Роналд Хан
Спящият крал (7)

Сами по себе си Мат, Аруула и Зеп биха могли с весели песнички на уста да потънат в нощта. Ала нямаха друг изход, освен да се завърнат в онези полета, през които неотдавна бяха пропълзели и пробягали. Следваше ги плътно една озъбена команда гуули, която гореше от желание да овладее с щурм резиденцията на крал Клаудиус в мъгливото тресавище.

Мат и другарите му отново бързаха през дивата пустош, през храсти и тръни. По едно време гуулите останаха назад. Мат предположи, че нарочно са се шмугнали в храстите, за да не ги забележат евентуални съгледвачи на Мьоцли. Не се съмняваше, че зорко следяха него и другарите му.

На човек му идеше да си скубе косите! Сега бяха освободени от смъртния ужас, че бомбите на Де Броли ще избухнат в черепите им, но, от друга страна, не смееха да направят нито крачка към свободата. Седяха буквално между чука и наковалнята. Нюсли и техният чуждестранен легион ги смятаха за шпиони на Мьоцли — и обратно! Не се осмеляваше да предположи каква участ ги очаква, ако отново попаднат в ръцете на войските на Де Броли.

Лудият милиардер и съветниците му щяха ли да им повярват, че с газовите гранати са елиминирали Сивите кардинали в Златната гробница?

„Защо пък да не повярват? Достатъчно е да имат предвид, че сме вцепенени от страх, че ще се върнем само за да извадят бомбите.“

След десет секунди той се препъна от ствола на едно дърво и заби носа си в калта. Когато вдигна глава, видя лицата на три фигури с шлемове. Едната насочи дулото на пушката към тях.

Аруула и Зеп спряха.

— Изпълнихме задачата — каза бързо Мат. — Заведете ни при вашия крал!

Мъжете с шлемовете ги подкараха пред себе си с насочени оръжия. Малко след това пред тях изплуваха очертанията на вилата. От тресавището се вдигаше към небето синкава мъгла и в настъпващия здрач превръщаше околността в призрачен ландшафт.

Във вътрешността на храма гъмжеше от въоръжени хора: с пушки, пистолети, мечове, арбалети, копия, секири и боздугани. „Божественият император на всички известни светове“ носеше колан с наредени на него патрони и два „Колт“-а 45-ти калибър. Весело се хилеше, сякаш ставаше дума за очистване на галактическата му империя от някакви зли нашественици. Тюрбанът от превръзки му придаваше вид на шейх от старите времена.

— Командир Дракс! — каза Де Броли и тупна въодушевено Мат по рамото. — Вие успяхте ли и приспахте ли превратаджията финансов министър?

— Заповедта изпълнена, Ваше Величество — рапортува Мат и отдаде чест по-напето дори от тогава, когато получи дипломата си за офицерски кандидат в Уест Поинт. — Бандата превратаджии е в дълбок сън! Можете да влезете само през задната врата, която нашият приятел Зеп любезно остави отворена. — Намери за по-добре да направи така, сякаш се идентифицираше с плановете на Де Броли. — Само ако смея да помоля да ни махнете интелигентните бом…

— Но, командир Дракс — каза Де Броли и отправи чистосърдечен поглед нагоре, — нима мислите, че съм толкова наивен, та просто да повярвам на думите ви? Да приемем, че сте сключили пакт с финансовия министър Нюсли и ме примамите в капан?

Мат си придаде отчаян вид.

— Естествено ще деактивирам бомбите едва след като атаката ни срещу превратаджиите се увенчае с успех — каза Де Броди. — Ако въпреки очакванията ни тя не успее… — Плъзна десния си показалец през шията си. — „Бумм!“

— Бумм! — повтори като ехо Мат.

— Бумм ли? — попитаха Аруула и Зеп като с една уста.

— Да, бумм! — повтори Де Броли.

— Добре — каза Мат. — Тъй като не се съмнявам, че ще имате успех, ще чакаме завръщането Ви, Ваше Величество.

Това, изглежда, убеди Де Броли, че Мат говори истината. Даде на хората си знак с ръка, те се втурнаха навън и се разделиха.

— Починете си след усилната работа и след дългия път, командире — каза Де Броли. — Имате повече от четири часа време. Между това… — Посочи хората си, които пристягаха подбрадниците на шлемовете си, — ние отиваме до Министерството на финансите и ще го очистим от извънземните.

Махна с ръка още веднъж на Мат, Аруула и Зеп, после забърза навън към гвардията си и изрева команди. Войската потегли, мина с марш през портата и се насочи към обгърнатата в мъгла гора. След минута се чуваше сам тропотът на подкованите ботуши и дрънченето на метал.

Мат въздъхна с облекчение, а също и от Зеп се изтръгна една волна въздишка.

— Да изчезваме веднага — каза Зеп. Дръпна лявата ръка на Аруула. — Трябва да ми кажеш къде се намира царството на Тринайсетте острова. Изпитвам все по-силно желание да се преселя там.

