Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (14) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава четиринадесета

За десетте дни, прекарани на планетата, тримата чуждопланетници узнаха много, макар и да не може да се каже, че общото впечатление се бе променило особено. Просто постепенно изплаваха весели и забавни подробности.

Като например, че на планетата все пак имаше хора, които чоплят земята, въпреки хвалбите на свободноплаващия Морган.

С особена жар се занимаваха с това виталиерите, които се оказаха не само бандити и нападатели второ качество (според привилегиите), но освен това и професионални иманяри. Семействата им пазеха и предаваха от поколение на поколение старинни шпаньолски тайни за укрити на Ямайка богатства. Ровеха земята вече двеста години. Явно, шпаньолците са били големи любители на заравянето на пари и скъпоценности в земята. Завладяването на планетата им е продължавало не една и не две години. Много от тях тях бягат в планините, търсят спасение в горите или на островите, като се надяват да се върнат по родните си места, и закопавали богатствата си. Голяма част от тях били в монети.

Сечали ги на старата Яамйка без да се скъпят, защото златото тук се добивало в изключително богати находища. Не само злато, но и самородно сребро. Когато Язон чу за пръв разказа за самородното сребро, той веднага се усъмни: такова нещо няма, още повече, че среброто, кой знае защо, го ценели по-високо и от златото. Един по-грамотен абориген успя да им обясни какъв точно метал са добивали задрямалите шпаньолци на Ямайка. Това наистина си го биваше: да сечеш монети с еквивалент една десета от стойността на един реал с портрета на крал Педро Гомес Петнадесети от химически чист иридий! А всеки специалист по космоелектроника знае, че за навигационните уреди няма по-добър катод от иридиевия с окисно-итриево покритие! Общо взето, веднага щом на Ямайка се спуснал първият след епохата на Регреса междузвезден кораб и шпаньолците предложили да плащат за оръжието със злато и сребро, веднага станали ясно истинските цени. Законите на пазара взели връх над примитивната хитрост на гастролиращите търговци: за един златен реал давали осем кредита, а за един сребърен дециреал — цели две хиляди. Впоследствие златото поевтиняло още повече.

Е, а в периода по завладяването на планетата от флибустиерите шпаньолците вече добре знаели, какво трябва да скътват най-добре. Ето защо през първите сто години иманярите откривали основно злато и скъпоценни камъни, и едва днешното поколение виталиери се добрало най-сетне до истинските залежи от иридиеви монети.

Не толкова интересно се оказа запознанството с приватирите; те чоплеха земята по най-допотопен начин, тоест носеха на гърба си целия аграрен сектор. Разбира се, с пиратските маниери беше възможно да се доставя цялата храна на населението посредством заграбени консерви. Но управляващите на Ямайка все пак проявяваха здрав смисъл да не погубват някога разораните от шпаньолците земи, а да въздигнат върху тях свои собствени ферми. Никой нямаше да спори, че прясното мляко, месо, хляб, зеленчуци, яйца не можеха да се заменят в никакъв случай с хранителни доставки, пътували цяла седмица в трюмовете на звездолета, дори и тези консерви да бяха опаковани и съхранени по последната дума на галактическата техника.

Общо взето, селското стопанство процъфтяваше, още повече че и самият климат спомагаше за това. Храната беше дори в излишък, но за износ дори и не се сещаха да помислят, а по принцип на тази планета много не си падаха по планирането. Съществуващата Служба по Планирането (СП) се занимаваше само с точното календарно разписание на бойните полети. Така че излишъците от плодове, месо, брашно или кафе просто ги захвърляха в морето или ги горяха, за да не увеличават броя на и без това многобройните сметища.

