Дейвид Морел
Изгубеният брат (73)

3

— … преди много години. Доктор Реймънд Фарадей. Опитвам се да открия някой негов роднина. — Седнал в колата си, говорех по клетъчния си телефон. В указателя фигурираха само двама души с фамилията Фарадей. Това бе вторият ми разговор.

— Съпругът ми е негов син — каза колебливо жената отсреща. — В момента Франк е на работа. В каква връзка ви интересува баща му?

Изпънах гръб.

— Когато бяхме деца с брат ми, доктор Фарадей беше наш зъболекар. Много е важно за мен да получа рентгеновите снимки от зъбите на брат ми, за да го идентифицирам.

— Брат ви е починал?

— Да.

— Моите съболезнования.

— Ще ми бъде от голяма полза, ако можете да ми кажете какво е станало със здравните картони.

— Пациентите му си ги взеха, като си намериха нов зъболекар.

— А картоните на онези, които са били прекъснали лечението си при него преди това? Брат ми и аз бяхме спрели да посещаваме доктор Фарадей няколко години по-рано.

— Вашите родители не прехвърлиха ли картоните ви при вашия нов зъболекар?

— Не. — Спомних си с горчивина, че след като баща ми умря при автомобилната злополука и се оказа, че застраховката му за живот е била погасена, майка ми не можеше да си позволи да ме води на зъболекар.

Жената отсреща издиша шумно, сякаш бе изпълнена с досада.

— Нямам представа какво е направил мъжът ми със старите картони. Трябва да го питате, като се прибере от работа.