Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (13)

Пред решителни действия

23 май 1939 година.

Вечерните отблясъци от лъскавите мерцедеси падат върху напрегнатите лица на генерал-фелдмаршал Гьоринг, гросадмирал Рьодер, генерал-полковниците Фон Браухич, Кайтел и Милх, които пристигат в резиденцията на Хитлер.

Фюрерът е необичайно нервен.

— Победата, която ние постигнахме — започва той с пресипнал глас, — е политическа, но не и военна… Ние блъфирахме… Но това време да знаете вече отмина… Очакват ни нови победи, но победи с цената на кръв, на германска кръв!…

Присъствуващите с разбиране кимат с глави, това въодушевява Хитлер, защото той продължава по-разпалено:

— Поляците са нашите най-зли врагове! Европа е извънредно тясно пространство, за да съществуват и те заедно с нас… Ще тръгнем на Изток… Може да ни заставят да се бием на Запад… Ще го приемем, но ще е по-добре, ако сме се окопали на Изток… Ще заставим Англия и Франция да не влизат в играта и да не ни пречат. Иначе ще си разчистим сметките първо с тях… Ще нападнем мълниеносно и ще сме готови да воюваме 15 години… За нас договорите не значат абсолютно нищо. Не се впечатлявайте от тях… Ще заставим англичаните да си протегнат езика през Ламанша, за да ни целуват ботушите… Но за всичко това ни е нужно оръжие, нечувано. Нужни са ни невиждани самолети, подводници, химически бомби, оръдия, танкове… Ще стоварваме ударите си там, където противникът най-малко ни очаква…

Със светнали от възбуда очи генералите се разотиват с убеждението, че тази вечер за тях и за Германия е историческа. Тази вечер фюрерът им разкри програмата за настъпление, обеща им подвизи…

Военната машина е задействувана. Чака се само заповед. Текат последните мирни дни…