Фермерите, разбира се, не бяха флибустиери. Само някои от представителите на висшата категория понякога от скука, заради разнообразието или почивката, превключваха на аграрно-животновъдни занимания, но дори и тогава любимите им занимания бяха плодобера или клането на животни. А по-тежката и скучна работа я изпълняваха професионални селяни, които на планетата носеха прозвището приватири. Това бяха хора, крайно скучни при общуване, но удивително добродушни още на пръв поглед, а може би просто бяха безразлични към всичко. Селското съсловие на Ямайка не беше потомствено. То се сформираше от излезлите на заслужена пенсия бойци и пленници, доброволно приели флибустиерския закон. През последните години се забелязваше тенденция към снижаване броя на фермерите, и Морган беше принуден да направи поправка към закона, съгласно който децата на приватирите временно се лишаваха от правото да стават буканиери, виталиери, още повече — флибустиери. Какво означаваше думата „временно“, никой не разясняваше като хората, и на младите приватири им оставаше единствено да си мечтаят за космоса.

Колко беше близко това на Язон, израснал на нещатния Поргорсторсаанд с нейната много по-закостеняла система на деление на касти.

А цялото население на планетата не надхвърляше и два милиона души. Затова собствена промишленост явно тук не им беше нужна. Заграбените вещи, доставяни едва ли не ежедневно с леки катери, канонерки и огромни рейдери, стигаше за всички. Разпределението на материалните блага протичаше в строго съответствие с наличните плащания, като един местен златен реал вървеше наравно с галактическите банкноти и коефициентът на обмяна — два кредита за един реал — продължавал да е постоянен цяло столетие. Доходите на всички категории от населението бяха достатъчно високи за придобиването на всякаква битова техника, всякакво лично оръжие, всякакви дрехи, и играчки за деца, които които надхвърляха всичко, на което беше способно човешкото въображение.

На Ямайка съществуваше и някакво подобие на производство само под формата на занаятчийство от феодалната епоха на развитие. Най-характерната специалност на местните майстори беше професията на ремонтника. Е, разбира се и ямайските шлосери бяха напреднали малко в сравнение със средновековните си колеги. В железарските лавки и ковачници, останали наследство от испанците, сега ремонтираха всичко: телевизори, видеофони, хладилници, компакт-дискови плейъри, браслети-телефони, необичайно популярните тук кафемелачки и кафеварки, и разбира се, автомобили — тези четириколесни чудовища, работещи с лошокачествен керосин, с отвратително кормилно управление и ненадеждни спирачки.

А онова, в което наистина бяха специалисти тук, бяха играчките. Тук не само поправяха донесените от всички крайщи на Вселената играчки, но и сами ги произвеждаха, като проявяваха забавна фантазия и истинска инженерна изобретателност.

Това беше още една забавна особеност на Ямайка. Жестоките и безчовечни в безпредела на космоса пирати с неизразим и удивителен трепет се отнасяха към подрастващото поколение. Те глезеха децата си и ги лелеяха, като им разрешаваха почти всичко. В разумни граници, разбира се: алкохол, наркотици, порнозрелища — с последното до шестнадесетгодишна възраст беше особено строго. А що се касаеше за останалото, най-разпространена беше поговорката: „нека си прави каквото иска, само да не плаче детето.“ И още тук обичаха да повтарят, цитирайки някакъв датчанин, живял преди много векове: „Децата трябва да се глезят, само тогава от тях ще излязат истински разбойници.“

Няколко дни Язон дори обмисля един вариант на въздействие върху политиката и икономиката на планетата непосредствено чрез децата, след като тук им придаваха толкова голямо значение. В крайна сметка обаче нищо не се получи. Пиратите, разбира се, нямаха особена прилика с останалите хора в Галактиката. Децата им обаче, колкото и да изглеждаше странно, на практика не се различаваха особено от обикновените си събратя.

Във всеки случай, страховитите деца на Пир, способни да се защитават самостоятелно на шестгодишна възраст, на осем — вече обучаващите по-малките си братчета и сестричета, а на двайнасет — вече готови за продължението на рода, в онези дни здравата бяха изплашили Язон. Децата на флибустиерите обаче не се отличаваха с нищо.

Окончателно се убеди в това, когато Доли, вече престанала да се плаши да излиза на улицата сама, се бе запознала по време на един концерт на пазарния площад и бе довела в квартирата един свой връстник, петнадесетгодишния Робс. Той беше син на флибустиер, заминал на поредната операция без да се върне. Така му бе разказвала майка му, израснала в семейството на буканиер. Всъщност, както вече му беше станало ясно на Язон, бащата на Робс по всяка вероятност беше жив, просто у флибустиерите не беше прието да се връщат при жените и още повече да се привързват към децата.

