Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (76)

Безпомощност

10 ноември 1944 година.

В Палатата на общините Чърчил говори разпалено за успехите на дебаркиралите дивизии, за героизма на английския войник, за твърдия характер на лондончани, които продължават да се трудят въпреки новите нападения на фашистите. И тук той все пак решава да съобщи за Фау–2.

— Вече един месец ние изпитваме ударите на новото варварско оръжие, балистичната ракета. — И бърза да успокои духовете: — По бойни възможности тя е сравнима със самолетите снаряди… И нейният заряд е около един тон бризантно взривно вещество, дълга е 47 фута, тежи 15 тона; стартира вертикално, издига се на височина 70 мили. Противникът ги изстрелва от разстояние 200 мили. Скоростта й е извънредно висока — 3000 мили в час, поради което нашата противовъздушна отбрана е в невъзможност да съобщи своевременно за нападението. Но ние вече знаем, че стартовите им позиции са някъде край Хага и много скоро ще ги заставим да спрат тези пиратски нападения…

Почти всеки ден Чърчил пита своя секретар дали немското радио или немските вестници не са съобщили за употребата на балистичните ракети. Той се страхува да не би подобно съобщение да предизвика паника сред и така наплашеното население. И не толкова за самия смут, колкото до личната му заинтересованост по този повод да не бъде критикуван от опозицията, която напоследък се е активизирала. Ще го обвинят в неосведоменост. Той беше изпаднал в много деликатно положение. Но днес все пак реши, че е по-добре той пръв да съобщи, като разчиташе чрез своето доказано красноречие да успокои духовете и да предотврати ударите от страна на противниците… А докато изчакваше разузнаването, събра за него максимална информация и дори изпрати благодарствено писмо до Сталин.

Послание № 334

До маршал Сталин

„Уважаеми маршал Сталин,

Вие вероятно помните телеграмите, които си разменихме през лятото относно заминаването на британски специалисти за германската опитна ракетна станция. Дебице в Полша, на която Вие благоволихте да окажете съдействие.

Сега ми стана известно, че специалистите са се завърнали в Англия и са донесли със себе си ценна информация, която запълни някои празноти в нашите познания за ракетите с далечно действие.

Моля да приемете моята благодарност за превъзходната организация на това пътуване и за помощта, която е била оказана от съветските власти на нашата мисия.

С искрено уважение

Ваш Уинстън Чърчил

16 октомври 1944 г.“

Чърчил разбира, че всяко премълчаване на фактите се отразява неблагоприятно върху неговия авторитет. Ето защо днес иска да покаже преди всичко трудностите, които правителството среща при отразяване на атаките на новото оръжие… Чърчил обаче не обещава, че за в бъдеще ще стане възможно своевременно да се съобщава за нападението. Войната си е война!

(Самолетите от ПВО продължават да патрулират край Хага със задача да открият нови складове за ракети и стартови позиции…

Близо до Нордхаузен английското разузнаване открива и главния завод за производство на ракети. Но той се оказва трудно уязвим от въздуха. Разположен е в два успоредни подземни тунела, построени в стари гипсови кариери.

Авиацията нанася удари по вероятните места на стартови позиции и по влаковите композиции, но ракетите продължават да се сипят в сравнително големи количества над Лондон. Жертвите нарастват.)

— Балистичните ракети ни изправят пред други трудности — продължава своята реч Чърчил. — Всяка взривила се ракета създава огромен кратер. Но какво значи това в условията на модерния град?… Зданието е съборено, но оттам изтича газ, подпалва се, възниква пожар, загасва осветлението в квартала — прекъснат е електрически кабел, улиците са наводнени — разрушен е водопровод… Ако ракетата се взриви в Темза, водата може да нахлуе в метрото или бог знае къде. — Чърчил се сеща, че тя може да нахлуе в неговото скривалище, и потръпва. — Гражданите трябва да разбират усилията ни да възстановим по най-бързия начин повредите, но и да се включат в спасителните действия на специалните ни отряди…

Този път Чърчил не казва нищо за „летящите бомби“…

(Немците започват да изстрелват самолетите снаряди от самолети носители, което създава за противовъздушната отбрана нови трудности. Направлението за атака се изменя. Противникът нахлува откъм североизток. А това заставя ПВО спешно да преустройва бойния си ред.

Самолетите носители Хе–111 пускат летящите бомби нощем: на височина 300 метра, което силно затруднява ефективната стрелба на зенитните оръдия. В тъмнината ярката реактивна струя зад Фау–1 пречи на изтребителите да определят истинската дистанция.)

Чърчил завършва своята реч по традиция вдъхновено:

— Много скоро ние ще унищожим и последното гнездо, откъдето излитат новоизлюпените хищници, и ще се поздравим с победа. Лондон ще издържи и това изпитание…