Филип Хосе Фармър
Върнете се в телата си! (29)

29

— Здравата ни изпотихте, Бъртън — произнесе някакъв мъж на английски.

Бъртън отвори очи. Преходът към новото място беше толкова неочакван, че той остана като замаян. Но само след секунда се съвзе. Седеше в стол от някакъв много мек материал, който висеше във въздуха. Стаята представляваше съвършена сфера; стените бяха полупрозрачни, в нежен бледозелен цвят. През тях се виждаха други стаи като тази, отгоре, вляво, вдясно, отпред, отзад, а ако се наведеше, също и отдолу. Отново се обърка, защото другите помещения не се допираха до границите на неговата сфера, а се пресичаха. Части от другите помещения проникваха и в неговото помещения, но губеха цвят и ставаха почти невидими.

Върху срещуположната му стена изпъкваше овалът на екран в по-тъмнозелено от стените. Контурът му следваше този на стената; зад прозрачния овал се виждаха призрачните очертания на гора. Млад елен премина безшумно между дърветата. Дъх на бор и кучешки дрян се носеше от екрана.

Дванайсет души седяха на столове пред екрана с лица обърнати към Бъртън. Шест мъже и шест жени. Всички бяха много красиви. Всички бяха чернокоси или тъмнокестеняви с тъмнокафяв загар с изключение на двама. На трима души клепачите им бяха с леко монголски вид; косата на друг беше толкова къдрава, сякаш беше негърска.

Една от жените беше с дълга светлоруса коса опъната назад в прическата на Психея. На един друг мъж пък косата беше червена като козината на лисица. Беше красив, с малко неправилни черти на лицето; имаше голям и силно закривен нос и тъмнозелени очи.

Всички без изключение бяха облечени в сребристи или пурпурни ризи с къси и разширяващи се ръкави и надиплени яки, тесни луминесциращи колани, шотландски полички и сандали. Всички без изключение бяха гримирани, с лакирани нокти на ръцете и краката, с начервени устни и обеци.

Над главата над всеки един от тях се въртеше по един многоцветен глобус, който почти допираше косите им, с диаметър приблизително един фут. Движеха се безшумно около оста си и преливаха в милиони разноцветни блясъци, преминавайки през целия спектър видим за човешкото око. От време на време глобусите изстрелваха дълги шестоъгълни разклонения в зелено, синьо, или черно, или в млечнобяло. След миг удълженията угасваха и се разсейваха във въздуха само за да бъдат заместени от други.

Бъртън се огледа надолу. Беше облечен само в черен халат закопчан в кръста.

— Ще изпреваря първия ви въпрос като ви кажа, че няма да получите никаква информация за мястото, където се намирате.

Проговорилият беше червенокосият мъж. Той се ухили, изваждайки на показ бели зъби с изключителна белота.

— Чудесно — каза Бъртън. — А на какви въпроси тогава ще ми дадете отговор Вие, Които и да сте? Как ме открихте, например?

— Казвам се Лога — каза червенокосият. — Открихме ви с къртовска детективска работа и малко късмет. Процесът беше много сложен, но аз ще ви го предам опростено. Група наши агенти ви търсеха денонощно, за съжаление много малко на брой, като се има предвид трийсет и шестте милиарда, шест милиона, девет хиляди шестстотин тридесет и девет кандидати живеещи в поречието на Реката.

Кандидати ли? помисли Бъртън. Кандидати за какво? За вечен живот? Да не би Спрус настина да им беше казал истината за крайната цел на Възкресението?

— Нямахме дори и представа, че ни се измъквате всеки път чрез самоубийства. Дори и когато се появявахате в области толкова отдалечени една от друга, които не бихте могли да достигнете освен чрез възкресение, ние пак не подозирахме нищо такова. Считахме, че сте загивали в битка и после сте прехвърляни по обикновената процедура. Годините си течаха, а ние все така се чудехме къде може да бъдете. Имахме си и достатъчно други проблеми и бяхме принудени да изтеглим почти всичките си агенти, които работеха по Случая Бъртън, както го нарекохме, освен няколкото стационарни в двата края на Реката. По някакъв начин сте получили информация за полярната кула. По-късно научихме как. Вашите приятели Гьоринг и Колоп бяха много услужливи, въпреки че си нямаха и понятие, че разговарят с Етични, разбира се.

— Кой ви каза, че съм бил близо до края на Реката? — запита Бъртън.

Лога се усмихна и каза:

— Не е необходимо да го знаете. Но така или иначе, пак щяхме да ви заловим. Разбирате ли, всяко отделение в камерата предшествуваща Възкресението — мястото където така неочаквано се пробудихте по време на предварителния процес — е оборудвано с автоматичен брояч. Бяхме ги инсталирали за статистически и изследователски цели. Водим пълна регистрация на всичко. И между другото, всеки кандидат с по-голям от средния брой възкресения рано или късно става обект на нашето внимание. Обикновено по-късно, защото не ни стига време за всичко. И едва след 777-то ви Възкресение се наканихме да огледаме тези с по-голям брой от средния. Вашият се оказа най-голям. Моите поздравления.