Нравите на буканиерите бяха най-загадъчната тема за Язон. Появата на Робс не донесе особено просветление на тая тема. Самото момче, доброжелателно към чужденците и схватливо не за годините си, просто твърде малко знаеше за историята на народа си; на тази възраст не му се полагаше да знае много. А майка му при никакви обстоятелства не би се разприказвала пред чуждопланетник. Това го разбираше и сам Язон. Той вече бе пробвал да се сближи с буканиерите. Дори и вече мъжете на преклонна възраст бяха крайно необщителни.

Робс се хареса не само на Доли. А в момичето той се влюби безпаметно и я ухажваше много красиво. Възпитан много строго, той не си позволяваше никакви волности, и помислите му бяха чисти. Не бяха минали и три дни, когато Робс тържествено им съобщи, че заради Доли той е готов на всичко.

— Готов си дори да пожертваш и живота си ли? — запита го сериозно Язон.

— Смъртта — това е нищо — отвърна още по-сериозно момчето. — Аз съм готов дори да предам и собствения си народ и лично сър Хенри Морган.

Язон си глътна езика и успя да проговори чак след няколко секунди.

— Е, братле, ти вече съвсем се раздрънка.

После се огледа подозрително и добави след още една кратка пауза:

— Впрочем, това е точно онова, от което се нуждаем.

И тримата се разсмяха гръмко и с облекчение. Разбира се, разговорът се водеше в отсъствието на Доли. А Доли междувременно чисто по женски бавно, но сигурно се влюбваше в Робс.

Към края на десетия ден Язон и Мета вече смело можеха да приемат, че заговорниците на планетата вече бяха станали четирима.

Десетият ден от пребиваването им на Ямайка беше особено забележителен.

Нали с всяко ново зрънце информация все по-ясно се оформяше главното: никой не се оплаква от живота, всички просто се кефят, плюскат, пият и се веселят, и поради това не ругаят властта и бунтове не замислят. Тоест до този момент тържествуваше гледната точка на Мета, която я бе изказала още по времето на първата им заговорническа разходка по града: невъзможно е да разрушат системата. Такова впечатление се бе създало.

Но междувременно узнаха още нещо.

Това се случи доста далеч от столицата, в едно малко карйбрежно градче Картахена. Язон тъкмо се бе разделил с една група щастливи виталиери, на които бе оказвал помощ при изкопаването на поредната бъчонка, пълна със сребърни дециреали. А Мета се върна от планините, където в компанията на буканиерите се бе наситила, ловувайки свирепи дългороги стрелоопошати, които представляваха реална опасност не само за дребния добитък, но и за хората.

След като се срещнаха в уречения час на главния площад на градчето, край храма, Язон и Мета, без да се сговарят, се насочиха към морето; страшно им се плуваше. Доли я бяха оставили до вечерта с Робс и за нищо не се тревожеха. Денят се бе случил хубав. Морето излъчваше топъл покой, и беше повече от приятно да се излежават под лъчите на склоняващото се над западния хоризонт слънце. Тишина, благодат. Раят на флибустиерите.

Изведнъж се разнесе някакъв неясен шум. Наложи се да се надигнат и да се огледат.

Два тъмнокожи приватира нарочно заговориха помежду си на непонятния за простите буканиери испански, или както му казваха тук, шпаньолски език. Буканиерите отвърнаха с дежурните псувни на есперанто. От дума на дума рукнаха вече псувни на всички езици, които се говореха на планетата. Участниците и от двете страни се множаха. След минута влязоха в действие юмруците. Първият разбит нос и рукналата кръв рязко промениха картината. Шест или осем души измъкнаха сабите си изпод струпаните си накуп дрехи върху пясъка. После зловещо блесна синкавата стоманана първите измъкнати пистолети, все още на предпазители, но вече размахвани с въодушевление.

