Луис Ламур
Стрелците от гористите равнини (19)

Глава 19

В два и двайсет и пет Клей Бел слезе по стълбите от сатята си си поръча чаша кафе в трапезарията.

Седеше напрегнат на масата, замислен над плановете си. Сгъваше и разгъваше пръстите на дясната си ръка и целенасочено раздвижваше рамото си. Вече не чувстваше ръката си вдървена. Грубият живот и добрата храна на животновъдеца бяха излекували докрай раните му.

Бавно пиеше кафето си, и когато чаашата му се изпразни до средата, си сви цигара. Тъкмо я запали, вратата се отвори и на прага й се появи Джаксън.

— Стаг е в конюшнята за коне под наем. Килбърн не се вижда никъде.

— Благодря ти.

— Ако Стаг се пояави на улицата, слънцето ще бъде в очите ти.

— Пмислил съм за това.

Тоюй пушеше и оглеждаше отвсякъде ситуацията. Джад Девит можеше да не брои при предстоящата стрелба. Дребосъка го държеше под око, а Джоунс не беше човек, с когото можеха да си играят номера.

Той мислено си представи маршрута от конюшнята към хотела, преценявайки врмето, необходимо на Стаг. Знаеше, че Харви беше човекът, който плаираше и за двамата, че щеше да пресметне най-добрите шансове за убийство с абсолютно хладнокръвие. Килбърн щеше да заеме възможно най-благоприятната позиция.

Той рязко се извърна и погледна към Кофин, който беше дошъл в залата.

— Бил, преди няколко дни те зърнах да подражаваш на походката ми. Можеш ли да го направиш пак?

Кофин поруменя овчедушно, но при въпроса очиту му блеснаха.

— Мисля, че мога — изрече той бавно.

— Тогава да си сменим шапките.

Бил Кофин се вгледа отблизо в очите на Клей, после двамата размениха шапките си.

Колийн слезе по стъпалата и го погледна от другия край на залата; тя инстинктивно знаеше, че сега не беше моментът да се приближава. Прекоси залата и седна до баща си.

Клей се изправи и намести револверите си. Двамата с Кофин се приближиха до вратата, където размениха полугласно няколко думи, после Клей се обърна и остави Кофин до вратата. Върна се през стаята и докато подминаваше Колийн леко я стисна по рамото. Продължи без да каже дума.

В залата се възцари гишина след излизането му. Сам Тинкър усети поатта да се стича по ицето му. Устата му беше пресъхнала. Той изгледа застаналия до вратата с гръб към тях Кофин. Русият каубой пушеше цигара.

Някъде излая куче… и после всичко замлъкна. Градът сякаш замря целият. В залечината отвъд хълмовете изсвири влак. Беше още на мили далеч от града.

Съдията Райли изчисти гърлото си и погледна Колийн. Никой не проговори.

Лъжица издрънча в нечия чиния и някой рязко си ое дъх. Шумоленето на дрехи се разнасяше съвсем доловимо в тишината.

 

Стаг Харви го беше планирал добре. Джак Килбърн беше заел позиция в една празна сграда между ковачницата и кожарския магазин на Пидъл.

Харви смъкна ниско шапката над очите си и прекрачи на улицата, като в същия момент зърна и една висока фигура с черна шапка и сива вълнена риза да излиза от Тинкър Хауз.

Стаг Харви усети любопитна възбуда. Всичко се получаваше така, както го бяха планирали. Никакви номера, никакви примамки, двама мъже се срещаха така, както подобаваше на мъже. Може и да беше убиец, но се придържаше стриктно към кодекса на дуела.

Мъжът в горния край на улицата стигна до средата й и се полуобърна наляво, гледайки право към него, със слънцето в очите му.

Стаг Харви тръгна напред; вълната от задоволство го обля. Той крачеше напред без да бърза, преценявайки крачките си и тези на мъжа приближаващ се към него, така че накрая да може да стреля когато Бел се озове под прав ъгъл с кожарския магазин на Пидъл.

Разстоянието помежду им се скъсяваше с всяка тяхна крачка. Прашно дяволче се размърда ленво по улицата и се насочи към стълбите на сградата отсреща. Малки облачета прах придружаваха ботушите им при всяка стъпка.

Някаква черна сянка се плйъзна безшумно по улицата и Стаг Неволно вдигна очи.

Ястреб…

Стедан тръпка го прониза; той рязко се втренчи в мъжа срещу него. И замря на място. Имаше нещо странно… Чакай, та това не беше…

— Стаг!

Гласът на Клей Бел отекна чист и ясен в празната обляна от слънце улица.

— Мен ли търсиш?

Гласът идваше отдясно на Стаг. Харви мигновено се изви, едновременно с това измъквйки револверите и стреляйки, но още в този миг проумя че е бил надхитрен. Джак Килбърн се бе озовал зад гърба му и от него нямаше никаква полза!

Клей бе пристъпил напред между две съседни сгради и с обръщането на Стаг револверите му се озоваха в дланите.

Беше застанал с разкрачени крака и дясната му ръка с револвера се стрелна напред. Куршумите заизлитаха един след друг.

