Дейвид Морел
Изгубеният брат (33)

14

— Как мога да си създам фалшива самоличност?

Пейн обмисли въпроса ми, докато хранеше рибките в аквариума. После отпусна туловището си върху стола и той изскърца под тежестта му.

— Първо, трябва да си изберете за родно място град, в който никога не сте живял.

— Защо?

— За да предпазите фалшивата си самоличност от разкриване. Ако сте израснал в Кливланд, не бива личността, за която се представяте, също да е оттам. В противен случай, ако някой реши да провери новата ви самоличност, може да отиде там, да покаже снимката ви на местните хора и да попадне на човек, който ви помни под истинското ви име.

Кимнах.

— Така че насочвате вниманието си към друга част на страната. Но избягвате малките селища, където всеки познава другите и може веднага да каже на детектива дали някой, приличащ на вас, е живял там. Избирате голям град — шансът да попаднат на човек, който ви познава, е по-малък; паметта на гражданите е по-къса. Избирате, да речем, Лос Анджелес или Сиатъл. Отивате в местната обществена библиотека и преглеждате броевете на вестниците, които са излизали в рамките на няколко години преди или след раждането ви. Търсите нещастни случаи — пожари в жилищни домове, автомобилни катастрофи, неща от този сорт, — при които е загинало цялото семейство. Тази подробност е важна, защото не трябва да съществува жив роднина, който е в състояние да опровергае историята ви. Изучавате некролозите на жертвите. Търсите дете от мъжки пол от вашата раса, което, ако е било останало живо, е щяло да бъде на възрастта, на която сте вие в момента.

— И после?

— Да кажем, че личността, за която сте решили да се представяте, се е казвала Робърт Кийган. В некролога му би трябвало да пише къде е роден. Поръчвате да ви изпратят копие от акта му за раждане. В това няма нищо необичайно. Хората непрекъснато губят копията на актовете си за раждане. Тази услуга се предлага от службите за гражданско състояние.

— Но… — Аз се намръщих. — Ако Робърт Кийган е починал, това няма ли да е отбелязано в акта му за раждане?

— Не и ако се е случило по времето, когато компютрите още не са били толкова съществена част от нашето общество — отвърна Пейн. — Някога обменът на информация не е бил толкова ефективен, колкото е сега. Съответната служба ще ви изпрати копие от акта за раждане на Робърт Кийган, без много-много да му мисли. Изчаквате да мине известно време, така че по-нататъшното запитване относно тази личност да не събуди подозрение. После помолвате да ви изпратят копие от смъртния акт на Робърт Кийган. Причината, поради която по-рано споменах Лос Анджелес и Сиатъл, е, че в смъртните актове, издавани в Калифорния и Вашингтон, се вписва и номерът на социалната осигуровка на покойника. А щом притежавате акта за раждане на Робърт Кийган и знаете номера на социалната му осигуровка, вие можете да си извадите шофьорска книжка, паспорт и други важни документи за самоличност, които могат да ви потрябват. Вече можете да започнете работа, да плащате данъци и да си откриете банкова сметка. Казано накратко, да присвоите напълно неговата самоличност.

Пейн млъкна и ме погледна изпитателно.

— Но ние не говорим за вас.

— Не, говорим за брат ми. Ако Лестър Дант е починал, възможно ли е Пити да е присвоил неговата самоличност по начина, който току-що ми описахте?

Пейн продължи да ме изучава.

— Преди да арестуват брат ви за първи път, да го снимат, да му вземат отпечатъците и да го регистрират в полицията под името Лестър Дант? Теоретично — да.

— Значи не съм луд. — Въздъхнах с облекчение. — Пити и Дант може да са един и същи човек. Дант може да е фалшивото име на Пити.

— Но не е — каза Пейн.

— Какво?

— Брат ви не си е присвоил самоличността на Лестър Дант.

— Защо, по дяволите, сте толкова сигурен в това?

— Защото рано тази сутрин постих Гейдър. Познавам го от времето, когато работех за Бюрото. Помолих го в името на доброто старо време да ми покаже досието на Дант.

Изпитах неясна тревога заради това, което се канеше да ми каже.

— Досието беше много подробно. Вие толкова упорито сте настоявали, че брат ви и Дант са един и същи човек, че Гейдър е проверил два пъти биографията му. В нито един щат няма издаден смъртен акт на неговото име. Нещо повече — когато е бил тийнейджър, Дант е подал заявление за социална осигуровка. Подписът от заявлението е идентичен с тези при различните му арести. Дант и брат ви са различни лица.

— Не.

— Такава е истината — каза Пейн.

— Тогава жена ми и синът ми са мъртви!

— Не е задължително. Докато не открием доказателство за това, винаги ще имаме основания за надежда.

— Искате да кажете, докато не открием труповете им.

Пейн остана безмълвен за миг.

— Съжалявам, господин Денинг.

Погледнах към аквариума.

— Трябваше да видите изражението на Пити, когато ми разказваше за златната рибка, която двамата с него бяхме погребали в задния двор, и за съседската котка, която я беше изровила. Не звучеше като някой, който си припомня чужди думи. А изражението му беше отнесено като на човек, който наистина е бил там. Това ми го разказа самият Пити.

— Възможно е. Но нямам ни най-малка представа как можете да го докажете.

— Ще го направя. — Станах от стола. — Повярвайте ми, ще намеря начин да го направя.

— Преди да си тръгнете, бих искал да ви попитам нещо.

Спрях на вратата на кабинета и се обърнах към него.

— От годините, прекарани в Бюрото, носът ми е станал чувствителен към миризмата на кордит^[1]. Усетих тази миризма по дясната си ръка, след като дойдохте тук и се здрависахме. Умеете ли да боравите с огнестрелни оръжия, господин Денинг?