Филип Хосе Фармър
Върнете се в телата си! (26)

26

Току-що изгрялото слънце биеше право в очите му. Успя да хвърли поглед около себе си, видя граала до себе си, купчината му от гладко сгънати хавлии — и Херман Гьоринг.

В следващия момент и двамата бяха сграбчени от дребни тъмнокожи човечета с едри глави и дребни крачка. Носеха копия и брадви с кремъчни остриета. Използуваха хавлиите си само като наметки завързани около късите им дебели вратове. Непропорционално големите им чела и глави се опасваха от кожени ленти, без съмнение от човешки произход, пристягащи дългите им груби черни коси. Видът им беше полуазиатски и говореха език непознат за него.

Нахлузиха празен граал на главата му и вързаха ръцете му на гърба с кожени ремъци. Сляп и безпомощен тръгна през равнината направляван от острите върхове на копията. Чуваше само как кръвта биеше в ушите му. Какво ставаше, по дяволите? Да не ставаше част от религиозна церемония, в която принасяната жертва задължително да се заслепява? А защо не? Много култури на Земята не позволяваха на принасяните жертви да отнасят в отвъдния свят лицата на тези, които проливаха кръвта им, защото призракът на мъртвия можеше да поиска отмъщение от тях.

Но тези хора трябваше вече да са разбрали че призраци не съществуват. Или може би гледаха на възкръсналите като на призраци, които трябваше да бъдат прогонени обратно в техните земи по най-простия начин, като ги убиеха?

Гьоринг! И той беше възкресен заедно с него! До един и същи каменен олтар. Първият път можеше да е просто съвпадение, макар вероятността беше буквално нулева. Но три пъти подред? Не, това беше…

Първият удар който се стовари върху граала, го просна в полубезсъзнаиие на колене с куп искри пред очите му. Не можа да усети втория удар и се събуди за пореден път край поредния каменен олтар.