— После — каза Аруула и се обърна към Мат. — Пистолетът ти, Маддракс — рече тя. — И аварийният пакет. Можем да ги вземем, преди да тръгнем.

— И аз помислих за същото — отвърна Мат. — А освен това тук има още много други полезни неща, които трябва да вземем с нас. — Когато тропотът и звънтенето на ламарина заглъхнаха в далечината, той се обърна. Аруула го последва, а също и Зеп. Хрумна му, че като изселник, ще са му нужни ред дреболии. Освен това отново чувстваше ужасен сърбеж в задника си. Побърза след приятелите си, доколкото му позволяваха късите крачета.

Минаха през безброй коридори и слязоха по стълбище, което водеше в някаква изба. Докато на Мат му липсваше верен поглед за богатствата, които Де Броли беше взел със себе си от миналото в бъдещето (всичките шкафове с оръжия сега бяха празни), пръстите на Зеп се местеха като стрела насам-натам, щом съгледаше нещо, което блести или свети. 164-те тайни джоба под наметката му бързо се пълнеха с всякакви джунджурии.

Аруула намери най-сетне отново помещението, в което бяха размразили Де Броли. Там се натъкнаха на аварийния пакет на Мат. Но търсенето на автоматичния пистолет, който беше се изхлузил от ръката му, когато върху него се нахвърлиха братята от ордена, се оказа трудно. Около вратата бяха натрупани безброй кашони и сандъци.

Докато Аруула отхвърляше настрана празния в повечето случаи амбалаж, на Мат изведнъж му хрумна, че температурата в помещението рязко се покачва. И докато той, стъписан, се питаше дали това се дължи на възбудата му или на съсипателното търсене, долови хъхрещия глас на „таткото“, който, лишен от всякакви емоции, обявяваше:

— Енергоизточникът е отстранен. До претоварването на системата остават още шейсет секунди… петдесет и девет… петдесет и осем…

Главата на Мат рязко се надигна. Аруула, която тъкмо беше намерила „Беретата“ и тържествуващо я размахваше, отскочи назад от кашоните и сандъците и измъкна меча си.

Зеп Нюсли погледна Мат с ококорени очи. Лицето му представляваше един-единствен въпросителен знак. Всъщност изглеждаше като дете, което не съзнава вината си.

— Ама аз само… — Посочи с брадичка красивия трилитиев кристал, който беше взел от държателя на енергийния агрегат.

— … петдесет и три… петдесет и две…

— Да се махаме оттук! — изрева Мат. С три дълги скока се хвърли назад в подземното помещение, сграбчи Зеп за яката, притисна го под мишницата си и последва спътницата си по коридора навън. Макар че Аруула не беше получила кой знае какво образование, винаги знаеше кога е време да се откаже от ненужни въпроси.

— … четирийсет и седем… четирийсет и шест…

Мат не си губеше времето да затваря вратите след себе си. Продължавайки мислено обратното броене, се носеше като вихър през коридорите.

„… двайсет и пет… двайсет и четири…“

Най-сетне стигна до халето и се втурна през централната врата, Аруула го следваше по петите.

Навън се беше стъмнило. Пред тях беше решетестата врата.

„… тринайсет… дванайсет…“

— Бързо! — извика Мат на спътницата си. — Вече не можем да стигнем до гората! Бягай зад стената! Надявам се, че там сме на сигурно място!

„… четири… три…“

Хвърлиха се на земята, плътно до зида, затаиха дъх и сложиха ръце на главите си, за да се предпазят, „… едно… нула!“

Дълги секунди не се случи нищо.

И след това — пак нищо.

Мат надигна предпазливо глава. Да не би просто да е сбъркал при броенето — или пък отстраняването на кристала означаваше само, че вече не протича никаква енергия, а не например, че генераторът неизбежно трябва да експлодира? Да не би да е гледал прекалено много филми, в които по най-незначителна причина нещо гръмваше?

— Почти съм сигурен…

Свръхмощна експлозия изтръгна от устните му остатъка от изречението, когато от другата страна на зида храмът на Спящия крал полетя във въздуха.

За секунди изглеждаше, че светът загива сред хаос от светлина, прах и шум. Зидът съмнително се олюля, но устоя на ударната вълна.

След като звънтенето на ушите и мержелеенето пред очите им поотслабна, тримата приятели се изправиха и погледнаха около ъгъла на портата.

Гигантски облак от пушек и прах се разнасяше оттам, където преди това се намираше храмът вила на Де Броли. Няколко по-малки експлозии го осветиха призрачно.

Зеп стана и отупа дрехите си от праха.

— Сега се омитам — рече той. — След всичко това вече бездруго не мога да се покажа в Цюри. — Махна с ръка на Мат и Аруула. — Останете си със здраве! И благодаря за всичко. — Потъна сред дърветата.

Мат и Аруула се спогледаха.

След няколко секунди Зеп извика откъм мрака:

— Пу дяулити! Насмалко да забравя! Къде всъщност се намира царството на Тринайсетте острова?

— На север! — извика Аруула.

— На север ли? — извика Зеп в отговор. — Благодаря! — Това беше последното нещо, което чуха от него.