Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (81)

Изводите на доктор Джонс

Текат последните часове на март 1945 г. Само преди четири дни, на 27 март, над Англия пада последната 1115-а ракета Фау–2. Ударите на съюзническата авиация по предполагаемите бази и стартови позиции в Холандия са прекратени…

Началникът на отдела за научно-техническо разузнаване на британските военновъздушни сили доктор Реджиналд Виктор Джонс най-после доволен си отдъхва. Това е краят на шестгодишните му усилия в разплитане на тайната на германското ракетно оръжие. Сега той вече може да завърши досието на Фау–1 и Фау–2 и да се заеме с изводите.

Средствата за въздушно наблюдение са засекли 1115 Фау–2, от които 517 са се взривили в Лондон, 537 — на територията на Англия и 61 са паднали в морето.

Балистичните ракети стартират от предградията на Хага, от бетонни или асфалтови площадки. В заповядания час тук се струпват всички машини за обслужване. Фау–2 лежи върху специална платформа и посредством хидравлични устройства се повдига вертикално. От автоцистерни към нея се проточват маркучи — започва зареждането й с гориво и с окислител. След кратка подготовка и насочване следва старт. Машините през това време се скриват.

Комплексите Фау–1 със своите сравнително големи устройства за стартиране и по-слаба възможност за маневриране се оказват сравнително по-уязвими. Ето защо Джонс и досега нямаше данни бомбардировачите да са унищожили поне една Фау–2 по време на стартиране. Той не работеше с „може би“, защото наистина може би е имало случаи. В същото време в Англия са убити 2855 души и тежко ранени са 6268. От самолетите снаряди съответно са убити 6139 души и 17 239 са тежко ранени.

Във въздушните нападения срещу стартовите позиции на Фау и заводите за тяхното производство съюзниците са загубили 450 самолета и 2900 летци!

„Оръжието на възмездието“ въпреки своята разрушителна сила не оказа съществено влияние върху хода на бойните действия, още повече върху цялата война…

Джонс пресмята, че всяка Фау–1 струва на немците средно 3500 марки. С попаденията си те разрушават 20 хиляди здания от английската столица. За това оръжие Хитлер е изразходвал 150 милиона марки, а е нанесъл поражение на Англия за 570 милиона марки!

Фау–1 и Фау–2 служеха само за избиване на мирни граждани. Хитлер постигна с тях ефект на геноцид.

Балистичната ракета А–4 беше пробив в науката и техниката. Но задачата, свързана с нейното създаване, беше рискована, можеше и нищо да не се получи. Джонс си зададе за кой ли път въпроса, нима немците изразходваха милиони марки само за да доставят до целта един тон тринитротолуол, който при взрива създава точно такава яма, каквато създава бойният заряд на много по-евтината Фау–1!

До този момент той не си беше променил становището. Според него това беше извършено само за престиж, за удовлетворяване на нечий каприз, родил се от инерцията на мисленето и от жаждата за романтика. От непременното желание да се удиви светът, да се угоди на фюрера! Иначе балистичната ракета, която струва поне 40 пъти по-скъпо от Фау–1, не изкупува усилията и напрежението…

(Странно е, че един съветник на Чърчил по научно-техническите въпроси е можел да се лъжа така. Нима не е бил в течение на мисията „Алсос“? Не е възможно той да не е знаел за опасенията както на учените в Америка, така и на физиците от неговата страна, че в Германия усилено се работи над атомната бомба. Знаел е. Нима не е предполагал, че немците могат да си правят сметката, когато атомният заряд бъде създаден, една усъвършенствувана балистична ракета да стане отличен носител на това страшно разрушително оръжие! И балистичната ракета, и атомното оръжие са били програми, които трудно някой би се наел да гарантира кога и какво би могло да излезе от тях. Това са рисковани програми, но си е струвало да бъдат разработвани.

В това обаче доктор Джонс не е могъл да убеди себе си…

Едва ли може да има съмнение в това, че хитлеристите щяха да създадат не само урановата, плутониевата, но и водородната бомба. Беше им необходимо само повече време и главно благоприятна военна обстановка.

Но те нямат нито едното, нито другото. Въпреки това те никога не са се отказвали от желанието да притежават супероръжие, което да ги направи още по-силни. Известни са възгласите на Хитлер и неговите приближени: „Дайте оръжие. Ние искаме оръжие, което нямат враговете ни! Оръжие вместо масло!“ Още повече че до последния момент върхушката се е надявала на чудо, отново свързано с изнамиране на някакво оръжие.

На 5 август 1944 г. Хитлер се среща с румънския диктатор Антонеску. Сварва го в състояние на униние и страх. За това си има, разбира се, причини. Войските на вермахта с големи жертви са принудени да отстъпят и да се окопаят при Висла, Неман и Днепър.

