Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (6)

Таен полигон

Мартенският ден сякаш дреме. От оловното небе, надвиснало над рядката гора, от време на време се сипят дребни и самотии снежинки. Наоколо лежи сива тишина. Внезапно тя се пробужда от шума на мотори. По тясната асфалтова ивица, която се провира сред боровете, профучават три черни мерцедеса. Изникналата пред тях бариера, предвидливо вдигната, им отваря пътя натам, накъдето през гъстата мъгла едва се очертават силуетите на сгушените постройки на ракетния полигон Кумерсдорф.

Това потайно място, старателно скривано от райхсфера, се намира на около тридесет километра на юг от Берлин.

Майор Валтер Дорнбергер в гълъбов шинел с черна яка, пристегнат с широк колан и с нахлупена ниско над примижалите му очи шапка, увенчана с крилца на орел, се взира в очакване на важните гости. Лицето му с дълбоки бръчки, изопнато от хладната влага на мъглата, изглежда бледо и настръхнало.

До него в тъмнокафяв кожен лоден стои Вернер фон Браун, як, строен младеж, току-що навършил двадесетте, дори красив, ако не е долната тежка челюст, която огрубява лицето.

Хората, които постоянно и силно ги занимава една и съща мисъл, без да искат, се издават с нещо общо, някакво съвсем дори повърхностно сходство в държанието, в маниерите, колкото и различни да са по темперамент, по способности. Сега лицата и на двамата излъчват някакво неопределено очакване, което се бори с болезнено мъчителното желание непременно да изглеждат бодри и уверени…

Четиридесетгодишният инженер Валтер Дорнбергер е изпитал на гърба си поражението на Германия по време на Първата световна война. През 1930 г. завършва Висшата техническа школа в Берлин и започва работа в отдела по балистика и боеприпаси на управлението по въоръжение на немската армия. Само след една година вече ръководи ракетна група, а след две в Кумерсдорф — специална лаборатория за ракетни двигатели с течно гориво, едно ново и перспективно направление с твърде неясно настояще, но с обещаващо бъдеще.

Дорнбергер е откритието на полковник инженер доктор Карл Емил Бекер, естествоизпитател по образование, посветил се на военното дело, и голям приятел на Магнус фон Браун — бащата на Вернер. С тези връзки естествено е студентът Вернер фон Браун да бъде привлечен на работа в отдела по балистика и боеприпаси. Много скоро той вече е водещ конструктор в експерименталната лаборатория на Дорнбергер. Млад човек с протекции и бъдеще.

Черните мерцедеси спират пред входната врата на масивното здание. Вратата на втория автомобил се отваря. Оттам излизат главнокомандуващият германските сухопътни сили генерал-полковник Вернер фон Фрич и началникът на отдела за изследвания в Гьоринговото министерство на авиацията Волфрам фон Рихтхофен.

Дорнбергер рапортува стегнато и представя своя помощник. Нетърпеливи, гостите веднага хлътват в специалната лаборатория за изпитание на ракетни двигатели с течно гориво.

През прозореца с бронирано стъкло се вижда ферма от сложно кръстосани стоманени профили, която здраво държи крушообразна камера на ракетен двигател с характерното прищипване по средата. Пространството изпълват множество тръбопроводи, агрегати. Гостите поглеждат с любопитство през прозореца. Дорнбергер пояснява:

— Това ще е едно от поредните изпитания на ракетни двигатели, които не вярвам да се създават някъде другаде по света. Работата, естествено, е нова и рискована, възможни са изненади, но предпазните мерки, както виждате, са предостатъчни. Експериментаторите са далеч от възможното огнище на пожар или на взрив. А сега с ваше разрешение ще пристъпим към изпитанието.

Генерал-полковник Фон Фрич кимва утвърдително. Дорнбергер подава сигнал. Пред пулта са Браун и специалистът по ракетни двигатели Ото Рудолф, чието кръгло, гладко избръснато лице със свити устни издава особена напрегнатост. Натиснат е главният бутон, който включва запалването — подадена е искра.

Само след секунди от изходния отвор на камерата изригва кълбо пламък, яркостта му се усилва, расте дължината му и шумът става все по-непоносим, преминава в свистене, смесено с неистов рев, от който ушите болят. Нараства чувството, че след малко ще се случи нещо много страшно, ще се раззине земята или ще се взриви пространството…

Всичко това, продължило няколко десетки секунди, внезапно спира. Въздухът е нажежен. Сякаш звучи тишината. Настъпва една пауза, когато на всеки му е трудно да заговори, пауза, която става все по-дълга и по-дълга. Дорнбергер гледа втренчено лицето на Фон Фрмч. Всичките му сетива са приковани от една мисъл: „Какво ще каже Фрич.“ В очите му той открива изумление, примесено с възторг. Дорнбергер поглежда към Браун и тайно му намига. Това е сигналът, че са успели. Фанатичният артилерист Фон Фрич е поразен.

