Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (14)

Искрено вярващи

2 август 1939 година.

— Повярвайте ми — каза Сцилард, — нашата мила Европа е пред война. И най-печалното е, че вашето научно откритие, теорията за относителността, може да бъде използувано не от кого да е, а от онзи, който ни прогони, от Хитлер.

Алберт Айнщайн го слуша угрижен. Светът познава славата му не само на физик, но и на активен противник на фашисткото мракобесие. Принуден да напусне своята родина Германия, сега живее в Съединените щати.

— Но кой на нас ни предоставя правото да убиваме хора с енергия, която е собственост на природата?

— Ние сме принудени да се защитаваме, да защитаваме човешкия род, който е част от природата — отговаря Спилард.

— Хората разбират, че фашизмът е едно израждане на човечеството. То няма никакво бъдеще.

— Да, но фашизмът е факт.

— Един ден той ще бъде изхвърлен от историята и може би дори преди да е създадена бомбата.

— Тогава никой няма да посегне към нея.

— Така ли мислите? Надявам се, че сте искрен?

— Не само мисля, аз съм убеден, че на земята няма да се намери човек, който, без да има необходимост, ще продължи да създава тази проклета бомба — казва Сцилард.

— Но нали необходимостта се определя от хората!

— Ние нямаме друг изход. Ако не искаме Хитлер да подпали света, ние първи трябва да я създадем. А после ще я оставим в музея…

Айнщайн се замисля…

Сцилард вярва, че точно така ще стане. Може би и Айнщайн е повярвал. Може би? Но той отказва да отиде лично при президента. Сцилард го уговаря да подпише послание, което предава на Александър Сакс — неофициален съветник на Рузвелт…