Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (36)

Успешен старт

На остров Узедом е топъл есенен ден. Слаб вятър духа към морето. Бавно капят пожълтели листа. Нищо не подсказва за напрежението, обхванало изпитателите. На полигона „Пенемюнде-ост“ всеки момент ще се случи нещо.

Браун гледа сребристата тринадесеттонна пура, висока четиринадесет метра, която е обгърната в бяла непрозрачна пара. Това е втечненият кислород, който се затопля и излиза от предпазния дренажен клапан. Другият компонент на горивото, с което е заредена А–4, е етилов спирт. Калориите, които отделя тази комбинация, са много по-големи от калориите на барута. Ето защо Браун мечтае да създаде ракета с течно гориво. При равна маса тя ще лети на по-голямо разстояние и ще носи по-голям боен заряд.

Той не е предполагал, че групата му ще се занимава толкова дълго време с А–4. Досега работата им се съпровожда от нескончаем низ неуспехи… Ракетите се взривяват още в самото начало на полета. Ту двигателят не работи нормално, ту някой жироскоп от системата за управление подава грешна команда и ракетата се отклонява.

Днес, 3 октомври 1942 г., Браун иска да вярва, че всичко ще бъде наред и ще може най-после да даде на фюрера новото оръжие.

От юли тази година при Сталинград се водят ожесточени боеве. Вермахтът потапя ботушите си във Волга. Пътят към нефта на Русия изглежда открит. Браун иска в чест на тази победа да подари А–4 на Хитлер. Той поглежда часовника си. Време е. Вмъква се в защитния блиндаж. Група конструктори с нетърпение чакат да разберат какво са постигнали. Артур Рудолф, застанал на пулта, чака знак. Браун махва с ръка и той натиска главния бутон.

Силен рев оглася пущинаците наоколо. Вихрушка ослепителен блясък пленява очите на Браун и той сякаш спира да мисли…

Ракетата бавно, лениво, сякаш без желание започва да се повдига, а после бързо и още по-бързо се понася нагоре. Но… в един момент тя се губи. Стори му се, че пламъкът от двигателя изчезва.

„Нима отново неуспех!“ — мисли си с горчивина Браун.

От високоговорителя се чуват гласове — команди, доклади…

Браун беше престанал да ги чува… Напуснал бункера, той гледа с бинокъла нагоре безмълвен, неподвижен… Но ракета не пада, значи продължава да лети! Ще развие скорост 1500 метра в секунда и след като се издигне на 90 километра височина, ще започне да се спуска по балистичната си траектория, за да преодолее разстоянието 190 километра… Това е тя, неговата ракета! Ще кажат скъпа е! Да, скъпа е, защото над 30 хиляди детайла трябва да се изработят прецизно. Но затова пък излети ли, никой не може да я спре… Онези с крилатите играчки не могат да го конкурират. Та нали този сляп и глупав безпилотен самолет ще бъде разстрелян във въздуха от всеки що-годе свестен английски изтребител!…

Когато Браун отпива от шампанското в чест на успеха, му съобщават, че А–4 се е взривила на 4 километра от целта…

Споглеждат се с Дорнбергер. Да, разсейването е голямо…