Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (39)

Особени привилегии

8 януари 1943 година, 10,00 часът.

Гладко избръснати, Дорнбергер и Браун чакат в приемната на ръководителя на производството на оръжие Шпеер. Масивната врата се отваря…

— Хер, ние вярваме във вашата привързаност към делото ни, защото то е общо — започва Браун и след малко казва нещо, за което Шпеер не може да си спомни.

— Вашите идеи, които ни изложихте при последната среща, ние решихме да ги реализираме. Погледнете, моля ви.

И той дръпва шнура, който крепи тънко покривало.

Шпеер вперва очи в масивната отливка, без да може да схване за какво става дума. Браун не го остави много да премисля:

— Надявам се, че именно това сте искали да ни подскажете, да скрием ракетите под земята.

— О, това е чудесно — опомни се най-после архитект Шпеер.

— До момента на изстрелването ракетата лежи в укритието. Команда — и тя се повдига, заема вертикално положение… Старт — и излита…

Шпеер слуша с интерес обясненията на известния ракетчик…

На 19 ноември започна контранастъплението на Съветската армия при Сталинград, а на 23 декември 330 хиляди войници и офицери на Райха се оказват в капан. Авиацията не достига. Хитлер настоява за ново оръжие. Шпеер му предлага нови танкове „Тигри“, „Пантери“, щурмови оръдия „Фердинанд“, самолети „Фоке-Вулф–190А“ и „Хеншел–129“. Но фюрерът не е доволен. Той иска оръжие чудо! Оръжие, което да намали загубите на летателен състав във войната срещу Англия, за да се освободят сили, предназначени за Изток.

Шпеер успя да убеди върховното главно командуване в това, че далекобойните ракети не изискват летателен състав и са изключително подходящи за нанасяне на масирани удари.

Сега вече имаше думата той. От него фюрерът щеше да търси отговорност. Но и него щеше да хвали.

На 24 декември 1942 г. Шпеер заповяда най-после да се развърне масово производство на А–4 в „Пенемюнде“ и в заводите на фирмата „Цепелин“.

Браун не пропускаше да отбележи за себе си, че неговите съперници особено активно разработват безпилотния самолет…

— Това, което не можахме да постигнем по-рано с авиацията, ще го направим с ракетите — каза Шпеер бодро.

— Веднъж фюрерът отбеляза, че въздушната война против англичаните трябва да се води, като се ръководим повече от психологически, отколкото от военни принципи — допълни Браун.

Техническият директор на „Пенемюнде“ искаше да се презастрахова. Той добре знаеше, че може да му бъде зададен въпрос, свързан с точността на ракетите, а тя беше далеч от желаната. Цитирайки фюрера, той обезоръжаваше Шпеер. Оръжието, което ще подавя морално населението чрез масирани бомбардировки, може да има и по-голямо разсейване, тъй като няма да поразява точкови обекти.

Браун не се лиши от възможността да спомене за неотразимостта на създаваното от него оръжие.

— Излети ли А–4, нищо не е в състояние да я отклони от набелязаната цел…

Неговите внушения правят силно впечатление на Шпеер. Техническият директор и Дорнбергер се споглеждат. Настъпил е моментът за най-главното.

— Професор Шпеер — каза Браун. — След като се убедихте каква сила е балистичната ракета А–4, така необходима на фюрера, нашата гореща молба е на ракетния център „Пенемюнде“ да се предостави „висш приоритет“ при използуването на материални средства.

— Дайте, а после искайте! — го допълни Дорнбергер. — Няма да ви подведем.

Шпеер не ги изчаква да продължат:

— Ще ви изпратя военнопленници и работници от организацията „Тод“. Започнете веднага. Чакам всичко да е готово в края на годината. — Той прави пауза и продължава: — А що се отнася до особените привилегии, ще говоря с командуването на сухопътните сили. Не знам дали фюрерът ще иска да ви приеме…

Браун и Дорнбергер разбират, че аудиенцията е завършила, и бързат да напуснат кабинета на Шпеер с надежда…