Дейвид Морел
Изгубеният брат (48)

11

Докато си представях как и занапред денем ще спя на задната седалка на волвото в уединени места, а нощем ще шофирам колкото се може по-надалеч, осъзнах, че Пити едва ли е възнамерявал да кара по този начин още дълго. Единственият му мотив да продължи бягството си, трябва да е било откритието — сигурно е научил от новините по радиото на колата няколко дни след отвличането (медиите направо бяха пощуряли по историята), — че аз не съм загинал в планината. Той, разбира се, не е казал на Кейт и Джейсън, че съм жив. Но тази новина го е изпълнила с решителност да продължи, защото си е представил как страдам от страх и копнеж по семейството си. Никакви радостни среднощни обаждания, никакви весели пощенски картички, никакви оставени по невнимание следи, които биха отвели полицията при него. Само подигравателно злорадо мълчание.

Но, по дяволите, къде би отвел семейството ми? Помислих си за пустите земи на Южна Дакота пред мен. Едно време конекрадците са имали обичая да се крият в лабиринта на опожарени от слънцето каньони, в които климатът е толкова суров, че полицейските отряди се отказвали да ги преследват. Но този избор ми се стори твърде отчаян за Пити. Отвъд пустите земи имаше стотици мили тревисти степи, където дърветата са рядкост и нищо не спира човешкия поглед. Но Пити не би искал да е на открито. Да се скрие в степ? Не ми се вярваше. Брат ми нямаше да се чувства в безопасност, ако не е защитен от хълмове и гори.

В такъв случай дали не си беше намерил скривалище някъде в планината Блек Хилс? Може би в изоставена колиба или…

Бях стигнал дотук, воден от интуицията си. Но сега бях в задънена улица, точно както Гейдър беше заявил, че идеята за зъболекаря го е отвела до задънена улица.

Зъболекарят. „Когато човек разполага със свободно време, нищо не му пречи да посети местата и хората, които го интересуват“, беше казал Пейн.

Кимнах.

След като поспах на задната седалка на волвото до настъпването на вечерта, потеглих натам, накъдето, както осъзнах едва сега, ме беше повел моят маршрут; към мястото, където преди толкова години беше започнало всичко.

Към изгубената младост на Пити.