Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (70)

Планът „Дайвър“

Как да се унищожават атакуващите самолети снаряди, летящите бомби? Това е въпросът, който витае над Лондон заедно със зловещите им трясъци и става тема на екстрено съвещание на 13 юли 1944 г.

Като по традиция се изслушват разузнавателните сведения. Докладва началникът на отдела за научно-техническо разузнаване в британските ВВС доктор Реджиналд Виктор Джонс:

— Какво знаем към днешна дата за „летящата бомба“, наричана още „Дудъл баг“? Тя има следните тактико-технически данни: размах на крилата 16 фута, обща дължина 25 фута и 4 дюйма, широчина 2 фута и 8,5 дюйма, развива максимална скорост 350–400 мили в час и действува в радиус 150 мили. Бойната част съдържа един тон взривно вещество. Използува се за нанасяне на удари по невоенни цели… Излита от сглобяеми стартови устройства посредством барутни ускорители, монтирани в долната част на апарата. Не се управляват по радиото, а по предварителна програма, която се изпълнява от специална автономна система за управление, изградена върху широкото използуване на жироскопа. Оттук произтичат и трудностите при оказване на противодействие. Никакви дистанционни средства не са в състояние да отклонят безпилотния самолет от изпълнение на програмата т.е. От попадението му в целта с предварително определени координати, нито пък да се създават смущения… Атаките се водят почти непрекъснато от различни огневи позиции, като се редуват в произволен ред. Най-тежък бе 2 юли, когато крайбрежието пресякоха 161 летящи бомби. Най-спокоен по наши данни ще бъде днешният.

Последните думи на Джонс предизвикват шум в залата. Дали той не ги каза хей така, просто на шега, за да успокои публиката.

— Противникът засилва интензивността на ударите си особено при влошаване на метеорологичните условия, т.е. когато действията на нашите изтребители и на зенитната артилерия силно са затруднени… По агентурни данни немците предполагат, че ние не разполагаме с достатъчно количество нощни изтребители, и планират засилване на атаките през нощта.

Залата отново зашумява. Но Джонс, без да обръща внимание на реакцията, продължава своя доклад в делови тон:

— Чрез френската Съпротива ние вече знаем къде са подземните складове за летящи бомби. През последната седмица на юни те бяха бомбардирани. Усилията по въздуха се допълват от особено силното разстройване в бойния ред на противника, предизвикано от успешното настъпление на експедиционния корпус. Все по-често стартовите батареи са принудени спешно да напускат позициите.

Времето за демонтиране и монтиране на „модифицираните“ стартови устройства на новите позиции, които все повече се отдалечават от целите, оказва влияние върху планирания темп на огъня… Противникът продължава експериментите с балистичната ракета А–4. Предали сме координатите на разкритите площадки, откъдето е възможно те да бъдат изстрелвани. Върху някои от тях вече се нанасят удари…

От последвалите доклади на операторите, които анализират начините за унищожаване на самолетите снаряди, става ясно, че планът „Дайвър“ за отразяване атаките на „летящите бомби“ има съществени недостатъци; неправилно построяване на бойния ред на средствата за защита, които при това са и крайно недостатъчни; лошо синхронизиране действията между изтребителите и зенитните батареи, които най-често си пречат един на друг.

Във въздушния бой участвуват изтребителите „Тайфун“, „Темпест“ и „Спитфайър–9, 12 и 14“. През нощта действа „Москито“ с радиолокационен прицел. Удовлетворително е участието на „Мустанг–3“ И ето как се действа.

Четири радара, разположени по крайбрежието, откриват целите на 80 километра и ги предават на баражиращите във въздуха изтребители. Летците имат само 6 минути, за да открият и свалят самолет снаряд. Свален, той пада в морето. Координатите на „летящите бомби“, промъкнали се през първия бараж, по радиото се предават до всички изтребители, които са във въздуха. Но това е реакция на безпомощност, целите не се разпределят и се случва към една от тях да се устремяват няколко изтребителя, докато останалите остават без покритие… Как атакуват изтребителите? По най-широко разпространения начин, за който са обучавани — откъм опашката. Но уви, скоростта им се оказва недостатъчна… Скоро летците сами откриват най-добрия начин за унищожаване на Фау–1. Щом я забележат, те летят успоредно на нея. Нали целта се движи по програма, тя не реагира на околните събития и не се отклонява от курса. В един момент летците я изпреварват, правят завой към нея и от дистанция 100 метра я обстрелват. Понякога смелчаци се приближават плътно до нея и я свалят с въздушната си струя. Други извършват още по-рисковани операции, натискат я върху крилото и я заставят да се забие неуправляемо в морето. Много често при тези маневри „летящите бомби“ се взривяват и загиват английски летци…

След бурните дебати на съвещанието, в което активно участвуват маршалът от авиацията Хил и генерал Пайл, се стига до решение системата за противовъздушна отбрана да се построи по друг начин. Създават се две зони за изтребителната авиация — външна и вътрешна; зона на бреговите зенитни батареи и зона на аеростатите за заграждения. Зенитните оръдия се изтеглят от вътрешността на страната и заемат позиции по крайбрежието.

Изтребителите действат с по-голяма свобода, а зенитната артилерия има възможност да се прояви самостоятелно, без да пречи на авиацията…

Послание № 297

От Сталин до Чърчил

„3. Бихме искали да изпълним молбата Ви… изложена в посланието от 13 юли, относно експерименталната станция в Дебице, ако тази станция попадне в наши ръце. Моля Ви да уточните за кое точно Дебице става дума, тъй като в Полша, казват, имало няколко селища с това име. 15 юли 1944 г.“

Послание № 298

От Чърчил до Сталин

„1. На Вашата телеграма от 15 юли относно експерименталната станция в Дебице. По-долу привеждам официални британски сведения за месторезположението на споменатата станция.

2. Районът, който ни интересува и в който се правят експерименти с изстрелването на големи ракети, се намира североизточно от Дебице или Дебица, която е разположена на железопътната магистрала между Краков и Лвов на 50°05′ северна ширина и 21°25′ източна дължина. Площта на района на опитите е равна на около десет мили на три и половина мили и се намира между следните точки:

A. 50°07′ сев. 2I°27′ изт.

B. 50°12′ сев. 21°36′ изт.

C. 50°11′ сев. 21°39′ изт.

D. 50°04′ сев. 21°32′ изт.

3. Възможно е да имат хиляда ракети от този тип, всяка от които тежи около пет тона. Ако това е вярно, то би станало сериозен момент за Лондон. Сега ние имаме около тридесет хиляди убити и ранени, но цялото население проявява забележително самообладание. Парламентът иска да го убедя, че се прави всичко възможно. Затова от Ваша страна би било помощ, ако успеете да заловите някакви данни, които ще могат да се получат, и ни съобщите, за да може някой от нашите хора да пристигне и да се запознае с тях. Ние научихме много от ракетата, която падна в Швеция и не избухна, но следите от експериментите в Полша ще ни дадат неоценими допълнителни данни. При ракетата, която падна в Швеция, има една специфична част на радиомеханизъм, която особено много бихме искали да намерим, макар тази част да изглежда като съвсем незначителен детайл. Ако свържете Вашите офицери с генералите Бъроуз и Дийн и заповядате на Вашите офицери да ни помогнат, не ще има нужда да се безпокоите повече но този въпрос.

19 юли 1944 г.“