Дейвид Морел
Изгубеният брат (50)

2

— Познавате ли този мъж?

Управителката на мотела изглеждаше толкова уморена, колкото и когато я събудих предната нощ. Сбръчканите й устни оставиха следа от червило върху чашата с кафе. Застанала зад гишето, тя разглеждаше полицейската снимка, накланяйки я под различен ъгъл.

— Не бих го определила като красавец. Как се е сдобил с този белег на брадата?

— При автомобилна катастрофа.

— Не ми изглежда познат. И вие ли сте агент от ФБР?

— И аз?

— Миналата година един агент от ФБР ме разпитва за този тип.

Оптимизмът ми се спъхна. Ако Гейдър беше наредил да се провери повторно биографията на Дант, значи просто си губех времето.

— Трябва да ви е сторил голяма злина, щом продължавате да го търсите — добави тя.

— Така е. Наистина голяма злина. Името Питър Денинг звучи ли ви познато?

— Не.

— А Лестър Дант?

— Дант. — Жената се замисли за миг. — Това е името, за което ме пита другият агент от ФБР. Тук живееха няколко семейства с тази фамилия.

Почувствах се още по-обезкуражен.

— Железарският магазин носи името на едно от тях — допълни тя, — но сегашният му собственик се казва Бен Портър.

„Губя си времето“ — повторих си наум. Изкушен да тръгна за Удфорд, реших все пак да не приемам всичко за чиста монета.

— Къде се намира железарският магазин?