Някой обаче бдеше и не пропусна да се обади в СС, Службата по Справедливостта. Не мина и минута и от крайбрежните храсти връхлетя специално обучен отряд щурмоваци, които пронизително свиреха със свирките си и стреляха във въздуха. До трупове не се стигна, но сабите вече бяха успели да се кръстосат, стоманата блестеше под слънцето и отчаяно дрънчеше, по оросения вече с кръв пясък хвърчаха искри, а жените, които в началото се бяха разпищели, се бяха скупчили в кръг, хванати за косите си и раздаващи ритници. Сбиването наистина бе на косъм да се излее в масова касапница.

Флибустиерите, които жадуваха за справедливост, бяха принудени всички да легнат по лице, като най-буйните получиха допълнително порция шутове, този път вече от блюстителите на реда. Двама имаше сериозно пострадали и ги откараха в болница, а инициаторите на сбиването, разкрити в екстрено разследване на място, натъпкаха в служебните машини.

Язон не разбра дали ги пъхнаха в ямата или им отрязаха главите още по пътя. А нищо чудно да се бяха отървали само със солидни глоби. Той така и не бе успял да се ориентира във витиеватите формулировки на местните законодатели, които тълкуваха закона на флибустиерите както им изнасяше. Каноническият текст на този шедьовър Язон добросъвестно беше преодолял от кора до кора, но за ориентирането в реалния живот законът не представляваше кой знае каква помощ. Далеч по-близо до истината беше популярната тук поговорка: „Законът е нож, към когото го насочиш, него и ще прободеш.“ Красивата червена книга със златни букви „Непреложният Закон на Флибустиерите“ (точно така — с главна буква!) Морган май му го беше връчил още след приземяването в космодрума. Язон си го пазеше добросъвестно в качеството на сувенир. Беше странно да се предполага, че разгадката на главната тайна на планетата Ямайка се крие под една разкошна книга, абсолютен юридически нонсенс.

Скандалът на плажа, преминал в сбиване, беше прояснил доста.

— Ето какво представлява благополучният ти свят! — резюмира Мета, сякаш спореща със себе си. — Според мен, различните категории местни граждани хич не се долюбват едни други. А щом има недоволни, тогава е възможно да се организира бунт. Значи, ти все пак се оказа прав?

— Разбира се — съгласи се Язон. — Само че в никакъв случай не бива да се вдига бунт. За бунт открай време се е считало онова, което в крайна сметка е било подавяно. При това жестоко. Затова ние ще направим революция. Така са го наричали по-рано. В резултат на революцията побеждават нови сили и става пълна смяна на властта.

— И къде ще поведеш ти тези нови сили когато вземеш властта? — невинно полюбопитства Мета.

— При дяволите в пъкъла — отвърна замислено и злобно Язон.

— Интересна идея — одобри Мета.

— Престани. Бях ли наясно как да победя Темучин когато току-що кацнахме на Щастие? Дай ми малко време.

— Стига с тоя Темучин. „Темучин“ — това е моят кораб, изоставен от нас на Касилия. А за стария тъп варварин забрави. Тук живеят по съвсем друг начин.

— Да — каза Язон. — Друг исторически период. Знам. И все пак този свят ще го взривя отвътре. Как иначе да го направя? Само не бива да прибързваме.

Оказа се обаче, че трябва да побързат.

Вече притъмняваше, когато те летяха с пределно допустимата скорост по лошо осветеното шосе, което одвен това беше и разбито до немай къде от селскостопанска техника. Вглеждайки се в светлините от двете страни на пътя, Язон се мъчеше да зърне поне някакъв що-годе подреден двор, тъй като отдавна се бяха отказали от надеждата да се доберат до някой голям град с добър хотел, а искаха да спят през нощта, а не денем. И в този момент им позвъни Морган. Извика ги даже не по мобилните им телефони, а по аварийния канал за връзка; специалният предавател беше вграден в панела за управление на воатюра. (Язон се усети, че Доли го беше заразила с изящните си френски названия си на местните брички.)

С един почти тържествен глас, с който сякаш се обръщаше към цялата планета, Морган им обясни, че близо до Картахена е започнал ни повече, ни по-малко, най-крупният за последните години бунт на приватирите. За потушаването му вече били изпратени редовни флибустиерски отряди, като дори за всеки случай били включени и космическите бойни сили.

