Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Вуду (25)

25.

Рокър прие Д’Агоста веднага, по-малко от минута, след като беше пристигнал във външния офис на комисаря на последния етаж на площад „Полиция“ номер едно. Д’Агоста прие това за добър знак. Убийството на Смитбак беше предизвикало голям, много голям обществен отзвук, и той не се съмняваше, че Рокър следи напредването по случая с интерес. Когато мина покрай помощничката на Рокър, Алис, жена с вид на типичната баба със сивата си коса, той й смигна и й се усмихна. Тя не му отвърна.

Той влезе във внушителния офис, украсен с всички символи на властта — огромно махагоново бюро със зелена кожена повърхност, дъбова ламперия, персийски килим, всичко някак солидно и традиционно. Като самия Рокър.

Рокър стоеше до прозореца и не се обърна, когато Д’Агоста влезе. Нито пък, напълно нехарактерно, покани Д’Агоста да се настани в един от меките фотьойли, които украсяваха къта за сядане срещу бюрото му.

Д’Агоста изчака малко, преди да се одързости да изрече едно кратко:

— Комисар Рокър?

Мъжът се обърна, стиснал ръце зад гърба си. При вида на тъмночервеното му лице, Д’Агоста усети, че му прилошава.

— Каква е тази работа с Клайн? — попита рязко комисарят.

Д’Агоста превъртя бързо лентата назад.

— Ами, сър, свързано е с убийството на Смитбак…

— Знам това — сопна се комисарят. — Имам предвид нескопосания обиск. Изнесли сте целия офис на човека.

Д’Агоста си пое дълбоко дъх.

— Сър, господин Клайн е отправил директни заплахи към Смитбак малко преди неговата смърт, което може да бъде доказано. Той е пръв заподозрян.

— Тогава защо не го обвинихте, че е заплашвал покойника?

— Заплахите бяха много премерени, бяха точно на границата на закона.

Комисарят го изгледа.

— И това е всичко, което имате срещу Клайн? Неопределени заплахи към журналист?

— Не, сър.

Рокър почака, скръстил ръце.

— При обиска открихме колекцията на Клайн от западноафриканско изкуство — изкуство, което може да се свърже пряко с една стара вуду религия. Предмети, подобни на тези, намерени на местопрестъплението и върху трупа на жертвата.

— Подобни? Мислех, че става въпрос за маски.

— Маски, да, но от същата традиция. В момента ги проучва специалист от нюйоркския музей.

Комисарят продължаваше да го гледа с уморените си, зачервени по ръбовете очи. Не му беше присъщо да е толкова безцеремонен. Исусе, помисли си Д’Агоста, Клайн е стигнал до Рокър. По някакъв начин Клайн се беше добрал до него.

Рокър най-накрая каза:

— Повтарям: това ли е всичко?

— Той сипеше заплахи, колекционер е на вуду изкуство — мисля, че това е солидно начало.

— Солидно? Лейтенант, нека ви кажа с какво разполагате: с лайна.

— Сър, моето уважение, но не съм съгласен. — Д’Агоста нямаше намерение да отстъпва. Целият му екип стоеше зад него в тази работа.

— Не разбирате ли, че си имаме работа с един от най-богатите хора в Манхатън, приятел на кмета, филантроп, познат на целия град, стоящ начело на една дузина бордове на „Форчън 500“? Не можете да изнасяте офиса му, без да имате солидна причина!

— Сър, това е само началото. Сигурен съм, че разполагаме с достатъчно аргументи, за да докажем правотата на разследването и възнамерявам да сторя точно това. — Д’Агоста се опита да запази гласа си мек, неутрален, но твърд.

Комисарят го гледаше.

— Нека ви кажа следното: докато не хванете мъжа с димящо дуло в ръце — имам предвид наистина димящо — стойте настрана. Обискът е бил неуместен. Било е грешка. И не ми играйте невинен. И аз съм бил някога ченге, точно както вас. Знам защо сте обърнали мястото надолу с главата и не одобрявам тези методи. Не хвърляйте тази кал върху един уважаван жител на този град.

— Той е мръсник.

— Точно за това лошо отношение говоря, Д’Агоста. Вижте, няма да ви казвам как да водите разследване за убийство, но ви предупреждавам, че следващия път, когато решите да направите нещо такова като това у Клайн, първо трябва добре да си помислите. — Той изгледа хладно Д’Агоста.

— Разбрах, сър. — Д’Агоста каза, каквото трябваше да каже. Нямаше смисъл да предизвиква комисаря повече.

— Не ви изваждам от разследването на убийството на Смитбак. Още не. Но ще ви наблюдавам, Д’Агоста. Не ме правете на глупак.

— Да, сър.

Комисарят махна с ръка презрително, когато се обърна отново към прозореца.

— А сега изчезвайте оттук.