Дейвид Морел
Изгубеният брат (35)

16

Ходех на фитнес всеки ден. И преди не бях във върхова физическа форма, но откакто Пити бе отвлякъл Кейт и Джейсън, съвсем се бях отпуснал. Заради комбинацията от нездравословна храна, твърде много алкохол и никакво спортуване бях напълнял с девет килограма. Но не задълго. Наех си треньор. Знаех, че в началото не бива да се пресилвам, но въпреки това нямах търпение да вляза във форма. Увеличих тридесетминутните упражнения с уредите на един час. Започнах да бягам, отначало по пистата в сградата на спортния център, после навън в студа. Една миля. Две. Пет. Свалих излишните килограми. Превърнах тлъстините в мускули.

Записах се на курс по самоотбрана. Ъгъл. Сила. Маса. Термини, които ми бяха известни и от архитектурата. Вече нямах време за бизнеса си. Реших, че имам по-важна работа и освободих служителите си, като им изплатих щедро обезщетение. Когато не бях зает с тренировки по стрелба и бойни изкуства, стоях в интернет, като се ровех из други електронни адреси, дадени ми от Пейн.

Преди никога не ми беше оставало време да се занимавам с интернет. И сега бях изумен от факта колко много информация можех да получа благодарение на Пейн, който ми беше казал къде да я търся. Открих информация за раждането на Лестър Дант, която беше напълно идентична с дадената ми от ФБР: беше роден в Броктън, Индиана, на 24 април, една година преди Пити. Претърсих архивите на всички щати, но така и не намерих смъртен акт, издаден на името на Лестър Дант. При липсата на доказтелства, че Пити си е присвоил самоличността на Дант, реших неохотно да проверя теорията на ФБР, според която Дант си бе присвоил самоличността на Пити, но колкото и да разширявах периметъра на търсенията си, не можах да открия доказателство, че Пити е мъртъв, а още по-малко, че е бил убит.

Денят на благодарността^[1] (името на празника ми причини болка) отмина. Родителите на Кейт ме поканиха да го прекарам с тях. Отначало отклоних предложението им, защото изобщо не бях настроен празнично. Но после си помислих, че те страдаха не по-малко от мен и че малко взаимно утешение не би било излишно за никой. Тримата пихме вино и гледахме футбол, докато приготвяхме вечерята в кухнята, но аз така и не можах да се почувствам празнично, защото през цялото време се пртеснявах, че денвърската полиция, Гейдър или Пейн са изгубили телефонния номер, който им бях дал, в случай че намерят Кейт и Джейсън, докато не съм у дома.

Родителите на Кейт ми дойдоха на гости за Коледа. Но щом видях баща й, ми се прииска аз да ги бях навестил, за да им спестя дългото мъчително пътуване. Едва успях да прикрия шока си от това колко прегърбен и съсипан от скръбта и проблмите със сърцето си изглеждаше този някога висок, як мъж. Колкото и да се опитвахме да се веселим, непрекъснато си припомняхме по-щастливите ни Коледи, като онази от времето, когато се запознахме с Кейт в колежа и аз разбрах, че бележа сериозен напредък, понеже тя ме покани да прекарам празника с нейното семейство.

От всички, свързани с посрещането на Коледа приготовления, най-много ме бе измъчил изборът на елха, защото преди винаги я бяхме избирали заедно с Кейт и Джейсън — това беше голямо семейно събитие. Щом я занесяхме вкъщи, веднага започвахме да я украсяваме и често приключвахме чак след като навън се беше стъмнило. Този път мъката ми от загубата им се бе усилвала с всяка закачена от мен играчка. Обикновено под дървото имаше много лъскави кутии с коледни изненади, но тази година с родителите на Кейт бяхме решили да не си разменяме подаръци. В края на краищата имаше само едно нещо, което желаехме и тримата, и то не можеше да бъде поставено под елхата. Майката на Кейт направи традиционния си егног^[2]. Той стана вкусен както всяка година, но трябваше да се насиля, за да го изпия. След няколко дни те си заминаха за Дуранго. Бащата на Кейт се чувстваше толкова зле, че се наложи да шофира майка й.

Съседът ми Фил Бароу ме покани на гости в новогодишната вечер. Помъчих се да се забавлявам, но на мен празникът ми се струваше като погребение. Прибрах се вкъщи един час преди настъпването на новата година. Колкото и да се опитвах, не можах да си спомня как звучаха гласовете на Кейт и Джейсън.

Дойде пролетта.

Май.

Юни.

Измина една година от отвличането им.