Дейвид Морел
Изгубеният брат (58)

10

Парата се кълбеше около мен, но все ми се струваше, че водата не бе достатъчно гореща, за да прогони студа, който усещах. Бях премръзнал до кости и зъзнех. Зъзнеше дори душата ми.

„За какво ли са използвали стаята? — не преставах да се питам. — Защо Орвал, който е разбирал от строителство, не е направил тавана с бетонна плоча? За какво са служели двете тръби, които минаваха по дължината на тавана на тунела и влизаха в стаята? Ако тя е била склад, защо е трябвало да се облицова с дъски, да се слага дюшеме на пода и да се прави изолация?“ Не виждах смисъл в това. Освен ако…

„Държаха ме затворен в една сутеренна стая“ — бе казал мъжът, представил се за моя брат. Не Пити, господ да ми е на помощ, а Лестър Дант. Защо Орвал и Юнис Дант биха държали единственото си дете в стая под земята? Само при мисълта за този ужас ми се завиваше свят.

Загадката около некачествено направения таван най-сетне ми се изясни. Като е работел по тъмно само на светлината, идваща от къщата, Орвал е можел да изкопае ямата за тунела и стаята, без някой любопитен пътник да го забележи от шосето. Понеже е действал през нощта, той е можел да забърква малки количества цимент за стените и пода на двете помещения, който е прекарвал с помощта на ръчна количка.

Но таванът бе сложно нещо. За да го построи както си му е редът, е трябвало да излее бетонни плочи. А след това е щял да се нуждае от малък кран, за да ги постави на мястото им — прецизна работа, за която светлината от къщата е щяла да бъде недостатъчна. А при по-силно осветление някой чужд човек е можел да го забележи и да полюбопитства защо ли му е това осветление зад къщата по нощите. По-добре би било да бъде предпазлив и да използва за тавана дървени греди, които лесно и бързо се поставят. А може и времето да го е притискало. Може би Орвал е бил принуден да направи компромис по отношение на строежа на тавана, защото е трябвало да бърза.

Отвратен, добавих още топла вода във ваната, но и тя не успя да прогони студа, който изпълваше душата ми. Тя се смразяваше още повече от тревожното ми убеждение, че не съм разкрил всичко, свързано с онова място. Сигурен бях, че там се криеше някаква още по-зловеща тайна. Боже мой, не исках, но знаех, че трябва да се върна при изгорялата къща.