Гърмежите от револвера се разнасехо като барабанен грохот в тясната уличка, отеквайки и отразявайки се от околните здания. Оръжията на Стаг също забълваха огън, но самият Харви изведнъж се люшна напред сякаш дръпнат от невидима струна и голяма рана разцъфна в алено на рамото му.

Клей вървеше напред, а парвивият мирис на изгорелия барут и уличният прах щипеха ноздрите му. Ударниците се плъзгаха под пръстите му с всекиш изстрел. Видя как неясното изржение на Стаг залитна сред димния облак и отново стреля, после смени револверите си, докато Харви падаше на колене.

След секунда обаче той съумя да се изправи и се втурна с люшкща походка към Хоумстейк, презареждаки револвера си. В тишината последвала престрелката им Клей ]Бел ясно чуваше накъаното на пресекулки дишане на стрелеца.

Той беше хладнокръвен. Мигът придаде необикновеноа яснота на възприятията му. Отново стреля, но мъжът се дръпна и Клей разбра, че не е лучил. Разкрачи се за повече стабилност и дочу изстрели от другия край на улицата, но не извърна очи от залитащата фигра на Харви.

Преди да смени револверите, беше стрелял два пъти с левия. Оставаха му още четири патрона…

Той повдигна револвера. Стаг беше облян до кръста в кръв, с неузнавауемо лице, но очите му блестяха с някакъв адски плавмък. Револверът му се повдигна и Клй стреля. Крушумът на Клей прониза Стаг под вдигнатата му ръка и излезе през гърба му.

Револверът се изрони от безволевите пръсти на Стаг, и той се пресегна с дясната си ръка да вземе оръжието от вече безполезната лява ръка.

Останал само с един патрон, Клей Бел зачака; нямаше никакво желание повече да стреля.

— Хвърли го, Стаг! Ти приключи!

Мъжът пред него умираше прав, но разумът вече не царуващше в погледа му. Последната мисъл, с която казваше сбогом на живота си, беше да убива. Модъкът даде заповед на ръката и револверът изгърмя. Стаг Харви направи още един опит за стрелба въпреки пушека от барута и мъглата, която вече бе започнала да покрива очите му.

Сгърчен и облян целият в кръв, олюляващ се на краката си, той с огромни усилия успя да се прицели.

— Хвърли го, Стаг! Прекалено добър мъж си, за да умреш, вършейки мръснвата работа на друг!

Клей изчака с изстрела, бидейки наясно, че може да порази с куршума си всеки миг мъжа пред себе си.

Но не стана нужда. Револверът се изплъзна от безсилните пръсти на Стаг, станал изведнъж тежък като камбана. Олюлявайки се, с цьлятя мудност и търпение на пиян, Стаг Харви се приведе да го вдигне от земята. И коагато пръстите му докоснаха прашния метал, целият залитна и се строполи с лице напред.

Клей го приближи и изрита настрани револвера му. Очитуе на Харви бяха започнали да се изцъклят, но когато Клей пристъпи в полезрението му, те за миг сякаш се проясниха.

— Клей… — изхърка дрезгаво той, — това тук нашето… не е работа… нито живот!

Наобикоали ги тълпа. Бел се огледа.

— Извикийте доктор Маклейн!

— Той е при Монтана — обади се Джоунс Дребосъка. — Ранен е, но не тежко.

— А Килбърн?

— На решето.

Ханк Рууни коленичи до Харви, но лед миг се изправи.

— Тук няма нужда от доктор — каза той. — Свършил е.

Клей Бел се оърна. За него изненада беше недокоснат. Първият му изстрел бе нанесъл тежка рана на Харви, ш стрилицът не бе успял и до края да се съвземе. Мъжете зачакаха онова, което ги вълнуваше най-силно. Накрая Кофин го изрази с няколко думи.

— А какво да правим с Девит? Той нае тези убийци.

Влакът изсвири.

Сам Тинкър вдигна поглед към далечния край на улицата. В тази минута Нобилъ Уилър трябваше да чака на перона с билет в ръка.

— Оставете Девит на мен — каза Бел. — Аз лично ще си поговоря с него.

— Преди малко пристигна Швабе — каза Тинкър. — Видя какво става, направи гръгом и отпътува обратно.

— Разбира се, и ние му помогнахме малко — каза Рууни. — Двамата с Ръш Джаксън му показахме, така да се каже, къде е грешката му в начина на разсъждение. Мисля, че успяхме, макар че това не му хареса.

Клей Бел разкопча коланите с револверите и ги подаде на Кофин.

— Ще отидеш при него без оръжие? — Дребосъка не повярва на очите си.

— Ще бъде така, както отй пожела — изрее спокойно Клей. — Юмруците са неговият стил. Нали така се похвали тогава пред всички.

Той рязко се обърна, и вдигна поглед над множеството наоколо към момичето на тротоара. Погледите им се срещнаха.

— Ще те чакам — каза тя и той чу думите й сред гълчавата оаколо себе си съвсем ясно, сякаш ги беше изрекла до ухото му.

Повдигна ръка към шапката си и после се обърна, тръгвайки по улицата.