Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt(2009)
- Корекция и форматиране
- Диан Жон(2010)
Издание:
Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“
Рецензент: Кирил Янев
Редактор: Георги Коджабашев
Художник: Светлозар Пирински
Художествен редактор: Гичо Гичев
Технически редактор: Цветанка Николова
Коректор: Златинка Дукова
Военно издателство, София, 1989
История
- —Добавяне
Неутешителна реакция
— Господин президент, само, моля ви, послушайте. Ето какво пише не кой да е, а най-видният учен на нашето съвремие.
Рузвелт прави кисели физиономии. Той никак не обича да го притискат, дори и с най-умните думи на най-умния човек в света. Но нали се е съгласил да изслуша своя стар познат, пък и от учтивост се готви да го изтърпи.
— Ето чуйте само какво казва Айнщайн: „Ако една бомба бъде доставена на кораб в което и да е пристанище на света и бъде взривена, тя може да унищожи цялото пристанище и всичко друго, разположено край него!“ Реакцията на Рузвелт е неутешителна:
— Тези неща са твърде сензационни, за да бъдат верни. Нашата намеса би могла да доведе най-малкото до политически гаф.
Сакс настоява президентът да вземе решение. За да се избави от него, Рузвелт извиква своя секретар по военните въпроси, бригадния генерал Едуин Уотсън с прозвище Па.
— Па — казва му президентът, — вижте там… Писмото на Айнщайн ще остане в някой шкаф на Белия дом и ще събира прах доста време. От деня, в който Сакс е на аудиенция, 11 октомври 1939 г., до момента, когато Рузвелт най-после ще вземе решение, ще минат две години и два месеца…