Уилям Грифин
Специална част (64)

(Седем)

Бяха в огромен апартамент, който, изглежда, беше на последния етаж.

Лестър Брадли провери радиото, което вече бе инсталирал на просторната тераса с изглед към брега и Мексиканския залив, след това вдигна палци към Чарли.

Кастило посегна към слушалката и нареди на компютъра да го свърже с генерал-лейтенант Макнаб, след като включи закодиране първо ниво.

Когато чу гласа на Макнаб, Кастило каза:

— Екипът по проучването докладва, господине. Засега удържаме фронта. Не са забелязани неприятели.

— Колкото и странно да звучи, радвам се да го чуя от теб.

— Благодаря, господине.

— Какво означава онова, което току-що избълва?

— Намирам се в много приятна стая на последния етаж на спа център „Портофино“ на Пенсакола Бийч, на половин час от летище „Пенсакола“ и на четирийсет и осем километра от Хърлбърт.

— Не е зле да си живееш добре и да не се притесняваш за нищо.

— Така е, господине.

— Имаш ли автомобил?

— Малък автомобилен салон, господине.

— Аз съм в клуба на Хърлбърт. На плажа.

— Знам къде е, господине.

— Въпросът е Финеас знае ли къде се намира.

— Сигурен съм, че ще го намери, господине.

— Какви са автомобилите?

— Два „Събърбан“-а и „Мустанг“ кабриолет, господине. Червен.

— „Мустанг“-ът става, но с мен са адютантът ми, приятел на вас с Милър и вторият пилот. И, разбира се, радиото. Няма как да се съберем в „Мустанг“. Изпрати Финеас с единия „Събърбан“.

„Стар приятел ли?“

„Сигурно е Вик Д’Алесандро.“

„По-вероятно да е човек от авиаторската школа, може би някой от 160-ти.“

— Очакваш ли някакви проблеми с настаняването?

— Не, господине. Ще ни настанят.

„Естествено, тук не връщат хора, които се набутват сами да плащат по двеста и петдесет кинта на вечер, ако не и повече.“

— Гледай да не стане някой гаф.

— Няма, господине, ще се погрижа. Господине, ако Деуит тръгне веднага, ще пристигне при вас след трийсет и пет до четирийсет минути.

— В този спа курорт „Порто“… нещо си има ли ресторант? Който мога да си позволя?

— Господине, ще бъдете почетен гост на фонд „Лоримър“.

— Не съм обядвал, а до пет часа в проклетия клуб не предлагат нищо повече от вмирисани фъстъци и още по-вмирисани пуканки.

На Кастило му хрумна идея. Той се замисли за миг.

„Мама му стара, защо пък не?“

„Той е генерал, офицер и джентълмен.“

„Няма да посмее да вдигне луд скандал в «Макгуайър».“

— Господин генерал, в Пенсакола има едно заведение, където сервират страхотни пържоли, казва се „Макгуайър“. И ние не сме обядвали. Предлагам Деуит да ви закара направо там. След това ще дойдем в хотела.

— Знам „Макгуайър“ — заяви генерал-лейтенант Макнаб. — От време на време, подполковник, ти идват добри идеи. Тази е великолепна. Ще се видим направо в Макгуайър. Край на връзката.