Уилям Грифин
Специална част (61)

(Четири)

Апартамент „Таити“

Голф курорт „Гранд Козумел“

Козумел, Мексико

21:25, 5 януари 2006

— Това е — завърши Кастило. — Поради ред причини, вместо да отидем да се срещнем с президента утре, всички — с изключение на Свет и Дмитрий, които остават да гледат как се плискат вълните — отиваме да се срещнем с генерал-лейтенант Макнаб. Може би, след като ни изслуша, ще каже: „Добре, вървете да се срещнете с президента.“ А може и да не го каже.

— Познавам Макнаб достатъчно добре и знам, че няма да се опитва да се покрие — заяви Левърет. — Какво му е хрумнало?

Кастило сви рамене.

— Трябва да почакаме и ще разберем. Без него сме наникъде. А след разговора с него ми хрумна една неприятна мисъл. Дори да отида при президента, дори той да ми повярва, ще иска второ мнение, за да бъде взривен заводът, а човекът, от когото ще поиска това мнение, е генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб.

— Искам да кажа нещо, подполковник — обади се Березовски.

„Подполковник, значи. Прозвуча твърде сериозно.“

— Разбира се — съгласи се Кастило.

— Правилото, че всички знаят какво става, важи ли за мен и Светлана, или предпочиташ да ти кажа каквото имам, насаме?

— Говори, Дмитрий.

— Името полковник Пьотр Сунев говори ли ти нещо?

— Самият господин с ядрените куфарчета ли? — попита Дешамп. — Това яйце яко се размаза по лицето на Агенцията.

Кастило се разсмя.

— Да, Дмитрий, чували сме за него. Приятели ли сте?

— Да. По-точно казано, той ми беше приятел.

— Нищо не разбирам — призна Деуит.

— Бивши колеги на Дмитрий — обясни Дешамп — позволяват на Агенцията да разбере за сто атомни бомби, скрити в куфарчета, внесени успешно в страната и разнесени в целите Щати в очакване да бъдат детонирани в подходящия момент…

— И — продължи вместо него Дарби — тази информация беше потвърдена от руснака от КГБ Пьотр Сунев, който премина на наша страна.

— Който след това разиграваше момчетата от Ленгли из цялата страна — уточни Дешамп.

— Само че — прекъсна го Дарби с усмивка, — полковник Сунев беше чудесен човек и убедителен лъжец, и знаеше как да измами полиграфа, затова от Агенцията му вярваха…

— Никога не са били използвани по-ефикасни — е, може и да не са били най-приятните — детектори за истината върху него — поясни Дешамп.

— Вярваха му толкова много — поде на свой ред Дарби, — че му снесоха огромна сума, освободена от данъци, за услугата, включиха го в програмата на ЦРУ за защита на свидетелите и му дадоха нова самоличност.

— Назначиха го за преподавател по политически науки! — прекъсна го Дешамп. — Как само ми допадаше този многозначителен нюанс.

— При това в престижен колеж с ляв уклон…

— Гринел, в Айова — не пропусна да уточни Дешамп.

— И един ден професорът изчезна с парите, които му бяха платени. Седмица по-късно се появи в Москва.

— Знам го — призна Березовски.

— Добре се справихте с тази операция, Дмитрий — похвали го Дешамп.

— Операцията наистина мина добре — отвърна Березовски. — Предполагах, че генерал-лейтенант Макнаб е наясно какво става.

— Искаш да кажеш, че той подозира, че ти си Сунев номер две ли? — попита напълно сериозно Кастило.

— Светът ще заклейми Съединените щати — заяви Светлана, — ако екип от вашия Спецназ бъде избит или заловен, докато се опитва да изравни със земята завод за преработка на риба в страна, където населението гладува. Ще бъде още по-зле, ако самолетите ви успеят да го разрушат.

— Накъде биеш? — попита Кастило.

— Карлос, любими, няма ли да е по-разумно, ако двамата с Дмитрий тръгнем с теб утре, вместо да стоим тук и да гледаме вълните?

— Какво?

— Важното е да убедим генерал-лейтенант Макнаб в истината — обади се Березовски. — Хубаво ще бъде да сме заедно с теб, ако се налага, когато се срещаш с властите.

Дешамп изсумтя.

— Ще ти предложа един сценарий, Дмитрий. Ако попаднеш за разпит в Агенцията, този път ще използват много по-неприятни методи, за да изтръгнат истината, и едва тогава ще повярват на онова, което имаш да казваш. А то не е много. Всичко, което ни каза, са просто слухове. Вярваме ти, но Агенцията едва ли ще се върже. Те ще си кажат, че си просто някакъв тип…

— И сестра му — прекъсна го Дарби.

— … които са унизили представителката на ЦРУ във Виена, следователно са унизили и Агенцията. Накрая ще решат, че наистина сте руски мошеници и крадци, които са си съчинили цялата история, че сте същите като Сунев и се опитвате да се покриете, затова ще ви предадат на Интерпол, а пък те ще ви върнат обратно на руснаците.

— Нито един от вас няма да се мярка в Агенцията — разпореди се Кастило.

— Ако размислиш, подполковник — заговори отново Березовски, — ще се сетиш, че решението не е твое. Как ще ни спреш?

Кастило го погледна в очите.

— Нужно ли е да ти напомням, че жена ти и дъщеря ти са в Аржентина?

— А ти забеляза ли колко добре се разбират жена ми и Сузана Сиено? Много по-добре от нас двамата с теб, Карлос. И двете жени са наясно какви са ролите на съпрузите им в света, в който живеем двамата с теб. Понякога, по божията воля, се случват неприятни неща. Карлос, връщаме се отново към онова, за което вече говорихме. Грехът да пропуснеш нещо. Ако се върна в Аржентина, без да докарам тази работа до самия край, това би било грях. Онова, което предстои да се случи, е в ръцете на господ.

„Мама ти стара, разбира се, че не е.“

„В ръцете на К. Г. Кастило е, но нямам никаква представа как да се справя.“

„А когато не знаеш накъде да тръгнеш, най-добре е да спреш и да почакаш.“

— Дмитрий, ако позволя на двама ви със Светлана да дойдете с нас във Флорида, ще ми дадеш ли дума, ще се закълнеш ли в бог и в живота на семейството си, че няма да се предадете на Агенцията без преди това да поговорите с мен?

Березовски се замисли за момент.

„Кълна се, че ще те закарам при жена ти и малкото ти момиченце, дори ако се налага да те упоя, да те увия в килим и да те пратя по пощата.“

„Или дори да те затътря на гръб.“

„Готов съм да умра, но не и да предам Светлана в ръцете на Агенцията, които — Дешамп е напълно прав — ще я върнат в Русия, а след това ще се поздравят, че са се «справили» с положението така, че пасиви за Агенцията няма да има.“