Метаданни
Данни
- Серия
- Маддракс — Тъмното бъдеще на Земята (8)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Der schlafende König, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Тончо Стаменов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor(2010)
Издание:
Децата на кометата. Част 2.
Бернд Френц. Последната жертва
Роналд Хан. Спящият крал
Редактор: Марин Найденов
Издателство „Литера Прима“, София, 2004
История
- —Добавяне
- —Объркан елемент за анотация
Епилог
Клаудиус Първи, божественият император на всички известни светове — а скоро и на Цюри, — вървеше пипнешком през гората начело на войската си. Там беше не само тъмно, но и ужасно студено.
Какъв досаден пропуск, че не бе помислил да екипира ударните си отряди с прожектори за каски. Можеше да вземе поне няколко джобни фенерчета! Та тук и в очите ти да бръкнат, няма да видиш! Вероятно подобно е било положението и при космическата битка срещу мрачните хора на Дхарк III в сектора на звездата Вега.
Но какво ли беше това?
Клаудиус намръщено се спря и наостри уши. Някъде пред него в гората вървеше опипом и нещо друго. Или?
Даде знак на воините си. Всички се спряха и затаиха дъх. Дали имаше нещо там…?
Изведнъж зад тях нощта се озари от светло сияние. Сраховита експлозия накара тъпанчетата на ушите им да потреперят.
Де Броли се стресна. Посоката, от която прозвуча експлозията, водеше до едно-единствено заключение.
— Дворецът ми! — изкрещя Клаудиус ужасен. — Моят красив, красив дворец!
Побеснял от ярост, се обърна още веднъж и стисна юмруци.
— Ще ми платят, тези проклети…
Проклятието замря в устата му. Защото в същия миг на по-малко от пет метра съгледа непосредствено пред себе си десетки коварно просветващи червени точки.
Заревото на втора, по-слаба експлозия потопи още веднъж гората в бледа светлина. И накара Де Броли да познае червенооката войска на гуулите, която с мляскане вдигна сабите си, преди с рев да се нахвърли върху фамилията Мьоцли и техния крал.
— О, по дяволите — каза Де Броли.
Тогава светлината угасна.