Дейвид Морел
Изгубеният брат (39)

3

— Ето! — казах на Гейдър. — Това ще го докаже!

Мъжът се намръщи при вида на рентгеновите снимки, които оставих на бюрото му.

— Ще докаже какво?

— Че брат ми и Лестър Дант са един и същи човек.

— Още ли се опитвате…

— Тези рентгенови снимки на зъбите на брат ми са направени няколко дни преди да отвлече жена ми и сина ми. Когато с Пити бяхме малки, нашите родители ни водеха периодично на зъболекарски преглед. Покажете тези снимки на бившия ни семеен зъболекар в Охайо. Накарайте го да ги сравни с тези в архива си. Той ще докаже, че зъбите принадлежат на един и същи човек.

— Но зъбите на едно деветгодишно момче ще се различават от зъбите на тридесетгодишен мъж — възрази Гейдър.

— Защото преди да изчезне Пити, все още не са били пораснали всичките му постоянни зъби? Не. Моята зъболекарка ми обясни, че тогава брат ми е имал само няколко постоянни зъба, но че дори те да са се променили с годините, корените им са запазили структурата си. Какво ще ви коства да проверите?

Гейдър остави дебелата папка, която четеше.

— Добре — каза нетърпеливо. — Но само за да сложа край на това веднъж завинаги. Как се казваше бившият ви семеен зъболекар от Охайо?

— Аз… не си спомням.

На лицето на агента се изписа досада.

— Но Удфорд не беше голям град. Там нямаше много зъболекари. Едва ли ще е трудно да се разбере при кой от тях сме ходили.

— Стига все още да е в бизнеса. И да пази архивите си след толкова много години. — Телефонът на Гейдър иззвъня. Докато посягаше към слушалката, той ми каза: — Ще ви се обадя.

— Кога?

— Следващата седмица.

— Но дотогава има много време.

Гейдър не ме чу. Вече говореше по телефона.