Уилям Грифин
Специална част (49)

(Четири)

— Погледни, Чарли, толкова са милички! — възкликна Светлана, когато слязоха на приземния етаж.

Марина бе в единия край и теглеше здраво усукано въже, а другият край бе в устата на баща й.

Кастило бързо огледа стаята. Вътре бе пълно със сакове за голф. До тях имаше шкаф, пълен с щеки за билярд, а масата за билярд бе в средата на стаята. Единият край представляваше бар, на който се бяха разположили Седрик Лий-Уотсън и бившият полковник Дмитрий Березовски от СВР. Двамата държаха чаши с напитки. Лора и София Березовски седяха на високи столчета и пиеха кола.

Кастило се обърна и погледна Светлана.

— Забравила съм да ти кажа, Чарли. Ще вечеряме с брат ми Том и семейството му в клуба — обясни Светлана, пристъпи напред, целуна София, а след това и снаха си.

Кастило я погледна, след това се извърна към Мунц.

Мунц се усмихна с разбиране и Кастило едва не изгуби самообладание.

— Това разумно ли е, за бога? — сопна се той.

— Рано или късно, Карл — отвърна Мунц на немски, — господин Барлоу и семейството му, включително Сузана, ще трябва да започнат да използват новите си самоличности. Защо да чакат? Няма причина.

Кастило не отговори.

— Забелязал си, предполагам, мерките за сигурност — продължи Мунц.

— Аз ги забелязах — обади се Едгар Дешамп. — Тук и мишка не може да се промъкне.

Забеляза изражението на Кастило и продължи:

— Усмихни се, шефче, майтапът е за твоя сметка.

След тези думи тръгна към бара, последван от Дейвидсън.

— Мислех, че ще те открия при алкохола, стари приятелю Том — започна той на руски.

— Руският ми не е много добър — отвърна Березовски/Барлоу на английски. — Може ли да говорим на английски?

— Разбира се.

Кастило пристъпи към бара.

Том Барлоу остави напитката си и на свой ред пристъпи към Кастило. Стисна раменете му.

— Мога да те наричам Чарли, нали? — попита той на безупречен английски с чудесен американски акцент.

— Защо не?

— Една от причините да приема любезната покана на сестра си е двамата с теб да се опознаем и да поговорим насаме за нея.

— Така ли?

— Тя е малката ми сестра, Чарли. Разбираш ме. Искам да разбера какви са намеренията ти.

Кастило едва се сдържа да не избълва на руски: „Защо не си го начукаш, Дмитрий?“ Едва успя да се овладее.

— Само че когато видях как се гледате, когато влязохте, разбрах, че няма смисъл от подобен разговор.

— Добре — отвърна Чарли на английски.

Барлоу се вгледа напрегнато в очите на Кастило и той си припомни първия път, когато Александър Певснер го бе погледнал по същия начин.

— Струва ми се, че и двамата трябва да благодарим на господ, че в Марбург стана каквото стана — продължи Барлоу. — Можеше, без особено усилие, да бъде съвсем различно.

Кастило нито отговори, нито мигна.

Най-сетне Барлоу пусна ръцете му и Чарли извърна поглед.

Светлана бе коленичила до Макс и Марина.

— Кажи, Сузи — провикна се той. — Искаш ли нещо за пиене?

Тя го погледна и се усмихна неуверено. Очевидно не разбираше защо я нарича Сузи.

— Това е новото ти име, миличка. Сузи. Свиквай.

Тя се изправи и пристъпи към него. Той я прегърна през раменете.