Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (50) (или защо човек не управлява света
Том I)

Енергията като оръжие

Германия и останалият западен свят непрекъснато ще се сблъскват с т.нар. „енергийна криза“, аранжирана от международните банкери.

През 1974 г. например заради петролното ембарго на ОПЕК цената на суровия петрол се повиши. Зад завесата международните банкери сключиха споразумение с арабските ОПЕК — директори. Принципът е много елементарен. Арабите печелят от това, че цените се качват, шофьорите и купувачите плащат, а петролните концерни прибират парите. Гиганти като ARCO, SHELL, MOBIL, EXXON… са свързани с Chase Manhattan Bank (Рокфелер). От своя страна, банкерите от Chase Manhattan са сключили договор с директорите на ОПЕК да влагат печалбата си за 30 години срещу 7% при тях, тъй като продават по-скъпо, както в случая през 1974 г.

От същите тези инвестиции по-късно се отпускат заеми за т.нар. Трети свят — Мексико, Аржентина и Бразилия — а те, от своя страна, страдат от изтощителното и безумно високото лихвено погасяване на дълга. Тъй като не могат да компенсират обратните плащания с пари, държавите се принуждават да дадат на банките по-голямо влияние върху собствената си политика и икономика. По този начин държавните глави се задължават да следват курса на международните банкери, а ако откажат, са заменяни с нови фигуранти.

Както виждате, международните банкери извлякоха многократна печалба от ембаргото: веднъж от инвестициите на страните на ОПЕК, след това от печалбите на свързаните с тях петролни концерни, после от лихвите на заемите на т.нар. страни от Третия свят и накрая чрез техния дълг получиха и влияние върху тях.

Според медиите естествено цялата вина пада върху лошите араби, но никой не говори и за останалите виновници — международните банкери, които са сключили договорите за петрола с арабските страни.

За щастие, още има няколко независими вестници като Spotlight в САЩ и Neue Solidaritat в Германия, които за разлика от останалите поне съобщават по нещо за Илюминатите.