Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (29) (или защо човек не управлява света
Том I)

И янките „искат“ да участват в боя

Центърът на ционистите се премества от Берлин в Ню Йорк под ръководството на съдия Луис Д. Бръндейс. Други важни агенти на ROTHSCHILD BANK са КОЛОНЕЛ ЕДУАРД М. ХАУС и БЪРНАРД БАРУХ. Отбележете си тези две имена — те също ще изиграят важна роля в бъдеще. БАРУХ е инструментът в успешната президентска кампания на УУДРОУ УИЛСЬН. КОЛОНЕЛ ХАУС е най — близкият съветник на Уилсън, който съставя кабинета според интересите на Ротшилд и на практика управлява цялото Външно министерство на САЩ. Очевидно е, че под влиянието на Колонел Хаус президентът Уилсън се превръща в перфектна марионетка за Ротшилд. Той демонстрира това, когато не налага вето на резолюцията за „Федералния резерв“ и моли Конгреса за намеса на САЩ във войната срещу Германия.

Вследствие на „народния натиск“ Конгресът се съгласява. Между другото американците са манипулирани със същите social conditioning-техниките на ИНСТИТУТА УЕЛИНГТЪН на RIIA, проработили в Англия.

(Темата за „мозъчните перални“ е добре представена в различни книги на учения Томас Е. Биърдън, както и в книгата на Престън Б. Ничъл „Проектът Монтаук“, особено що отнася до „стола Монтаук“ създаден с разработките на ITT.)

Пропагандата е подкрепена от КОЛОНЕЛ ХАУС. През 1916 г. той и акционерите на „Федералния резерв“ използват силното си влияние (чрез марионетката на Ротшилд Уилсън), за да убедят американския народ, че техен свещен дълг е да направят света „по-сигурен“ чрез демократизация. Малко след това Америка влиза във войната. Илюминатите пробутват Уудроу Уилсън на американците с мотото, че той олицетворявал „новата свобода“.

Първата световна война се оказва чудесен бизнес за илюминираните банкери. Бърнард Барух, който става председател на Комисията по военна индустрия, увеличава първоначалния си капитал от $ 1 млн. на $ 200 милиона.

По заповед на Колонел Хаус следващата акция на Уудроу Уилсън е да изясни на американския Конгрес, че е необходимо да се формира ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ (League of Nations), от което по-късно произлиза ООН.

Още една решителна крачка на Илюминатите към световно правителство.

Дес Грифин описва Първата световна война от тяхна гледна точка по следния начин:

„1. Сложен е край на американската външна политика на неутралитет, която Джордж Вашингтон пламенно защитава в прощалната си реч и която намира израз в «доктрината Монро» Създава се прецедент — макар и с възмутителна измама — Америка да бъде използвана като военно средство в ръцете на международните банкери.“

2. Царска Русия, която от много години е трън в очите на финансовите монополисти, е успешно пометена от световната сцена. 47 години по-рано Алберт Пайк, върховният илюминат, обещава това в прочутото си писмо до Мазини.

3. Държавите — участнички в Първата световна война натрупват астрономически държавен дълг при международните банкери, които, както видяхме, от начало до край организират и поставят всичко на сцена. „Зрителските места“ винаги се оказват безкрайно удобни за техните мениджъри и за онези, които ги финансират. (Die Absteiger, S. 147)

Ясно е, че Версайските договори протичат според плановете на Ротшилд. От американска страна присъстват Уудроу Уилсън — марионетката и неговите съветници, както и РОТШИЛД — агентите КОЛОНЕЛ ХАУС и БЪРНАРД БАРУХ. От английска страна, или по-точно от страна на „Короната“ Лойд Джордж, член на „Комитета на 300-те“ със съветниците си СЪР ФИЛИП САСУН, директен наследник на Амшел РОТШИЛД и член на английския Privy Council (таен държавен съвет). Френската делегация е представена от премиера Жорж Клемансо и ЖОРЖ МЕНДЕЛ. Мендел, с рождено име ЙЕРОБИМ РОТШИЛД често наричан „Дизраели“ на Франция затваря перфектно кръга. Колонел Хаус, който по онова поеме е на върха, е най — търсеният мъж на Версайската мирна конференция. Веднъж, когато Клемансо посещава Хаус, заварва президента Уилсън при него. Налага се Уилсън да напусне стаята, за да могат Хаус и Клемансо необезпокоявано да си поприказват.

Филип Сноудън описва ситуацията по следния начин:

„Договорът трябваше да ощастливи бандитите, империалистите и милитаристите. Той е смъртоносен удар срещу всички онези, които се надяваха, че краят на войната ще донесе мир. Той не бе никакъв мирен договор, а декларация за бъдеща война. Това е предателство към демокрацията и към загиналите във войната. Този договор разкрива същинските намерения на Съюзниците.“ (Empire of the City, S. 42)

Лойд Джордж допълва:

„Ние имаме писмен документ, който ни гарантира двайсетгодишна война… Ако те натоварят един народ (Германия) с условия, които са невъзможни за изпълнение, тогава го принуждават или да наруши договора, или да води война.“

Междувременно стана ясно кои са хората зад Версайските договори и какви цели преследват. Невежите вероятно ще продължават да отричат достоверността на „Протоколите на Сионските мъдреци“, но едва ли бихме могли да обясним присъствието на Ротшилд — агентите със случайността, дори и при най — голямо желание.