— Хич и не се впечатлявайте от офанзивата на руснаците — му казва Хитлер. — Ние сме я предвидили и сега действаме по стратегията на изчакване. Оттук няма да отстъпим нито педя. Необходимо ни е още малко време, за да накараме англичаните да заиграят по нашата свирка… Напреднахме много с оръжието Фау… Представяте ли си, безпилотен самолет лети и без никой да го управлява, сам се спуска като орел над плячката си. Взрив, и там остава само изгоряла земя!… Сега хиляди такива самолети снаряди разрушават Лондон… Всеки момент очаквам да ми докладват, че са пуснали в действие още по-ново средство — балистична ракета. Само при вида й тръпки ще ви побият. Никой не може да я спре. Лети като светкавица. Тя ще вразуми неразбраните англичани. Ние ще ги притиснем. И тогава цялата ни тотална мощ не само ще спре руснаците, но и ще ги обърне в бягство…

Антонеску с още по-изплашен вид гледа с изумление Хитлер. Дали това, което му говори фюрерът, е истина? Доверието към съратника напоследък силно беше се разклатило. Хитлер се хвали. Лесно му е, защото е по-далече от руснаците, а те всеки момент ще влязат в Румъния.

— Нашите физици ще ни предоставят още по-страшно оръжие — продължава Хитлер, увлечен в желанието да направи силно впечатление на разколебалия се негов помагач. — Само с един удар ние ще унищожим всичко живо в радиус най-малко пет километра… Но и това е малко в сравнение с едно друго оръжие, което се разработва най-усилено… Получим ли го, светът е наш, Антонеску!… Ще разцепим въздуха с него… Цели градове ще се гърчат в пламъци. Представяш ли си? За броени минути няма да остане нищо, което да напомня на историята, че на това място са живели хора…

След всяка дума на Хитлер Антонеску, вместо да се ободрява, се свива, докато претоварената му психика не издържа и той казва тихо, сякаш се изповядва на своя отец:

— Моля господа бога да не ме прави свидетел на всичко това!

Хитлер го гледа смаян и недоволен. Нима думите му са отишли нахалост! А той през целия си живот вярваше, че те имат силата на магия.

— Надявам се, че няма да доживея времето, когато някой ще създаде подобно оръжие и ще го употреби… Нима е настъпило времето на апокалипсиса!…

„Този си е загубил разсъдъка от страх“ — си казва Хитлер и си тръгва недоволен…

Какво ли не прави съдбата с хората! Антонеску все пак доживя времето, когато беше употребено оръжието на апокалипсиса. Той беше екзекутиран през 1946 г., когато вече два града — Хирошима и Нагасаки — бяха опустошени от ядрени бомби.

Хитлер и неговото обкръжение не могат да не си представят една симбиоза между балистичните ракети и атомното оръжие. Още повече че възможностите за развитието на ракетите бяха така успешно очертани от самия Браун. Необходимо е само да си припомним, че липсата на време не им позволи да реализират проекта за междуконтинентална балистична ракета, с която да обстрелват Ню Йорк.

Ето защо не бива да се отхвърля възможността да се потърси зараждането на идеята за ракетно-ядреното оръжие във фашистка Германия. Нещо повече, трябва добре да си представяме какви сериозни военнополитически предимства биха получили хитлеристите, ако имаха това оръжие. С голяма доза сигурност можем да предполагаме, че те непременно щяха да го използуват, както без смущение употребиха масирано ракетите за тероризиране на мирното население.

Защо те все пак не можаха да се сдобият с ядрено оръжие? Те бяха готови да получат атомната бомба: първи започват необходимите изследвания; първи получават реални резултати по пътя на ядрената верижна реакция; първи организират производството на метален уран. С една дума, бяха извършени всички предварителни изследвания. Суровината — металният уран — вече се произвежда. Оставаше само да се превърне в подходящ изотоп — уран 235, т.е. да се извлече той от нея. До 1942 г. немските учени са в челото на колоната… За щастие от тук натам маховикът беше спрян от активните действия на Съветската армия. Милиардите за гигантските ядрени заводи се топяха в ковачницата на Круп, чиито снаряди се изсипваха в нечувани количества, за да спасят агонизиращия стратегически план за „блицкриг“. В момента когато вермахтът се топи и Третият райх се задъхва, тъкмо през 1942 г. немският атомен проект започва да буксува. Нито един немски учен няма кураж да предложи на Хитлер да задели огромни средства за създаване на цял нов отрасъл на промишлеността. А зад океана правят скок в това отношение.

Разбира се, голямо влияние оказва и субективният фактор. Нека не забравяме за героичните усилия на норвежките патриоти, които взривяват завода за тежка вода в Рюкан, мъжеството на английските и американските летци, които бомбардират военнопромишлените центрове на Райха, безстрашието на немските антифашисти, включително на онези учени физици, които на практика саботират военните аспекти на ядрените изследвания.

Всичко това е така. И кой все пак не даде възможност на хитлеристите да стоварят върху света атомната смърт, да създадат ракетно-ядрено оръжие? Отговорът на този въпрос трябва да търсим в действията на Съветската армия, тя им попречи да съединят Фау–2 с атомните бойни заряди, да се сдобият с ракетно-ядреното оръжие…