Дейвид Морел
Изгубеният брат (46)

9

— Федерално бюро за разследване — каза секретарката.

— Специален агент Гейдър, ако обичате. — Стиснах клетъчния си телефон с такава сила, че пръстите ме заболяха.

Беше девет часа сутринта. Слънчевите лъчи проблясваха по повърхността на уединено езеро, заобиколено от неравни ридове, осеяни с борове. Те бяха от тъмносива скала и това обясняваше защо са били кръстени Блек Хилс. Бях пристигнал в тази местност още преди да се развидели, но когато разбрах от картата, че напред ме очаква само равнинна пустош, реших, че Пити е спрял по-рано, отколкото е планирал, за да си намери убежище за през деня.

Красотата на езерото ми се струваше странна. След случката в крайпътната тоалетна се чувствах така, сякаш съм попаднал в друга реалност.

— Агент Гейдър е извън града по работа.

Вдигнах един камък и го запратих разстроен в езерото.

— Мога ли да попитам за името ви?

— Брад Денинг. Аз…

— Агент Гейдър спомена, че ще го потърсите. Каза да ви предам, че е говорил с господин Пейн по вашия въпрос и че ако поговорите с…

Прекъснах връзката.