— Значи има и други, така ли?

— Тях не ги преследваме, ако това имате предвид. А те не са чак толкова много, в относителен смисъл, разбира се. Нямахме представа кой е този, бил всички рекорди. Вашето място в предварителната камера беше празно, когато провеждахме обичайните си статистически изследвания. Двамата техници, които ви бяха видели по време на пробуждането ви тогава, успяха да ви идентифицират по вашата… фотография. Настроихме възкресителя ви така, че при следващото ви възкресение да ни сигнализира, и ние щяхме да ви вземем тук.

— А ако се случеше да не умра? — запита Бъртън.

— Смъртта ви беше предопределена! Вие планирахте да се доберете до полярното море през устието на Реката, нали? А това е невъзможно. Последните си сто мили Реката изминава през подземен тунел. Няма лодка, която да издържи на това. И вие щяхте да загинете, също като останалите, осмелили се да предприемат това пътешествие.

— А снимката ми? — запита Бъртън. — Онази, която взех от Агньо? Очевидно е правена на Земята по времето, когато бях служител на компанията „Джон“ в Индия. Как е станало това?

— Научни изследвания, мистър Бъртън — каза Лога, без да спира да се усмихва.

Бъртън изпита бясно желание да размаже високомерното му лице. Не изглеждаше да има някаква видима преграда между двамата; можеше да стане безпрепятствено, да пристъпи до Лога и смачка физиономията му. Но съзнаваше много добре, че Етичните едва ли биха го оставили в една и съща стая с тях, без да вземат необходимите защитни мерки. По-скоро биха пуснали бясна хиена в помещението, отколкото него.

— Успяхте ли да разберете какво ме е накарало да се пробудя преди определеното ми време? — запита той. — Или какво е накарало и другите да отворят очи?

Лога потрепна. Няколко мъже и жени загубиха дъх.

Лога се окопити пръв.

— Направихме пълно обследване на тялото ви — каза той. — Дори и не можете да си представите колко изчерпателно. Изследвахме също така и всеки елемент от вашия … да го наречем психоморф. Или аура, ако предпочитате така. — Той махна с ръка над главата си. — И не открихме абсолютно нищо.

Бъртън се заля от злобен и унищожителен смях.

— Значи и вие, мръсни копелета такива, и вие не знаете всичко!

Усмивката на Лога тоя път беше доста изкуствена.

— Не, не знаем. И никога не ще узнаем. Един е Този, който знае всичко.

И той докосна челото си, устните, сърцето и гениталиите си с трите най-дълги пръста на дясната си ръка. Останалите последваха жеста му.

— Но въпреки всичко ще ви кажа, че вие ни изплашихте, ако това ще ви накара да се чувствувате по-добре. И продължавате да ни плашите. Разбирате ли, ние сме абсолютно сигурни, че вие сте от хората, за които бяхме предупредени.

— Предупредени срещу какво? И от кого?

— От един… да го наречем гигантски компютър; на биологична основа. И от неговия оператор. — И той повтори любопитния си жест с трите пръста. — Само това мога да ви кажа, въпреки че не ще си спомняте нищо от нашата беседа тук долу, след като ви върнем в речната долина.

Бъртън беше обзет целия от бяс, но не чак дотолкова, че да пропусне израза „тук долу“. Означаваше ли това, че възкресяващите съоръжения и скривалището на Етичните се намираха под повърхността на речния свят?

Лога продължи.

— Данните посочват, че вие сте потенциална опасност за нашите планове. Как или защо сте способен на това, не знаем. Но ние имаме пълно доверие в нашия източник на информация, толкова голямо, че просто не можете да си представите.

— Щом вярвате на това, защо не ме пъхнете обратно пак там, между онези два пръта? — запита Бъртън. — И да ме оставите там да се въртя до третото пришествие, докато си изплетете кошницата?

— Не можем да го направим! — извика разтревожено Лога. — Само този акт е достатъчен да разруши цялото ни дело! Как бихме постигнали спасение тогава? При това този акт би представлявал непростимо насилие от наша страна. Това е немислимо!

— Вие проявихте веднъж достатъчно насилие когато ме принудихте да бягам и да се крия от вас — изрече Бъртън. — Втори път проявихте достатъчно насилие, като ме задържате тук против моята воля. И ще извършите трето поред като изтриете от паметта ми спомена за милата ни среща.

Лога малко остана да си скърши ръцете. Щеше да бъде велик актьор, ако се окажеше, че е Мистериозният Странник Ренегат. Той изрече със скръбен тон:

— Това само отчасти е вярно. Бяхме длъжни да вземем необходимите мерки за самозащита. Ако този човек беше всеки друг освен вас, щяхме да го оставим на мира. Действително нарушихме моралния си кодекс като ви преследвахме и като ви изследвахме без вашето съгласие. Но нямахме избор, за което сега плащаме страшна цена с душевните си агонии.

— Вие бихте могли да си изкупите част от греховете като ми обясните защо аз или останалото човечество бяхме възкресени. И как го постигнахте.

