Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (7)

Проектът

„Пенемюнде“ е безспорен личен успех за Дорнбергер и Браун.

— Най-после, Вернер. Тепърва ще се заговори за нас — казва му приятелски Дорнбергер, в чийто кабинет двамата разглеждат проекта на бъдещия ракетен център.

— Край на безплодните фантазии — отговаря Браун.

— До гуша ни дойдоха нашите мечтатели с тяхното фантазьорство за междупланетни полети. Виж, това е работа — сочи той разгънатия план, в левия ъгъл на който се откроява ясно надписът „Строго секретно!“.

— Тук ще развърнем експерименталното производство. Мястото е подходящо, боровете ще ни помогнат в маскировката. Ето го летището. Самолетите ще подхождат откъм морето. До него са стартовите площадки за експериментаторите от военновъздушните сили. Мисля, че сполучливо избрахме полигона за сухопътните сили.

— Няма що, близо до плажа — смее се Браун. — Машинките ще хвърчат над водата.

— Откъм най-слънчевата страна ще са сградите на проектантите. Непосредствено до тях, ето тук, станцията за серийни изпитания.

— Край езерото е особено живописно.

— Тук ще бъдат изпитателните бункери, заводът за кислород. Така е по-безопасно.

— А тук какво ще има? — сочи Браун един знак на материка.

— Радиостанция. Представи си, персонална, само за нас.

— Така ли? Чудесно!

— Вернер, мисля, че засега нямаме забележки.

— Разбира се, и без това толкова пъти вече го обсъждаме.

— Е, подписваме го и напред трудови батальони от организацията „Тод“!…

— Какво предпочитате, шампанско или коняк? — обръща се Дорнбергер към Браун.

И двамата не прекаляват с пиенето, въпреки че не са аскети…

— А сега не е лошо да пресеем още веднъж хората си.

— Е това вече не ми харесва. Нали се познаваме добре.

— Ние с теб да, но нали трябва да допуснем нови хора. Досега имахме стотина сътрудници, а от днес двадесет хиляди!

— Да ги подбират, това е работа на специалните служби. Нали казват, че гестапо знае всичко за всеки.

— Това е наша работа. Нека оставим гестапо да си върши неговата.

Разговорът им нямаше да свърши. По тези въпроси те не разговарят за първи път… Седят до късно. Дори когато мракът, извиращ сякаш от пода, се възцарява в кабинета, те не палят веднага лампите…