— Разбрах, че още не сте се отдалечили достатъчно от Картахена — добави в края Морган. — Затова счетох за необходимо да ви предупредя. Може би ще пожелаете да стоите по-надалеч от опасността. Нали с вас все пак е момичето. (Ама че тарикат Морган! Как само бъзика!) И изобщо, Язон се е ангажирал с отговорна творческа работа, а творческият човек не бива да се подлага на нервни напрежения. (Е, това вече беше излишно!) Обаче, ако вие, както и преди, сте верни на себе си, и на мен!, ви препоръчвам да хвърлите отблизо едно око на това безобразие и дори да участвате във възстановяването на реда.

Трудно беше да се устои на такова предложение. Те веднага завъртяха автомобила на 180 градуса и и подкараха дори с още по-висока скорост, макар и да им се струваше, че по-бързо от това няма накъде. Дори и Доли не възразяваше. Язон вече я бе научил да стреля с пирянския пистолет. Освен това редом с нея беше Робс — как да се страхува?

Само дето не се наложи да участват почти в нищо. Специалните автомобили на флибустиерите се движеха не само по пътищата, но и през гората, бълвайки огнени струи напалм и оставяйки след себе си само горяща растителност, в която едва ли можеше нещо да е оцеляло. В населените места тежките танкове буквално изравняваха всичко със земята, а самата метежна Картахена за някакви си два-три часа се превърна димящи руини. Не се наложи да прибягват до помощта на военно-космическите сили, ако не се броеше факта, че в развоя на някои операции мощни стълбове светлина биваха насочвани от небето към земята за по-точна насочване на артилерийските и ракетните удари. Прожекторите на космическите катери свършиха работа и по време на преследването на отстъпващите към планината остатъци от разбитата бунтовническа армия.

Цялото това мащабно зрелище се получи интересно, но никой от тях, дори и Робс, не намери роля за себе си в разигралия се трагически спектакъл. Да помагат на многократно превъзхождащите сили на наказателните отреди им се струваше най-малкото странно. Да застанат на страната на приватирите — беше глупаво и безнадеждно. А и какви бяха тия приватири? Борци за справедливост, или просто внезапно превъртели от преяждане фермери? Заговорниците все още не бяха запознати с тия подробности, а Робс поради ранната си възраст не се наемаше да обясни.

Общо взето, през цялото време го раздаваха наблюдатели, като не един или два пъти имаха възможност да се убедят в здравината на воатюра, даден им от Морган. Куршумите отскачаха от бронята като семки, а веднъж стана ясно, че предното стъкло издържа пряк удар на лек снаряд от някаква базука. Може и да беше миномет, но въпреки всичко не беше зле. Язон се вгледа и успя да забележи с какво оръжие успяват да унищожават бронираните автомобили. На сутринта, когато всичко стихна, той успя да открие сред труповете и развалините две такива пушки с цяла кутия запасни пълнители към тях. Можеше да потрябват.

Наказателните отреди не продължиха с преследването на отстъпващите в планините бунтовнически части, макар че вече слънцето се бе показало над хоризонта. Флибустиерите имаха отлична представа за изкуството на войната и бяха наясно, че за нападащите отдолу боят в планината беше безнадеждно дело, дори и при най-съвършената техника. А да нападат отгоре беше прекалено скъпо и никому ненужно. Така че не стана ясно, дали са получили заповед от Морган или сами са стигнали до извода, че са изпълнили дълга си, но много скоро цялата войска дружно напусна района на потушения метеж и над Картахена отново зацарува тишина.

Никой не забеляза машината на Язон, замаскирана в оврага. Благополучно се добраха до пътя и по споразумение започнаха да се изкачват в планината към оцелелите приватири. Гривните вече бяха захвърлени (загубени по време на боя), а всички устройства за връзка на командното табло бяха унищожени заедно със самото табло (в резултат на попадение на граната). За евентуалните „бръмбари“ в каросерията и тапицерията Язон предпочиташе да не мисли, и разговорите се водеха без язопов език. Робс вече беше посветен в курса на опозиционните настроения по отношение на Морган, но поради отчаяната си влюбеност в Дори едва ли беше способен на предателство.

