Филип Хосе Фармър
Върнете се в телата си! (25)

25

Мъжът пусна предмета още щом Бъртън изви глава към него.

— Много отдавна се опитвам да те открия, Ричард Бъртън — проговори мъжът на английски.

Бъртън зашари с лявата си ръка, скрита от погледа на непознатия, по пода за някакво оръжие. Пръстите му напипаха само прах и пръст.

— Какво ще правиш с мен, проклет Етичен?

Мъжът се раздвижи леко и се изкиска.

— Нищо. — Той направи пауза и след това каза — Аз не съм от Тях. — И отново се изсмя на изненадата на Бъртън. — Всъщност това не е съвсем точно. Аз съм от Тях, но не съм с Тях.

Той повдигна предмета който беше насочил преди момент към Бъртън.

— Това устройство ми показва, че имаш фрактура на черепа и мозъчно сътресение. Явно си много издръжлив, иначе вече щеше да си мъртъм след такива поражения на тялото. Но можеш да се оправиш, стига само да не се паникьосаш. За зла участ нямаш време да се възстановиш. Другите знаят местонахождението ти с точност до тридесет мили плюс-минус. След ден, най-много два, и ще паднеш в лапите им.

Бъртън се опит да сетне в леглото, но откри че костите му се бяха размекнали като асфалт на горещо слънце, и острието на нечия сабя се мъчеше да отвори черепа му. Той се отпусна със стон на леглото.

— Кой сте вие и какво искате?

— Не мога да ти кажа името си. Ако — или по-точно когато — те заловят, ще преровят цялата ти памет от момента на залавянето чак до непредвиденото ти пробуждане в камерата преди Възкресението. Няма да могат да разберат кое те е събудило преждевременно, но ще разберат за нашия разговор. Ще могат и да ме видят, но само като образ, видян и запомнен от теб — бледа сянка в мрака без никакви черти. Ще чуят и гласа ми, но не ще могат да го разпознаят, защото използувам модулатор.

Това ще ги ужаси, защото ще овеществи всичките им съмнения и страхове — че сред Тях има предател.

— Бих искал да знам за какво говорите — изрече Бъртън.

— Ще ти кажа. На вас ви бяха разказани чудовищни лъжи за целите на Възкресението. Разказаното от Спрус и учението на Църквата на Втория Шанс са лъжи, абсолютни лъжи! А цялата истина е там, че човешките същества бяха възкресени за целите на един научен експеримент. Етичните — най-големият куриоз като съчетание на име и цели — преобразиха тази планета в един крайречен свят, осеян с каменни олтари, и ви върнаха от света на мъртвите с една единствена цел. Да запишат вашата история и обичаи. И като второстепенна цел, да наблюдават и изучават вашите реакции спрямо Възкресението и смешението на хора от различни епохи. И това е всичко с две думи: научен експеримент. И след като изпълните отредената ви роля, „в пръст ще се превърнете“.

Всички тия истории за моралния им дълг към вас да ви възкресят и дадат втори шанс за вечен живот, всичко това са лъжи! Та те изобщо не вярват, че вие притежавате „души“!

Бъртън мълчеше. Мъжът очевидно беше искрен. Но дори и да не беше, преживяваше много възбудено нещата, съдейки по бурното му дишане.

Бъртън проговори накрая.

— Не виждам защо някой ще си прави толкова труд само за да може да проведе научен експеримент или да прави исторически изследвания.

— Времето е като пластелин в ръцете на безсмъртните. Ще се изненадаш, ако разбереш на какво ли не се отдаваме, само за да направим по-интересна вечността. Времето е на наше разположение и ние няма закъде да бързаме. И няма такъв проект, с който да се захванем и да не можем да доведем докрай. Работата по възкресяването на цялото човечество ни отне няколко хиляди години от момента на смъртта на последния земен жител, макар че последната фаза продължи само един ден.

— А вие? Какво правите вие? И защо го правите, ако действително правите нещо?

— Аз съм единственият Етичен сред цялата им чудовищна пасмина! Не искам да си играят с вас като с кукли марионетки или да ви подмятат като опитни животинчета в някоя лаборатория! В края на краищата, колкото и да сте примитивни и порочни, вие сте същества с висша психическа дейност! В известен смисъл вие сте… вие сте…

Безплътната фигура махна с призрачната си ръка сякаш се опитваше да улови някаква дума скрита в мрака. Той продължи:

— Налага се да използувам термина с който вие характеризирате себе си. Вие сте точно толкова човеци, колкото и ние. Точно както и първите първобитни хора, развили първи езика като средство за общуване са хора като вас. И вие сте нашите предци. А от това, което ми е известно, аз мога да бъда твой пряк потомък. Целият ми народ може да произлиза от теб.

