Дейвид Морел
Изгубеният брат (41)

4

Един пътен знак ме уведоми, че Каспър, Уайоминг се намира на четиристотин километра пред мен. Включих устройството за контрол на скоростта, за да съм сигурен, че няма да премина допустимата граница. Когато започна да се стъмва и пуснах фаровете, се почувствах още по-незабележим сред светлините на хилядите други фарове, които ме заслепяваха. Минах покрай Шайен, Уайоминг, но вече бе толкова тъмно, че видях единствено ниските продълговати силуети на сградите. После, четири часа след като бях напуснал Денвър, съзрях светлините на Каспър. През по-голямата част от пътуването бях имал чувството, че се движа през пуста равна местност заради непрогледния мрак, който ме обгръщаше. Но сега от лявата ми страна се извиси силуетът на планина и скри звездите от погледа ми.

На няколко километра на север от града видях знак за отбивка за отдих. Трафикът беше намалял, защото повечето автомобили бяха завили към Каспър. Една стрелка ми показа едва забележимата изходна рампа. Слязох по нея от магистралата и наближих две ниски тухлени постройки, чиито лампи осветяваха три пикапа и един седан, паркирани отпред.

Но Пити се е нуждаел от по-голяма уединеност, затова се отклоних по една чакълена алея вдясно от павираното шосе, което водеше до тоалетните. Светлините от постройките бяха достатъчно силни, за да различа зад тях очертанията на маси за пикник и няколко недорасли дървета. Доволен от факта, че никой не излезе от тоалетните и не видя необичайната ми маневра, аз превключих фаровете на къси светлини, което ми бе напълно достатъчно да стигна до оградата от червено дърво, зад която се показваше метален контейнер за боклук. Паркирах зад контейнера, изгасих фаровете, излязох от волвото и тръгнах край оградата, за да проверя дали някой, да кажем пътен полицай, не е видял действията ми и не се е запътил насам да провери какво правя. Доволен, че съм останал незабелязан, се върнах при колата и отключих багажника.

Картината, която видях във въображението си, ме накара да залитна. Кейт и Джейсън. Гърчещи се. Ужасени. Устите им са здраво залепени с лейкопласт. Ръцете им са вързани зад гърба. Глезените — един за друг. Очите им са толкова ококорени от страх, сякаш ще изскочат от орбитите си. Стоновете им са пълни с болка и молба. Разнася се зловонна миризма на телесни екскрети, въглероден двуокис, пот и страх.

Пити навярно е отпушил устите им, за да им позволи да си поемат глътка чист въздух, като ги е предупредил да не викат. Но те са били сковани от страх и така изтощени от недостига на кислород в багажника, че предупреждението му е било ненужно. После вероятно ги е извадил един по един от багажника и им е помогнал да се облекчат. Тази неприятна интимност му е позволила да се почувства като мъж, който изпълнява задълженията към семейството си. Но това е било едва началото на неговите задължения. Пленниците му трябва да са били ужасно жадни. Дали е бил предвидил това и се е отбил в Каспър, за да купи от някое заведение за бързо хранене безалкохолно, а в добавка може би и пържени картофки, и хамбургери? Когато е запушил устите им отново и ги е върнал в багажника, казал ли им е някакви успокоителни думи?

„Обичам ви.“

Затворих багажника. Скрит в мрака зад контейнера, погледнах към автомобилите пред тоалетните. Тръгнах към тях, а чакълът заскърца под краката ми. Колкото повече се приближавах към двете постройки, толкова по-гол се чувствах заради силната светлина. Когато стигнах до тях, другите коли си бяха заминали и отпред беше останал само седанът. Влязох в мъжката тоалетна и открих, че е празна. Излязох. Във въздуха бръмчаха насекоми.

Една жена излезе от другата постройка, извади ключове от дамската си чанта и отиде при седана. Изобщо не погледна към мен. Представих си как Пити се е втурнал към нея, после е спрял, защото на магистралата са блеснали фаровете на кола, после на други, не много, но минаващи достатъчно начесто, така че някой шофьор да зърне как мъж напада жена.

Значи Пити е изчакал да му се отдаде друга възможност, спотаил се е в дамската тоалетна и е зашеметил жертвата си там. След това е наблюдавал светлините на колите по междущатския път, докато се е уверил, че разполага с достатъчно време до приближаването на поредния автомобил и че никой няма да го види през няколкото секунди, които са му били необходими да завлече изпадналата в безсъзнание жена до скритото в мрака волво. Щом са се озовали зад контейнера с боклук, той я е вързал и й е запушил устата. После се е върнал при тоалетните и е използвал ключовете на жертвата, за да запали мотора на колата й (полицаите ми бяха казали, че е била „Каприс“). С изключени фарове я е закарал при оградата и там е пробил с помощта на нож дупки в задната седалка за проветрение на багажника, преди да прехвърли вътре Кейт и Джейсън.

Но когато е слагал собственичката на каприса при тях, не му ли е хрумнало, че може да няма достатъчно въздух за трима души? Защо е подложил Кейт и Джейсън на риска да се задушат? Впоследствие жената така или иначе бе умряла. Защо не я е убил още тогава и не е скрил тялото й в контейнера за боклук? Там нямало да го открият поне за известно време, а може би и никога.

Отново си представих ужаса, който са преживели Кейт и Джейсън, докато болната от астма жена се е мъчела да диша през залепената си с лейкопласт уста: френетичните й гърчове, задавените звуци, постепенното замиране на движенията й, изпразването на пикочния й мехур, а може би и на червата й. Докато каприсът се е носел с пълна скорост по междущатския път, те навярно са били сграбчени от неконтролируемия страх, че щом това се е случило с жената, значи може да се случи и с тях.

Въпросът продължи да ме измъчва: Защо не я е убил и не е скрил тялото й в контейнера за боклук? Единственият логичен отговор, който ми хрумна, бе, че въпреки безразличието си към нея, Пити не е искал да я убива. Моето убийство е било друго нещо. Според него аз съм заслужавал да умра, защото съм съсипал живота му. Но тази жена просто се е озовала на неподходящо място в неподходящо време. За първи път открих някаква човечност в брат си. Това ми вдъхна надежда, че Кейт и Джейсън може още да са живи.

Пити е можел да остави волвото зад контейнера, където то би могло да остане незабелязано в продължение на дни. Вместо това той си е направил труда да го премести на видно място пред тоалетните. Защото е искал да бъде открито скоро. Защото е искал да покаже, че се придвижва на север, точно както изоставеният близо до Билингс, Монтана, каприс е трябвало да показва, че отива към Бют. Действията му са били подчинени на ужасяваща логика.