— Значи така — започна Язон. — Ще се опитаме да изясним кой им е шефът, какви са целите им, възможностите и ще им предложим помощ.

Възражения нямаше и Язон се обърна към Робс:

— Кажи, често ли стават такива неща на планетата?

— Не знам, казват, че понякога се случвали, но за пръв път ставам свидетел на пособно нещо. Много е жестоко, все едно, че гледаш видео. — Той замлъкна, очевдино съобразил, че е изтърсил глупост.

— А по новините нима не показват нищо подобно?

— Нищо, разбира се! — удиви се Робс на наивния въпрос на чужденеца. — За това хората само си говорят. А по телевизията дрънкат само за хубави работи, колко пари били заграбени, вещи, колко били паднали цените, колко храна са изгорили, защото няма къде повече да я складират. Това е всичко. Кой ще ти показва такива неща по телевизията!

— Ами тогава ние да им го кажем — предложи Язон.

— Първо, на телевизията няма да ни допуснат.

— Не е проблем — възрази Язон.

— Добре. Второ, ако този хорор го излъчат по цялата планета, хората просто ще изкукуригат!

— Така им се пада, нека изкукуригат!

— Не ми позволихте да додърша, сър. Те ще изкукуригат и ще се втурнат да доубият всички останали живи приватири. Така гърлата ще намалеят, храната ще се увеличи съответно, а за да не загине селското стопанство, фермерските редове ще бъдат попълнени временно с виталиери, или дори флибустиери, а след това ще довлекат някакви пленници от измиращи от глад планети. И всичко ще цъфти! Капеланите замъглят хорските мозъци с проповедите си, и всичко ще затихне до следващия взрив.

— Значи, ти не вярваш, че ситуацията на Ямайка е възможно да се промени?

— Защо да не вярвам? — Робс като че ли дори се засегна. — Снощи беше повече от жестоко. Страшно ми хареса. Пък си представям каво ли ще е, ако революцията обхване цялата планета. Хайде да го направим. А то от филмите по телевизията и видеото вече ми се повръща. Порно можем да гледаме само при батковците си, а ако възрастните ни спипат — край. Преди две години ми дръпнаха такъв здрав бой, че после две седмици не можех да си седна на задника. А освен да зяпаш видео, какво друго да правиш? Скука до смърт. Добре, че се появихте вие, та малко да живнем. Хайде да организираме революция, сър.

Язон премълча и окончателно изпадна в мрачно настроение.

В този момент навлизаха в едно село, последното, до което се бяха добрали наказателните отреди. Прииска им се да излязат от машината и огледат всичко отблизо. Флибустиерите се бяха повеселили славно на това място. Къщите бяха останали непокътнати, но вътре беше разгромено всичко, от прозорците и изкъртените от касите врати до педантично наотрошените лампи и посуда. Вещите от всички шкафове и гардероби бяха измъкнати и струпани на куп по средата на стаите. Някъде бяха заливали с керосин и после подпалвали, но именно само „някъде“. Явно войниците в този момент вече са били порядъчно пияни и началниците са им забранили да си играят с огъня; всичко можеше да стане, като едното нищо вместо къщите можеха да подпалят себе си. Трупове в селото не можаха да видят. Затова, изглежда, и са били всички тия изблици на ярост у флибустиерските щурмоваци. Какъв позор — да не можеш да прережеш ничие гърло! Как ли са изгаряли от ярост!

Язон си представи цялата команда отрепки, как излизат от селото насядали върху танковете, потни, мръсни, уморени, и бесни.

