Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (71)

Свежа идея

Един разговор, станал малко по-рано.

— Шеленберг — казва Химлер на своя помощник по политическото разузнаване, — какво мислите за една внезапна атака с нашето „оръжие на възмездието“ срещу Ленинград?

— Райхсфюрер, имам свежа идея — отговаря Шеленберг и тръгва към картата на стената…

Химлер беше станал пълновластен господар на германския тил и втори човек в Райха след Хитлер, всъщност не само той, а всеки от приближените на Хитлер си въобразяваше, че е първият след фюрера — и Гьоринг, и Борман, навремето и Хес, преди да избяга в Англия. Котирането на претендентите за първо място постоянно се изменяше също както на борсата и даваше повод за всевъзможни интриги във висшите сфери на нацистката държава. Тъкмо поради това Химлер, взел под своя опека цялата ракетна програма, за да набере точки пред своите съперници, не иска да се лиши от една възможност да предложи на фюрера една идея за ефективно използуване на тайното оръжие срещу главния враг.

Фюрерът в минути на откровение му беше казал:

— Никой от нас, колкото и добри качества на пророк да има, не би могъл да предположи колко години ще воюваме с Русия…

Озадачен, верният Хенрих се осмели да попита:

— Но мой фюрер, та вие сам казахте, че тя ще свърши скоро?

— Тайните да се управлява един народ не се постигат лесно. Какво щеше да стане, ако им кажех истината, че ще воюваме двадесет години? Та те щяха да се натръшкат като делфините на сушата. Сигурно сте чували, че понякога сякаш обезумели, с бясна скорост излизат на сушата. Никой не знае защо. До тази тайна не всеки може да се добере. Делфините обезумяват… Истината може да доведе и германския народ до подобни действия. Безумието е опасно и то трябва да се предотвратява навреме. На хората им е нужна илюзия. И аз им я давам. Това добре знаят лекарите. Какво казват те на болния? Скоро ще се вдигне на крака, но добре знаят колко тежко ще е лечението. Аз постъпвам като лекарите… А през това време търся лекарството… Това в случая са онези средства, които ние трябва да намерим, за да премине инициативата на войната отново в наши ръце…

И Химлер започва да помага на фюрера в търсенето на „лекарството“. Сега той с нетърпение нека да чуе какво е измислил групенфюрерът от SS Валтер Шеленберг — началник из VI управление на Главното управление на имперската безопасност.

— Какво по-точно предлагате? — казва Химлер и става от мекия стол. Той не понася твърдите канцеларски столове.

— Самолетите Хе–111 имат максимална скорост 368 километра в час, практически таван 7900 метра и далечина на полета 2439 километра. Ако към всяка машина окачим по една Фау–1 и ескадрилите стартират примерно от летище край Талин, те ще я доставят в района на Куйбишев, Челябинск, Магнитогорск, включително и в района отвъд Урал!… Ние ще можем в една нощ да нанесем удар по най-големите индустриални центрове на Русия, по нейния дълбок тил… ( В края на юли англичаните все по-успешно свалят „летящите бомби“. Тогава немците правят опит да ги изстрелват от самолети носители Хе–111. Тези бързоподвижни стартови позиции чувствително увеличават възможността да се маневрира с ракетния огън, да се усилят внезапността и радиусът на действие на „оръжието чудо“. Самолетите носители се прокрадват там, където най-малко ги очакват или противовъздушната отбрана е сравнително слаба.)

— Но дали всички ще се промъкнат?

— Ще нахлуват малки ескадрили или дори единични самолети.

— Но след изстрелването Фау–1 се отклонява от целта на големи разстояния — 10–15 километра! Вие просто можете да не улучите във вашия Челябинск или как беше там, Магнитогорск. — Химлер се затруднява при изговарянето на тези наименования.

Шеленберг се усмихва, поглежда райхсфюрера изпод вежди и му подхвърля:

— Това знаят за своите безпилотни самолети и японците.

— Какво искате да кажете?

— Не би било зле да взаимстваме опита на съюзниците.

— Пилоти смъртници! — казва Химлер, като се взира втренчено в него.

Шеленберг все така усмихнат продължава:

— Мисля, че биха могли да се намерят достатъчно летци, които да докажат верността си пред фюрера!

— Да. Идеята не е лоша…

Центърът „Пенемюнде“ бързо създава самолет снаряд с кабина за пилот. Един ден пред Химлер застава двуметров дангалак със зелено-сини леко изпъкнали очи и белег на едрото лице — щурмбанфюрерът от SS, майсторът на диверсиите Ото Скорцени.

— Доклайдвайте!

— Райхсфюрер, 250 летци са решени всеки момент да насочат „оръжието на възмездието“ там, където фюрерът им заповяда…

(Скоро обаче фашистите се убеждават, че самолетите носители нямат никакъв шанс да проникнат през съветската противовъздушна отбрана, ето защо погледите на Химлер и помощниците му тутакси се насочват към Фау–2, която всъщност не е още напълно готова…)

 

Послание № 300

От Сталин до Чърчил

„Във връзка с последното Ви послание дадох необходимите указания относно експерименталната станция в Дебице.

Представителят на Генералния щаб генерал Славин ще установи необходимата връзка по този въпрос с генералите Бъроуз и Дийн. За мен е ясно, че британското правителство проявява сериозен интерес към този въпрос. Затова Ви обещавам, че ще взема тази работи под своя личен контрол, за да бъде направено всичко, което е възможно, съгласно Вашето желание…

22 юли 1944 г.“

 

Послание № 302

От Чърчил до Сталин

„1. Благодаря Ви за телеграмата от 22 юли относно Дебице. Много се радвам, че, лично ще отделите внимание на този въпрос… 24 юли 1944 г.“