Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (63)

Играта

Доктор Джонс осъзнаваше своята отговорност за несвоевременното предупреждаване на противовъздушната отбрана. Колкото и да му беше неприятно, той трябваше да си признае, че не изпълни задълженията си, както беше предвидено по плана „Дайвър“ — да подаде сигнал за опасност тридесет дни преди началото на немската атака. Естествено беше премиерът да е недоволен…

Един от първите безпилотни самолети се взривява в самия център на Лондон — убити са 50 души и ранени над 200! Но военният кабинет не взема решителни мерки… Джонс обвинява ту премиера, ту неговия най-близък съветник лорд Чаруел.

След първата нощна бомбардировка той веднага отиде при черния кардинал. Свари го да тържествува:

— Няма що, напънала се планината и родила мишка!

— Искам да ви обърна внимание на факта, че тази бомбардировка съгласно всички военни правила е само една нищо и никаква тренировка, една престрелка, както я наричат артилеристите. Тепърва ще очакваме истинското шоу — възразява му решително Джонс.

Лорд Чаруел продължава да се смее.

— Сър, хуморът ви е неуместен. Дойдох да ви предупредя, за да се вземат бързи мерки, докато още не е късно. Ако имате все пак известна представа за устройството на това оръжие, няма да е трудно да предположите, че те сега уточняват параметрите на системата за насочване.

— Драги колега, та това е безнадежден опит на немците да реагират но някакъв техен си начин на нашата успешна офанзива след десанта. Нима допускате, че са успели да създадат нещо, с което ще ни затруднят?…

„Лорд Чаруел — си казваше Джонс, като слушаше увъртанията му — е станал жертва на своя инат и не иска да погледне истината в очите. Но когато той все пак се убеди, ще стане малко късно.“

— Настоявам за тотална бомбардировка на всички разкрити стартови позиции по цялото крайбрежие! — каза накрая доктор Джонс.

„Честта на Англия, нашата чест — си каза после — бе спасена. Моята служба все пак успя да реагира. Късно наистина, но съобщихме за опасността едно денонощие преди нападението. Можеше нещо да се предприеме…“

Добре че узнахме за влака. Колко е важно да имаш добре подготвени агенти. Достатъчно му е било да види покритите с брезент продълговати тела в товарните вагони и зеления семафор за Франция, за да ни сигнализира… Но Джонс не искаше да си признае, че бе надигран от немците. Той не обърна достатъчно внимание на „модифицираните площадки“, където се монтираха сглобяеми стартови устройства, а следеше онези, така наречени „ски-бази“. Той не можа да схване защо на последните модификации безпилотни самолети отдолу се монтираха барутни ускорители. Ако беше съпоставил тези два факта. Той непременно щеше да разбере, че те ще излитат от новите сравнително по-къси стартови устройства, засилвайки се от барутните ускорители. Това той щеше да схване, но много по-късно… И за признанията на лорд Чаруел щеше да стане късно… На 16 юни срещу Лондон е изстрелян вече 500-ния самолет снаряд. Чак когато един от тях се взривява близо до Бъкингамския дворец и убива над сто души, лорд Чаруел звъни на доктор Джонс и му казва: „Изглежда имате право…“ Изглежда, защо изглежда? Та целият Лондон вече е настръхнал от очакването отново да чуе характерния за зловещите хвърчила звук, който наподобява дрънкането на десетки вериги. И никой не знае кога тези ревове ще заглъхнат и кога самолетът ще пикира над своята жертва. Отначало поради неосведоменост хората търсят летците на „катастрофиралите“ самолети. Някои дори предполагат, че това ще са английски момчета.

Хаотичните мисли в главата на доктор Джоне са прекъснати от Чарлз Френк, който влиза шумно в кабинета.

— Как е възможно, сър, та вие сте се затрупали с вестници!

В това юнско утро на 1944 г., седнал в мекото кресло, Джонс неусетно беше прехвърлил ежедневната преса, но не беше запомнил нищо от прочетеното. Сега вестниците и списанията лежаха разпилени на пода.

— Имам новини за вас. Господата от МИ–5 всеки момент ще се появят.

— Господи, бях забравил — изправя се Джонс и отива до картата на Голям Лондон, окачена на стената.

Върху нея с оранжеви точки бяха нанесени попаденията на безпилотните снаряди, взривили се и предизвикали жертви и разрушения. Ясно се вижда, че през първото денонощие те се взривяват не в центъра на града, а на югоизток, близо до Далвич.

— Какво ще кажете? — присъединява се към него и Чарлз Френк. — Девет снаряда от десет са „къси“… Това не беше изненада за нас, ние го очаквахме. Още по време на експериментите им в „Пенемюнде“ забелязахме тази тенденция…

Службата МИ–5 (английското контраразузнаване) има агенти двойници, които вече няколко години дезинформират абвера. Сега немците вероятно очакват от тях да съобщят ефекта от бомбардировката и да укажат координатите и времето на попаденията на безпилотните самолети снаряди.

— Ако МИ–5 им разреши да предават верни сведения. Вахтел ще стреля вече по-точно — продължава Френк.

— А ако им предадем лъжливи?

— Тогава немците ще долетят с онези, двутелните самолети, ще снимат и бързо ще хванат лъжата.

— Мисля, че МИ–5 няма да се съгласи на този риск.

— Тогава ще предаваме съобщения, които нито ще са напълно фалшиви, нито пък напълно точни.

— Тоест?

— Ще включим в играта времето…

Джонс се извръща и тръгва към малката масичка с неизменните хубави пури. Той взема кутията и кани своя помощник, който никога не се отказваше от това малко удоволствие… Запалват.

— Агентите двойници — продължава Френк — ще съобщават координатите на онези попадения на снарядите, които са „дълги“.

— Взривилите се в северозападната част на Лондон — допълва Джонс.

— Точно така, сър. Но само с една подробност. Ще ги придружават със сведения за времето на попадение на онези, които са се взривили в югоизточната част.

— Тоест на „късите“ разриви… Чудесно, мистър Френк! Сега вече хич не е трудно да се досетим, че когато Вахтел получи аерофотоснимката, ще се убеди, че там има попадения, и ще стигне до извода, че в действителност се получават не „къси“, както той е предполагал въз основа на досегашните им експерименти, а „дълги“ и ще въведе съответните корекции, т.е. ще продължава да води огън, но с още по-голяма грешка по отношение на „късите“ попадения!

— Благодаря ви, сър!

— Ха, ха, ха — изсмя се чистосърдечно доктор Джонс…

На вратата се чука. Джонс и помощникът му виждат познатото лице на сътрудника на МИ–5, с когото най-често работят… Играта с Вахтел започва…