Уилям Грифин
Специална част (78)

(Девет)

07:00, 9 януари 2006

Когато Кастило влезе в библиотеката, забеляза, че макар стаята да не можеше да спечели нито едно състезание за чисто и подредено помещение, беше много по-спретната, отколкото снощи, когато влезе за последен път.

Лестър Брадли бе дълбоко заспал в един фотьойл, докато Кейси, който едва гледаше от умора, бе седнал в другия.

— Отказа да си легне, когато приключихме към пет — поясни вместо поздрав Кейси. — Каза, че си имал „задължения“. Не е помръднал от пет и пет.

Кастило внимателно побутна Брадли по рамото и когато младежът отвори очи, нареди:

— Върви да си легнеш, Лестър.

Брадли скочи на крака.

— Господине, задрямал съм за малко.

— Върви да си легнеш, Лестър. Отговаря се със: „Слушам, господине“.

— Слушам, господине.

Кастило изчака съненият Брадли да излезе от стаята и попита:

— Какво ще кажете, доктор Кейси, господине, ако ви наредя същото и на вас?

— Бих казал: „Слушам, господине, каквото нареди подполковникът, господине“. След това ще ти предам онова, което каза Милър, и ще ви покажа какво сме направили.

— Какво каза Милър?

— Дешамп и Дарби са излетели, засега няма сведения да са паднали в Атлантическия. Каза, че Дохърти и Пищовлията Юнг са пристигнали. Щял да настани Дохърти в кабинета, за да държи под око ФБР, които пък държат теб под око, а Юнг ще бъде на летището в Мидланд в дванайсет и двайсет и пет. Според него, щял да бъде от помощ.

— Така е. Благодаря. А сега защо не отидеш да поспиш?

— Обърни внимание, че и четирите монитора излъчват едва забележима светлина — продължи Кейси. Посочи мониторите. Единият бе на малка, напълно неподходяща за него масичка, докато останалите бяха на пода. — Когато се натисне правилното копче, започват да показват разни неща. Например, местонахождението на съответното радио.

На един от мониторите се показа карта на света. Светещи точки показваха къде се намират радиата в Германия, Аржентина, Уругвай, Унгария и Съединените щати.

— Може да променим мащаба. Например в Щатите.

Вторият екран светна, на него се появи карта на Щатите и показа точки в Невада, Тексас, Северна Каролина и окръг Колумбия.

— Или още по-отблизо.

Първият екран остана за миг празен, след това на него се показа карта на района на Вашингтон със светли точки, които показваха комплекс „Небраска“, летище „Балтимор“ и квартирата в Александрия.

— Може и още по-отблизо.

Вторият екран показа карта на летище Балтимор и светеща точка в един хангар.

— Това е радиото в „Гълфстрийм“-а. Благодарение на приятелски настроените хора в Гугъл, имаме и картинка.

Третият екран светна и се показа триизмерен образ на хангара.

— Един господ знае дали тази снимка не е направена вчера, може би дори миналия месец, но е по-добре, отколкото ако не разполагахме с никаква снимка. А нямах никакво намерение да хаквам в компютрите на Форт Мийд.

— Ти можеш ли да ги хакнеш?

— Според теб, кой им изчисти образа? Когато трябва, мога. Просто не мисли, че е много разумно да го правя по средата на операция.

Кастило бе възхитен. Усмихна се.

— Върви да си легнеш, Алойшъс.

— А що се отнася до хората — той натисна още копчета по клавиатурата. Картата на света се появи отново, този път с хора на нея, — тук можеш да видиш последното местонахождение на всички, които те интересуват.

Кейси повтори още веднъж демонстрацията и този път завърши с триизмерен образ на ранчото, над който се виждаха различни символи. Схема от дясната страна поясняваше какви са. Кастило бе номер едно, Кейси бе две и така нататък.

— Нямам думи.

— Доста грубо направено, Чарли, но поне работи.

— Сега върви да спиш. Ще чакаме да видим какво следва.

— Май наистина ще си легна.

— Благодаря ти, Алойшъс.

Кейси се прозя, след това замахна пренебрежително с ръка и излезе от библиотеката.

Кастило седна във фотьойла, освободен от Лестър, и посегна към термоса с кафе, наля си чаша и зачака нещо да се случи.