— Съмнявам се — каза Бъртън. — Аз нямах деца, поне доколкото ми е известно.

Вълнуваха го страшно много въпроси на които искаше да получи отговор. Но мъжът не го слушаше. Вместо това долепи уреда до челото си. Внезапно го отдръпна и прекъсна Бъртън на средата на изречението.

— Аз… как да го обясня, вие нямате дума за това… да го наречем… подслушване. Те са открили моя … уатан… мисля, че вие го наричате аура. Те не знаят чий уатан е това, освен че е на някой Етичен. Но само след пет минути ще могат да го установят с точност. Трябва да тръгвам.

Призрачната фигура се изправи.

— И ти трябва да тръгваш.

— Вземате ме с вас ли? — запита Бъртън.

— Не. Ти трябва да умреш; Те трябва да открият само твоя труп. Не мога да те взема със себе си; невъзможно е. Но умреш ли тук, Те отново ще загубят следите ти. И ние ще се срещнем отново. И тогава…!

— Почакай! — извика Бъртън. — Нищо не разбирам. Защо да не могат да установят местонахождението ми? Нали те са създателите на целия механизъм за възкресяване? Не знаят ли къде се намира моят възкресител?

Мъжът отново се изкикоти.

— Не. Единствените им записи на земните хора бяха визуални, а не звукови. И разположението на възкресяемите в камерата преди възкресението беше произволно, защото Те бяха решили да ви разхвърлят по поречието на Реката в една приблизителна хронологическа последователност, но в определени съотношения. Имаха намерение да се занимават поотделно с всеки от възкресяваните по-късно. Разбира се, тогава те си нямаха и понятие, че аз ще им се противопоставя на плановете. Или че ще си подбера определени представители от опитните им животинчета, които да ми помогнат да съкруша плановете им. Така че те не могат да знаят къде ще възкръснеш ти или другите всеки следващ път.

Сигурно се чудиш защо не ти настроя възкресителя така, че да бъдеш прехвърлен в непосредствена близост до целта ти, горната част на речния басейн. Истината е там, че аз действително успях да го настроя така, че при първото ти вторично възкресение на планетата да се озовеш край най-първия каменен олтар на Реката. Но ти не успя; предполагам, че титаните са те убили. И двамата нямахме късмет, защото скоро няма да имам възможност да се приближа до силовата какавида в камерата предшествуваща възкресението. Входът е забранен изрично за всеки, освен за упълномощения персонал. Те са много подозрителни; съмняват се, че някой им бърка плановете. Така че всичко е в ръцете ти и в ръцете на шанса, разбира се, за да се добереш отново северните полярни области.

Що се отнася до останалите, при тях просто нямах възможност да настроя възкресителите им. И те ще трябва да разчитат на закона за вероятностите. Едно към двайсет милиона.

— Останалите? — запита Бъртън. — Останалите? Но защо избрахте нас?

— Ти имаш нужната аура; другите също. Знам какво правя, имай ми доверие; не мога да сбъркам.

— Но вие намекнахте, че сте ме събудили преди определеното време… там, в камерата предшествуваща Възкресението, със съвсем определена цел. Каква беше тя?

— Това беше единственото нещо, с което можех да те убедя, че Възкресението е дело на човешки ръце, а не свръхестествено явление. И това те накара да се впуснеш по следите на Етичните. Прав ли съм? Разбира се, че съм прав. Дръж!

Той подаде на Бъртън малка капсула.

— Глътни я. Ще умреш мигновено и ще се изплъзнеш от ръцете им, макар и не за дълго. Мозъчните ти клетки ще бъдат разрушени до такава степен, че Те нищо няма да могат да научат от тях. По-бързо! Трябва да тръгвам!

— Какво ще стане, ако не я глътна? — запита Бъртън. — А ако им позволя да ме хванат?

— Твоята аура няма да ти позволи — отвърна мъжът.

Бъртън почти беше решил да не гълта капсулата. Откъде накъде тоя арогантен и тайнствен странник ще го командува какво да прави?

Но после реши, че не е необходимо да позволява на гнева да го ръководи. Трябваше да се възползува от случая, в противен случай отиваше право в ръцете на Другите.

— Добре — каза той. — Но защо просто не ме убиете, а карате мен да свърша тая работа?

Мъжът се изсмя и каза:

— Играта си има определени правила, които сега нямам време да обяснявам. Но ти си умен и ще разбереш всичко сам. Една от причините е, че ние сме Етични. Ние даряваме живот, но не можем да го отнемаме така директно. Не че за нас е немислимо или невъзможно. Просто е много трудно.

След миг мъжът изчезна. Бъртън не се колеба и постави капсулата в устата си. Последва ослепителна мълния…