Тук обаче стана ясно, че и отрепките от срещуположната страна по нищо не се различаваха от наказателните отреди. Прекалено любознателните чуждопланетници точно излизаха от поредната разгромена къща, почти изгубили надежда да попаднат на бивши обитатели на селото, когато от близките храсти удари автомат. Язон, който вървеше отпред, беше засипан от изкъртена мазилка; четиримата мигом се хвърлиха на земята. Робс нямаше нужда да му казват какво да прави, а Мета помогна на неопитната Доли. Отрядът нападатели се оказа доста малочислен, но за сметка на това пък удивително тъп. Крясъците „Не стреляйте, свои сме!“, опитът да вдигнат бял флаг (Язон не беше особено уверен дали тук са запознати с тази традиция) и дори демонстрацията с отчаян скок на цивилните дрехи нямаха никакъв ефект. Използването обаче на гранати с приспивателен газ и други хуманни видове оръжие, дори и на най-простия сълзотворен газ, на тази варварска планета явно не беше прието. И нищо подобно нямаха под ръка. Наложи се да влязат в бой и да застрелят шестима много бойци, още юноши. Нямаше начин да го избегнат, бунтовниците бяха решили да ги избият. Само седмият извади късмет; успяха да го обезоръжат и пленят.

— Кой е шефът ви? — започна разпита Язон.

— Аз.

— Толкова млад, и вече началник?

— А при нас всички са млади и всички са началници.

— Няма такова нещо. Вие да не сте анархисти?

— Не знам какво е това „анархисти“. Какво искате от мен?

— Искам да поговоря с шефа ви.

— Нямам шеф. И не искам да разговарям с теб, защото ти уби другарите ми.

— А защо другарите ти искаха да убият нас?

— А ние всички искаме да избием. Всички са ни дошли до гуша.

— Хубаво обяснение. Но все пак ми кажи, кой е у вас главният и къде да го търсим.

Момъкът мрачно премълча.

— Е, тогава ще се наложи да убием и теб — заключи ласкаво Язон.

— Убивайте — равнодушно отвърна самозваният главатар.

В този момент обаче неочаквано се намеси Доли.

— Тоя само лъже. Началникът му се казва Зденек и си кюта тоя тип в една много красива двуетажна къщичка в подножието на една отвесна скала. Съвсем наблизо е, но все пак ще ми е трудничко да го открия, освен ако този герой не ни помогне.

— Вещица! — изкрещя приватирът.

— Слушай, каква е тази дума? — удиви се Язон. — У вас на Ямайка наистина ли се срещат вещици?

— За Ямайка не знам, но от други планети понякога долитат — отвърна загадъчно пленникът.

Какво беше това? Чиста истина? Или опит да се хвърли прах в очите? Или тънка шега? Впрочем, това последното едва ли беше вероятно… такива тъпи момчета изобщо не притежаваха чувство за хумор, беше им абсолютно несвойствено. Доли обаче възприе последната му фраза точно в този смисъл.

— Стига приказки, нещастник! Води ни при твоя Зденек!

И момъкът с вързани ръце мълчаливо тръгна напред, като кимна с глава в знак на съгласие.

„Нима това момиче умее да подчинява на волята си другите?“ — запита се удивено Язон.

А младият Робс вече гледаше с обожание и възхищение любимата си.

Убежището на главния приватир Зденек наистина се намираше недалеч от селото. А оттам не стреляха, явно или не искаха да убиват водения като заложник техен боец, или просто хората в този щаб бяха по-умни, отколкото ги бяха мислели. Впрочем, за последното се оказа, че са грешали.

Зденек се оказа само малко по-възрастен от подчинените си, макар и в поведението му да се усещаше известна солидност. Той ги помоли да го наричат полковник, деловито запита какви са воинските звания на гостите му, после им предложи вино и спокойно изслуша всички съображения на Язон. А по-нататък започна пълна неразбория. Сякаш някой от тях говореше на езика на племето оуяи от планетата Аюза, който се състоеше само от музикални звуци, а другият използваше езика на глухонемите на базата на китайските йероглифи. Диалогът придоби следния вид:

— Какви са целите ви?

— Да убиваме виталиерите, буканиерите и флибустиерите.

— А когато ги избиете всичките?

— Никога няма да успеем да ги изтребим. Прекалено много са.

— Тогава защо е всичко това?

— Как защо? Те трябва да се избиват.

— Но нали може да се установи власт над тях.

— На Ямайка няма и никога няма да има никаква власт.

— Ами властта на Хенри Морган?

— Хенри Морган е жалка отрепка. И него ще убием.

