Дейвид Морел
Изгубеният брат (34)

15

— Заемете позиция на огневата линия! — излая жената-инструктор.

Ние се приготвихме за стрелба.

— Внимание надясно!

Погледнахме натам.

— Внимание наляво!

Погледнахме през защитните очила и в тази посока, за да се уверим, че никой не е допуснал небрежност.

— Едно — извика инструкторката. — Поставете ръка върху кобура! Две: извадете оръжието и го насочете напред! Три: вдигнете оръжието на нивото на очите си! Четири: натиснете спусъка!

В дългото тясно стрелбище проехтяха почти едновременно осем изстрела. Бетонните стени отразиха звука, но той достигна до мен странно прглушен заради защитните слушалки на ушите ми.

Въпреки че инструкторката стоеше точно зад гърба ми и нейният глас се чуваше приглушено.

— Прицелете се вдясно от мишената! Вляво!

Подчинихме се, без да стреляме, а само се огледахме за други мишени, които, както ни бе предупредила, можеха да изскочат във всеки един момент.

— Оръжие в изходно положение! Обезопасете го!

Осмината изпълнихме заповедта като един и отдръпнахме ръце от прибраните в кобурите пистолети.

В стрелбището стана тихо.

— Не беше зле — каза инструкторката. — Да видим дали някой е улучил.

Пред всеки от нас имаше поставка за амуниции и резервни пълнители. Чрез един бутон от лявата й страна задействахме полиспаста, който приближи мишените до нас.

Инструкторката разгледа резултатите.

— Добре. Никой не е уцелил центъра на мишената, но аз не съм и очаквала да го направите на този етап. Поне никой от вас не е пропуснал мишената. Денинг, вашето попадение е най-добро, но е малко по-високо и по-наляво. Правете повече сухи тренировки вкъщи. Не извивайте китката, когато натискате спусъка.

Тя продължи да коментира грешките на останалите курсисти. Прикрихме дупките от куршуми с маскировъчно тиксо, натиснахме бутона, който върна мишените в дъното на галерията, и се приготвихме за стрелба. Отново чухме вика:

— Заемете позиция на огневата линия!