Лога заговори, като от време на време беше прекъсван от другите. Най-често се намесваше русокосата, от което Бъртън заключи, че тя или беше негова съпруга или заемаше висок пост в тяхното общество.

Освен нея се обаждаше понякога и един мъж. При всяка негова намеса в залата се налагаше една особена концентрация и уважение от страна на другите, което караше Бъртън да мисли, че той беше лидерът на групата. При едно движение на главата му нещо проблесна в едното му око. Бъртън се вгледа по-добре, защото до този момент не беше забелязал, че на мястото на лявото му око се намираше скъпоценен камък.

Бъртън прецени, че това вероятно представляваше устройство, даряващо собственика си с със сетиво, което другите не притежаваха. И при всеки поглед на кристалоокия Бъртън се чувствуваше доста неловко под блестящия му взор. Какво ли виждаше тази многофасетна призма?

В края на беседата Бъртън знаеше горе-долу толкова, колкото и в началото. Етичните бяха в състояние да надзъртат в миналото с някакво устройство от рода на хроноскоп; с негова помощ те имали възможност да запишат което си искат физическо същество. След което, използувайки тези записи за модели, осъществили Възкресението с помощта на преобразуватели на енергията в материя.

— Какво би се получило, ако пресъздадете две тела на един човек едновременно? — запита Бъртън.

Лога се усмихна мрачно и обясни, че вече са провеждали такъв експеримент. Оживявало само едното от двете тела.

Бъртън се усмихна ехидно.

— Всичките ви приказки са съшити с бели конци. Или ми разправяте само полуистини. Всичките ви твърдения са крайно неубедителни. След като обикновените човешки същества могат да постигат такова висше етично състояние, че да „продължат отвъд“, какво правите още тук Вие, Етичните, след като сте толкова висши? Защо и вие не сте „преминали отвъд“?

Лицата на всички освен Лога и кристалоокия се стегнаха. Лога се изсмя весело и каза:

— Браво! Хванахте ни на тясно. Мога да ви кажа единствено само това, че някои от нас „продължават отвъд“. Но изискванията към нас в етичен аспект са доста по-големи от тези към вас, обикновените възкресени.

— Мисля, че вие не казвате истината — изрече Бъртън. — Макар че не мога да ви опровергая. — Той се ухили. — Поне за момента.

— Продължавате ли да упорствате в това отношение, никога не ще „Преминете Отвъд“ — каза Лога. — Но ние чувствуваме, че ви дължим едно обяснение за това, което правим сега — доколкото ни позволяват силите. Когато заловим и другите, при които също е имало странична намеса, ще постъпим с тях както и с вас.

— Сред вас има предател — изрече високо Бъртън, като се наслаждаваше от ефекта на думите си.

Кристалоокият мъж се обади:

— Защо не му кажеш истината, Лога? Това ще прогони цялото му противно самодоволство и ще го тури на мястото му.

Лога се поколеба, преди да каже:

— Добре, Танабур. Отсега нататък трябва да бъдеш нащрек, Бъртън. Повече не трябва да се самоубиваш и трябва да внимаваш много да не загинеш, също както на Земята. Броят на възкресенията, с които разполага даден човек, не е безкраен. След поредното възкресение — то не е определено със стопроцентова точност и не съществува начин да бъде предсказано за всеки индивид поотделно — психоморфът вече не е в състояние да се прикрепя към тялото. Всяка поредна смърт отслабва привличането между тялото и него. И идва един момент, в който психоморфът вече не може да се върне при тялото. Той се превръща, да използуваме популярен, макар и ненаучен термин, в „загубена душа“, която се скита безутешно из вселената; ние сме в състояние да откриваме такива бездомни психоморфи и без специална апаратура, за разлика от — как да го кажа? — „спасените“, които изчезват напълно от нашия кръгозор. Така че както виждате, крайно време е да се откажете от пътешествията си с колесницата на смъртта. Заради това непрекъснатите самоубийства на нещастниците, които не могат да понесат живота такъв, какъвто е, са грях, простим, но за съжаление необратим.

Кристалоокият мъж се обади отново:

— Този мръсен предател, който и да е той, претендиращ, че ви помага, всъщност ви използува по най-гнусен начин за отвратителните си цели. Той не ви е предупредил, че с всяко повторно възкресение вие непрекъснато намалявате шанса си да се сдобиете с вечен живот, като с това подпомагате пъкленото му дело. Той, или тя, или който и да е, е въплъщение на злото! На Злото! Така че отсега нататък трябва много да внимавате. Възможно е да имате в запас някъде около дузина още шансове, но е твърде възможно поредната ви смърт да се окаже последна!

Бъртън се изправи и изкрещя:

— Защо не ми позволявате да стигна до края на Реката? Защо? Защо?

— Сбогом — изрече Лога, — и ни простете за насилието.

Бъртън не успя да види кой от дванайсетте души в стаята насочи към него уред. Но съзнанието му се изключи с бързината на стрела, изстреляна от лък и той се събуди…