— Но първо трябва да се доберете до него.

— Ще се доберем.

— Ето за това искам и да си поговорим, как да се справим по-добре.

— Не е необходимо. И сами си знаем работата.

— Значи, не ви нужна помощта ни?

— Помощта ви?

Зденек се замисли продължително. После започна да разсъждава на глас, получаваше се много забавно.

— Е, ти си, разбира се, академик, ботаник с диплома. Жените ти са вещици — това е понятно. Момчето — местно, ама личи, че май не е глупаво — плямпа съвсем прилично на шпаньолски. Всичките сте все хубави хора. Не, помощ наистина не ни трябва.

— Защо? — Язон беше зашеметен от подобна логика.

— Какво значение има защо? Ако искате да убивате заедно с нас, убивайте, лошо няма. Но ние можем спокойно да минем и без вас.

— Но ние сме пак там, откъдето тръгнахме! — Язон вече кипеше от нетърпение. — Какъв е смисълът да се убива просто така?

— Как така — „какъв е смисълът“? — възмути се Зденек, оскърбен до немай къде. — Скучно е цял живот само да ровиш земята и да гледаш свине!

Аргументът беше убийствен. И Язон накрая осъзна цялото безсмислие на по-нататъшния разговор. Той изведнъж проумя кои бяха тези бунтовници. Това бяха прости фермерски деца. Ояедените синчета на оядените приватири. Бащите им на времето бяха убивали до насита или бяха доведени като пленници от други планети. Общо взето, всички имаха богати минало, а приватирската младеж по новия закон на флибустиерите не се допускаха до космически полети. Тук трябваше да се подкрепя не приватирското въстание, а да се коригират законите, за да могат тези уроди да намерят отдушник за енергията си в междузвездните простори.

Язон мислено се плесна, възкликвайки по флибустиерски: „Господи!“

„Господи! Какви са тия мисли у теб, Язон динАлт? За интересите на тия мерзавци? За интересите на тази безумна планета? Нека се колят едни други тук, а на Галактиката са й предостатъчно и флибустиерите. Трябва да изчистим Галактиката от тази гадост. Нали за това и ти долетя тук? Не е ли така? Ами ти си на косъм и да се побъркаш!“

— Ето сега вече нищо няма да скривам от Морган — злобно проговори Язон, отваряйки шофьорската врата и сядайки на волана. — Смърт на заговорите, да живеят съвместните проекти! И ние обезателно ще измъкнем от него цялата необходима информация.

— Ще измъкнем, сър — бодро отрапортува Доли.

— Морган! — закрещя Язон, имитирайки разговор с Навигатора. — Чуваш ли ме? Току-що разговарях с главния приватир. Той е пълен идиот, честна дума! И сега още повече те уважавам, Навигаторе!

— Едва ли ще ви чуе, сър — замислено проговори Робс, докато внимателно оглеждаше автомобила отвътре.

Докато бяха гостували на Зденек, местните хулигани бяха поработили здраво над машината им. Една лампичка не беше останала на таблото, а какво да говорим за евентуалните подслушвателни устройства! Беше цяло чудо как този героичен ямайски автомобил успя изобщо да запали и отлепи от мястото си! Общо взето, след безславната експедиция в Картахена Язон промени коренно отношението си към местните воатюри. Презрението му се бе сменило почти с възхищение. Воняха на бензин, но пък бяха направени много здраво.

И четиримата изведнъж изпитаха страшна умора и поне двайсетина километра пътуваха без никой да проговори. После Язон се извърна към Мета:

— Е, това е всичко. Революцията се отменя. Както са казвали на времето: „Правете любов, а не война.“ Да отиваме да се женим.

— Наистина? — запита Мета с известно недоверие.

— Абсолютно — произнесе колкото може по-сериозно Язон. — А после ще се напия. Поводът си сгрува, а причини — колкото щеш.

— Ами ние? — обади се Робс.

— И вие ли искате да се напиете? Няма проблеми.

— Не, ние искаме да се оженим.

— Рано ви е още — скастри ги строго Язон. — По местните закони имам предвид.

— А по нашите е точно навреме — ухили се широко Мета.