— Каква демонична сила! — извиква той най-после, като се извръща наляво и надясно, сякаш търси съмишленици във възторга си.

Неговите думи действуват като клапан, който отприщва емоциите от впечатлението, и всеки бърза да сподели своето.

— Какво ще кажете? — обръща се Фрич към Рихтхофен. — Тази мощ надминава авиацията!

— Впечатляващо! — отговаря Рихтхофен, а мислите му са устремени към въпроса, как да ангажира в тази работа своя шеф, генерала от авиацията Алберт Кеселринг.

Гостите като по традиция се отправят в една от залите, където се срещат с водещите инженери и конструктори, с всички ония, които практически създават тази нова техника.

Това е 1936 година. Тя ще трябва да изиграе голяма роля в живота на нацисткия ръководител Хитлер, който е намислил да създаде световна империя. Но първо ще му трябва мощна армия, военна промишленост, която да я захранва със също така мощно оръжие. Генерал-полковник Вернер фон Фрич знае за тези планове на фюрера и с всички сили ще му помага да ги осъществи. Днес той усети една възможност за съвършено ново оръжие, което смътно си го представяше. Овладян обаче от тази идея, той вече си представя войната — тотална, мълниеносна, с пълно унищожаване на всичко живо и неживо, когато онова, което стърчи над земята пред войските и пречи на тяхното придвижване, е сринато до основи и вече не съществува като исторически факт… Фон Фрич знае, че не само той търси възможности за ново оръжие, че могат да го изпреварят от Генералния щаб или бог знае откъде и да се представят с идеите си пред фюрера. Той не искаше да бъде изпреварен… Но какво все пак може да излезе от тази огнена пещ, която току-що му демонстрираха?… Дали това няма да е средството, което ще съкруши моралния дух на населението с този си рев. Фюрерът отделя голямо внимание на авиацията, особено на бомбардировъчната.

И не случайно. Той е замислил да я използува масирано, внезапно, тотално… Не могат ли сухопътните сили, които той има честта да командува, да получат подобно средство? Какво като се наричат сухопътни сили… Тъкмо тогава авторитетът му пред Хитлер ще нарасне…

— Двигателят, който току-що видяхте, един ден ще позволи да се изстрелват огромни балистични ракети с течно гориво — обяснява разпалено Браун, седнал от другата страна на госта. — Представете си, че един ден ние ще имаме прекрасната възможност да нанасяме удари по цели, отстоящи на стотици километри. И, забележете, кое е най-същественото. Излети ли ракетата, само един бог може да я спре. Нито днес, нито когато и да било ще може да се намери средство, което да предотврати обстрела на една балистична ракета, поела веднъж по своята траектория…

— Господа, аз да си призная, съм изумен. Изумен съм и от вашите изобретения, и от вашите добродетели на истински германци — казва тържествено Фон Фрич, вдигнал чаша с искрящо шампанско сред бурни ръкопляскания.

— Отивам си уверен, че тук работи германският гений, който създава оръжие, необходимо на фюрера. — Отново ръкопляскания. — Оръжие, което ще застави нашите врагове да паднат на колене. Уверявам господата Дорнбергер и Фон Браун, че ще получат необходимите им финансови средства, но само при едно условие! — Тишината става осезаема. — Условието е в най-скоро време да ме изненадат и да ми покажат едно страшно оръжие. — Ръкоплясканията се давят в чукането на чашите, в разпалените пожелания за успех…

Задачата на Дорнбергер и Браун сега е въз основа на експериментите с двигателите да разработят проект на балистична ракета с радиус на действие около 300 километра и с боен заряд един тон взривно вещество. Вернер фон Браун предлага на обраслия с дървета и разделен от сушата с тясна ивица вода остров Узедом в Балтийско море — там, където навремето дядо му е ходил на лов за диви патици — да бъде построен мощен ракетен експериментален център. Идеята е възприета. Внукът ще продължи да бие патиците близо до рибарското село Пенемюнде.

— Считайте, че авиацията ще участвува в съвместната научноизследователска дейност в тази така перспективна за нашата въоръжена мощ задача — заявява Волфрам фон Рихтхофен.

Той беше сигурен, че неговият началник непременно ще одобри решението му, дори ще го похвали, че не е предал на пехотата онова, което се полага на авиацията. Военновъздушните сили не могат да изостават, когато става дума за оръжие. Още повече че стратегията на немското луфт-вафе е насочена към нанасяне на мощни масирани удари, които да предизвикат преди всичко морален ефект в населението, който да ескалира към сриване на политическите намерения на правителството, което води войната…