Едгар Алън По
Ленора

Разбит е златният кристал! Духът отлитна вмиг!

Скърби, ридай — той може би е край брега на Стикс! —

Сломен сега, плачи в тъга, че там под бял покров

Ковчег стои и в него спи — тя, твоята любов! —

О, скръбен глас, над всички нас вести злочестини!

О, тих псало̀м, с камбанний звон на царска смърт звъни:

Тя дваж умря, затуй че мря невинна в младини!

 

„С достойнство — не! — с богатство тя вас всички впечатли —

затуй злорадо в смъртний час нашепвахте: «Умри!»

О, как сега звукът с тъга да не вести смъртта

На таз, — уви! — която вий убихте с клевета —

И дваж умря, затуй че мря невинна в младостта!“

 

Peccavimus… Пред светлий химн да млъкнем най-подир:

Духът й свят от тоя свят да отлети със мир!

Дете бе тя, за теб цъфтя и твоя би била —

Ала смъртта над радостта разпери днес крила!

И ти мълчиш, и ти скърбиш, че тя навек мълчи,

Че дава пак животът знак в косите й с лъчи,

Без туй, — уви! — да съживи и нейните очи!

 

„Вървете си! Идете си! Не пея днес сломен

За смърт и скръб, а химн най-скъп за най-възторжен ден!

О, престани и не звъни, ти, звън на ранна смърт!

Скръб не вести, да не смути духа й милосърд!

Защото тя днес отлетя от враг и от другар,

От тоя свят, превърнат в ад от зло и зъл кошмар,

Там, де цари — открай в зори — на трон Небесний Цар.“