Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt(2009)
- Корекция и форматиране
- Диан Жон(2010)
Издание:
Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“
Рецензент: Кирил Янев
Редактор: Георги Коджабашев
Художник: Светлозар Пирински
Художествен редактор: Гичо Гичев
Технически редактор: Цветанка Николова
Коректор: Златинка Дукова
Военно издателство, София, 1989
История
- —Добавяне
До деня „Д“
— Чарлз, вие сигурно обърнахте внимание на последните донесения от Полша? — казва Джонс на своя помощник.
— Да, сър.
— Какво излиза, ние им нанесохме съкрушителен удар, а те решиха и се пренасят по-далеч от нас.
(Полските партизани вече разполагат с фотокопие от топографската карта на новия полигон, с всички стартови позиции, лаборатории, железопътни линии, системата за охрана. Те вече знаят, че балистичната ракета може да лети на разстояние 300 километра.
Ежи Хмелевски заминава със своята група в района, където се очакват попаденията. Там започва невидим двубой между специалните немски групи и партизаните, подкрепяни от местните селяни. Всеки гледа да изпълни заповедта, да събере по възможност повече парчета, пръснали се около взрива, до последното винтче.
Нелегалната варшавска лаборатория акуратно възстановява двигателя на Фау–2, системата за управление. Фирменият знак на всеки детайл се записва и се изпраща с шифрограма на съюзническата авиация.)
— Какво ще кажете, нека да помолим нашите приятели поляците да ни доставят поне една цяла ракета — казва с усмивка Джонс.
— Идеята е чудесна, ще подготвя съобщението — отвръща Чарлз Френк.
(Чърчил внимателно проучва докладите на разузнаването. Прехваната е радиограма, с която се нарежда заводът за тежка вода в Норвегия да се демонтира и да се пренесе в Германия.
Премиерът веднага нарежда транспортните средства, заети с тази дейност, да бъдат унищожени по пътя.
Той съпоставя два доклада с различни дати. В по-стария, на заместник-началник щаба на ВВС, маршала от авиацията Ботомли, когото натовари да ръководи разузнаването на ракетите и планирането на контрадействията, се казва: „Анализът на сведенията потвърждава, че позициите «ски-бази» са предназначени за изстрелване на безпилотни самолети. Стартовите устройства на позициите в района на Па дьо Кале и Сома-Сена са ориентирани към Лондон, а на позициите в района на Шербур — към Бристол.“
А в по-новия разузнаването твърди, че „ски-базите“ не са стартови позиции, а складове за около 2000 самолети снаряда. Предполага се, че целият боекомплект ще се изстреля за 24 часа!
„Каква неакуратност!“ — си казва премиерът и решава, че най-близката опасност все пак си остават „летящите бомби“ и тези загадъчни „ски-бази“, независимо дали са складове или стартови позиции. И той заповядва незабавно да се бомбардират!
От 5 декември 1943 г. в продължение на 6 месеца върху предполагаемите стартови позиции за крилати ракети се изсипват хиляди бомби.
На 31 декември доктор Джонс получава донесение: „Вахтел от Дулан се премести в Крея, на 60 километра до Париж. Досега не са се появявали английски разузнавателни самолети, което за немците е верен признак, че предислокацията не е забелязана. Очакват се гости — Гьоринг или Хитлер. Амниарикс“)
— Чарлз, според вас кога немците ще бъдат в състояние да изстрелят първия самолет снаряд срещу нас?
— Сър, мисля, че това те не може да го сторят до края на февруари. А ако им попречим, и до средата на март.
— Мнението ви съвпада и с моите предположения. Значи отделът смята, че до март 1944 г. ние няма от какво да се страхуваме. А дотогава нека за това помислят в Генералния щаб…