Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Агентът на президента (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black Ops, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave(2010 г.)

Издание:

У. Е. Б. Грифин. Специална част

Американска, първо издание

Редактор: Мая Арсенова

Коректор и технически редактор: Никола Христов

Художествено оформление: Огнян Илиев

ИК „Калпазанов“, 2010 г.

ISBN 13: 978-954-17-0262-8

История

  1. —Добавяне

(Две)

28.5 км, магистрала „Панамерикана“, посока юг
Провинция Буенос Айрес, Аржентина
08:20, 30 декември 2005

— Подполковник Кастило — обади се подполковник Светлана Алексеева, — следят ни трима мъже в пежо седан.

Пътуваха в служебната кола на Дарби, бронирано беемве с дипломатически номера, снабдено с късовълново радио. Шофираше Дарби. Кастило бе на предната седалка, гушнал кученцето, по съвет на Сандра Бритън постлал в скута си днешния брой на „Буенос Айрес Хералд“, за да остане сух.

Макс и Светлана Алексеева бяха на задната седалка. Дарби довери на Кастило, че е включил детските заключалки, при което Чарли го погледна в пълно недоумение. Наложи се Алекс да обясни, че така децата — а също и агентите на СВР — са в безопасност, ако решат да правят лудории.

— Не се притеснявай, подполковник — отвърна Дарби. — Те са от Националната жандармерия. Комендант Дъфи не би искал нещо да ви се случи, преди да му кажете кой е поръчал покушението срещу него и семейството му.

— Нямам никаква представа какви ги говорите — заяви жално Светлана.

— Точно така — кимна Дарби. — Ами какво стана с обещанието ви пред подполковник Кастило да разкажете всичко, което знаете?

Тя не отговори веднага, след това пусна в действие същия жален глас.

— Не знам нищо за никакъв комендант Дъфи.

— Както кажете, подполковник Алексеева — примири се Дарби.

С изключение на едно „добро утро“ към всички насядали на масата за закуска, Кастило не бе проговорил на Светлана — нито пък тя — откакто се качиха в автомобила.

Причината не бе, защото тайно й бе дал сигнал — или тя се бе сетила сама — че сега вече той разбираше най-великата любовна история от времето на „Анна Каренина“, или може би „Доктор Живаго“, — а защото бе наясно, че тя е пуснала в действие всичко, на което е била научена, като например „Как жената да се представи като успешен шпионин и да изчука когото трябва, за да се измъкне от проблемен разпит.“

„Тя сигурно си мисли, че съм й в кърпа вързан, че се опитвам да скрия от останалите любовната ни нощ.“

„Това на свой ред означава, че е имала достатъчно опит в това отношение и много добре преценява настроението на разпитващия на следващата сутрин.“

„Само че греши.“

„На глупака най-сетне му дойде умът в главата.“