Дейвид Морел
Изгубеният брат (9)

9

Когато се прибрах, Пити и Джейсън косяха тревата в задния двор на къщата. Момчето имаше проблеми с управлението на тежката електрическа косачка, така че брат ми вървеше зад него и му помагаше при завоите.

— Хей, татко, виж ме! — изкрещя Джейсън, за да надвика рева на мотора.

Вдигнах ентусиазирано палец.

Те спряха до мен.

— Можеш ли да я управляваш, Джес? — попита Пити.

— Напълно.

— Тогава я оставям изцяло в твои ръце. Ще остана тук, за да поговоря с баща ти.

Джейсън кимна, като се опитваше съсредоточено да кара косачката по права линия. После навлезе сред дърветата в далечния край на двора и ревът й заглъхна.

Пити ме отведе при стълбите на верандата и взе оттам бутилка бира.

— Може да съм създал звезда. Ако напредне още в косенето, ще се наложи да му увеличиш джобните.

— За първи път проявява интерес към тази дейност. Трябва да си улучил слабото му място — отвърнах аз. — Обикновено за тревата се грижи службата за косене, но за Джейсън ще бъде добре да помага по малко и да се научи на някаква отговорност.

— Достатъчно е голям, за да се научи на отговорност. — Пити отпи от бутилката си с бира.

— Слушай, оценявам усилието ти, но не си длъжен да косиш тревата.

— Не е кой знае каква работа. Стори ми се поизбуяла. Пък и искам да ти се отплатя по някакъв начин.

— Не е необходимо, наистина. Достатъчно е, че си тук, до мен. Както и да е, от другата седмица ще бъдеш зает, така че сега по-добре си почивай.

Пити наведе глава на една страна.

— Следващата седмица ще бъда зает?

— Да, обадих се тук-там. Намерих ти работа.

— Така ли? Страхотно!

— На строежа на проектирана от мен сграда.

— По-добре от това не би могло да бъде.

— Чичо Питър! — изписка уплашено Джейсън. В далечния край на двора момчето се мъчеше да направи завой с косачката, която се беше насочила към един храсталак.

— Дръж се! — викна в отговор Пити и се втурна да му помогне.