Дейвид Морел
Изгубеният брат (70)

10

Сигурен бях, че те не съществуваха, че ми се привиждаха. С чувството за нереалност, аз стоя пред екрана и ги гледах. После, изпълнен с колебание, ги разпечатах. Всяко от тях бе от различен щат: Кентъки, Западна Вирджиния, Пенсилвания и Охайо. В началото те бяха подредени по азбучен ред в съответствие с имената на техните изпращачи, но след като ги прочетох няколко пъти, аз ги подредих хронологично и по географски показатели.

„Господин Денинг — започваше първото, — Вашето съобщение толкова ме разтревожи, че ми бе необходимо доста време, докато се реша да Ви отговоря. Съпругът ми каза да не си причинявам болка, но не можах да понеса мисълта, че и други хора са страдали като мен.“

Името на подателката бе госпожа Доналд Кавендиш и разказът й съвдпадаше с казаното от госпожа Гарнър. Ако бе имало изнасилване, госпожа Кавендиш не го споменаваше, но аз изпитвах смущаващото чувство, че тя бе по-дълбоко наранена, отколкото показваха голите факти в съобщението й. Всъщност той не беше се представил с името Лестър. Не бе използвал никакво име. Обаче в нощта, когато изчезнал, запалил къщата им.

Това бе станало в края на септември — месец, след като бе насилил госпожа Гарнър. Какво ли се бе случило в този интервал? Проверих на картата и открих, че градчето в Кентъки се намираше на триста и двадесет километра от Логанвил в Охайо. След като е похарчил парите, откраднати от госпожа Гарнър, дали се е скитал, препитавайки се от обири на къщи и магазини за алкохолни напитки, докато безцелният му път го е оттвел в Кентъки?

Следващото съобщение (както ги бях подредил) бе от съседния щат Западна Вирджиния и описваше събития, случили се година по-късно. Лестър (този път бе използвал само малкото си име) бил приет в дома на семейство богомолци, чиято дъщеря най-накрая обезчестил. Писмото беше от нея и в него тя ми разкриваше онова, което бе крила от родителите си, докато не станала пълнолетна. Лестър я заплашил, че ако каже на някой какво й е сторил, някоя нощ ще се върне и ще я убие. За да бъде по-убедителен, удушил котката й пред нея. Следващата вечер обрал къщата, откраднал и семейната кола и изчезнал. Полицията намерила обгорелия автомобил на триста километра от града и независимо че Лестър си бил отишъл, изминало много време, преди дъщерята да спре да сънува кошмари за него.

Третото съобщение (от Пенсилвания) описваше събития, станали осем години по-късно. В дадения случай той бе съкратил името си на Лес. Методите му се бяха променили. По онова време двадесет и петгодишен, Лестър вече не изглеждал уязвим — нещо, което преди толкова лесно му придавало вид на жертва и печелело състраданието на енориашите в малките градчета. Сега той се появил пред църквата и предложил да върши каквато и да е работа срещу храна. Неговата удивителна способност да цитира на изуст всеки пасаж от Библията допаднала на хората. Този път той опожарил църквата.

Най-много ме разтревожи четвъртото съобщениие. То бе от някакъв мъж, който описваше събития, случили се тринадест години след пожара, в който бяха загинали родителите на Лестър Дант. Бе изпратено от градче, което се намираше в централната част на Охайо. Този път Лестър бе изчезнал заедно със съпругата на пишещия. Тя никога не била открита. Ала Лестър не бе използвал нито малкото си име, нито съкращението Лес. Бе се представил със съвсем различно име. И то ме вледени.

Питър.

Разтреперан до дъното на душата си, аз отново разгледах картите и местоположението на градчетата. Дотук маршрутът му бе следният: от Крофорд на югоизток до Логанвил, Охайо, още по на югоизток до градчето в Кентъки, след това в Западна Вирджиния, после на североизток до Пенсилвания и накрая до градчето в централната част на Охайо — на осемдесет километра от мястото, където бях израсъл. Един месец. Една година. Осем години. Тринайсет години.

Между тези периоди той се бе подвизавал в най-различни далечни краища на страната (това се виждаше ясно и от криминалното му досие във ФБР), но нещо го караше да се връща и аз не можех да се отърся от чувството, че пътят му, очертан на картата, приличаше на спирала, която водеше обратно към мястото, където всичко бе започнало.