Дейвид Морел
Изгубеният брат (30)

11

— Господин Пейн е готов да ви приеме — каза секретарката.

Оставих броя на „Нюзуийк“ отпреди три месеца, който ми се беше видял като нов, защото от изчезването на Кейт и Джейсън не бях обръщал внимание на световните новини. Пресякох малката приемна и влязох в кабинета, който в сравнение с първото помещение ми се стори доста просторен, въпреки че в моята фирма би минал за тесен.

Мебелировката бе аскетична: дървен стол, бюро, компютър, още един стол. И аквариум, в който внушителен очилат мъж ръсеше храна за рибки. Бялата коса контрастираше с младежката руменина на бузите му. Беше свалил спортното си сако. Върху синята му риза се открояваха жълти тиранти.

— Как се чувствате този следобед, господин Денинг?

— Опасявам се, че не много добре. В противен случай нямаше да съм тук.

Пейн кимна и двойната му брадичка леко се разлюля.

— Никой не идва при мен с добри новини. Преди приемах нещата твърде лично и в края на работния ден се чувствах като развалина. Така беше до мига, в който се сетих колко успокоително ми действа аквариумът в кабинета на зъболекаря ми. Това тук са най-обикновени златни рибки. Не знам дали помагат на клиентите ми, но вършат чудеса за мен. Ще повярвате ли, че преди бях кълбо от нерви и тежах само шейсет и четири килограма? Но откакто притежавам тези рибки — той разпери ръце, за да обхване корема си, — направо разцъфтях.

Устните ми неволно се разтегнаха в лека усмивка.

— Надявам се, че ви ободрих, господин Денинг. — Пейн остави кутията с храна за рибки и се отпусна на стола зад бюрото си. — Искате ли кафе? Някакво безалкохолно?

Поклатих отрицателно глава.

Той сплете пръсти върху големия си корем и ме погледна с най-състрадателния поглед, който някога съм виждал.

— В такъв случай кажете ми с какво мога да ви бъда полезен.

Разказах му на пресекулки за Кейт и Джейсън.

Когато свърших, Пейн кимна.

— Четох за станалото във вестниците и гледах репортажите по телевизията. Истински ужас.

— Моят адвокат ми каза, че сте най-добрият частен детектив в Денвър.

— Може би той не познава много частни детективи.

— Каза ми също, че преди сте работили за ФБР. Че сте разкрили един сериен убиец.

— Вярно е.

— Каза ми още, че сте предвидили къде ще бъде следващият удар на една банда, издирвана за обир на банки в няколко щата.

— Така е.

— И кога ще бъде направен този удар. Освен това ми каза, че сте предотвратили опита на един терорист да…

— Но тези неща ги извърших през почивните си дни.

Шегата ме свари неподготвен.

— Моля ви. Цялото това ласкателство накара бузите ми да станат още по-червени — допълни Пейн. — Аз бях част от екип. Всеки от нас имаше дял в разрешаването на тези случаи.

— Адвокатът ми каза, че сте направили повече, отколкото се е изисквало от вас.

— А каза ли ви, че това ми коства първия брак, да не говорим за куршума в коляното, който ме подтикна да напусна Бюрото? Най-накрая помъдрях и разбрах, че трябва да престана да очаквам прекалено много от себе си. И вие не трябва да очаквате прекалено много от мен, господин Денинг. Добър съм, но само защото често виждам неща, които другите пропускат. Във вашия случай е важно за емоционалното ви здраве да не разчитате на невъзможното.

Понеже нямаше към кой друг да се обърна, преглътнах разочарованието си.

— Поне сте честен.

— И така, питам ви отново — с какво мога да ви бъда полезен?

— Федералното бюро и полицията се предадоха. — Постарах се да прикрия треперенето на гласа си. — Минаха шест месеца. Дочух, че при случаите с изчезнали хора, колкото повече време минава, толкова по-малък става шансът те да бъдат открити. Или поне да бъдат открити живи — добавих с усилие.

— Зависи. При всеки случай е различно. Статистиката отчита миналото, а не прогнозира бъдещето.

— С други думи, вие сте непредубеден. Вие сте човекът, който ми е необходим. Ще ви платя колкото поискате. Парите не са проблем.

— Парите не са проблем и за мен. Цената ми е една и съща за всички клиенти — отговори Пейн. — Но защо вярвате, че мога да постигна повече от полицията и от ФБР?

— В момента те бездействат.

— Защото вероятно вече са направили всичко възможно.

— Аз не смятам така.

— Това е разбираемо. — Пейн разпери ръце. — Но трябва да сте наясно, че аз не разполагам с ресурсите, които са на разположение на ФБР.

— Разбира се. Но можете да се вслушвате в нови идеи. Можете… Мисля, че не съм бил достатъчно ясен. Не искам да ви наема просто да продължите разследването.

— Така ли? — Пейн изглеждаше озадачен. — А за какво тогава?

— Искам да ме обучите така, че да съм способен сам да продължа разследването.