Уилям Грифин
Специална част (2)

(Две)

В коридора седяха двама мъже. Единият беше набит, напълно плешив, прилично облечен, около петдесет годишен, а другият — трийсетинагодишен, напомняше на невестулка — бе облечен в син костюм, който не бе виждал химическо чистене прекалено отдавна.

Станаха веднага, щом видяха Гьорнер, първо по-възрастният.

— Хер Гьорнер — започна той.

Ото кимна и подаде ръка.

— Къде е? — попита той.

— Жертвата ли искате да видите, хер Гьорнер?

Ото едва удържа напиращия отговор.

— Стига да е възможно.

— „Моргата“, ако мога така да я нарека, е по този коридор — посочи по-възрастният. — Наредиха ми да преместя тялото тук от моргата на съдебния лекар.

Гьорнер кимна. Той лично бе настоял за преместването.

 

 

Когато дежурният охранител се обади на хер Ото Гьорнер, за да му съобщи, че току-що са го информирали, че хер Гюнтер Фридлер е открит мъртъв „при подозрителни обстоятелства“ в стаята му в „Европайшер Хоф“ в Марбург, Гьорнер на часа бе наредил някой да докара колата на съпругата му и шофьорът да го откара до Марбург. Веднага след това бе звъннал на свой познат — не можеше да го нарече приятел — във Вътрешно министерство. Вътрешно министерство контролираше и федералната полиция, и федералната следствена служба, известна като БКА. Познатият дължеше на Ото Гьорнер няколко големи услуги.

След като заяви: „Да, Стутман, известно ми е, че е Бъдни вечер“, Гьорнер „поиска“ две неща.

Първото бе в Марбург на Лан незабавно да бъде изпратен висш офицер от БКА, който да „помага“ на полицията в Хесен по време на разследването на смъртта на Гюнтер Фридлер, и второ, докато пристигне човекът, да бъде наредено на хесенските полицаи да преместят тялото от моргата на съдебния следовател. Болница „Света Хелена“ бе напълно подходящо място.

— Какво става, Ото?

— Не е за по телефона. По всяка вероятност те подслушват.

 

 

Нямаше кръв нито по чаршафа, който цивилният полицай с лице на невестулка отметна от голия труп на покойния Гюнтер Фридлер, нито по тялото на мъртвия. Виждаха се множество прободни рани, а на лявото му око очевидно бе нанесен толкова тежък удар, че бе извадено.

„Някой е положил доста старание, за да те почисти, Гюнтер.“

— Весела Коледа — поздрави Ото Гьорнер и даде знак на цивилния отново да покрие трупа.

Плешивият полицай махна на цивилния да излезе.

— Какво е официалното заключение? — попита Гьорнер веднага щом вратата се затвори.

— Всъщност, хер Гьорнер, от време на време попадаме на подобни случаи.

Гьорнер зачака той да продължи.

— Страстите често се разгарят, когато се скарат любовници хомосексуалисти. И когато някой извади нож… — Той поклати глава и се намръщи, след това продължи: — Търсим „добър приятел“, дори не става въпрос за мъжка проститутка.

Гьорнер не откъсваше очи от него.

— В момента разпитваме мъжките проститутки — добави полицаят.

— Вие… — започна Ото.

— Разбира се. Става дума за убийство, хер Гьорнер…

— Канех се да попитам вие кой сте — прекъсна го Гьорнер.

— Капитан Лъм, хер Гьорнер, от хесенското полицейско управление.

— Капитане, който и да е причинил това на хер Фридлер, може да е престъпник, но в никакъв случай не е бил нито „добър приятел“ на Фридлер, нито мъжка проститутка.

— Вие откъде…

— Следовател от БКА — прекъсна го отново Ото — пътува насам, за да ви помогне с разследването. Докато пристигне, предлагам да направите необходимото, за да защитите както трупа, така и местопрестъплението.

— Когато директор Ахтер каза да ви очаквам, ме уведоми, че ще дойде човек от БКА.

— Добре.

— Няма ли да ми кажете какво става?

— Фридлер работеше за мен. Беше в Марбург и правеше проучване за статия. Убеден съм, че е бил убит, защото се беше натъкнал — или поне е бил много близо — до факти, които могат да изпратят някого в затвора или да злепоставят високопоставени лица.

— Разполагате ли с име? Имена?

— Доколкото знам, капитан Лъм, вие сте образец за честен полицай, но аз лично не мога да заложа на този факт, тъй като до тази вечер не ви познавах, така че не мога да ви кажа имена.

— При цялото ми уважение, хер Гьорнер, мога да интерпретирам думите ви като отказ за съдействие по време на полицейско разследване.

— Можете. Ще ме арестувате ли?

— Не съм казал подобно нещо, господине.

— Ще ми се да го бяхте казали. Ако ме бяхте арестували, нямаше да ми се налага да ходя в дома на Гюнтер Фридлер на Бъдни вечер, за да съобщя на вдовицата му, че напълно почтеният й съпруг — двамата имат четири деца, Лъм, две учат тук, във „Филипс“, другите две са по-големи и си имат собствени семейства — няма да закъснее на Бъдни вечер, защото е бил убит от някакви мръсници.