Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- Диан Жон(2010)
- Сканиране и разпознаване
- ?
Източник: http://mazeto.net/
Издание:
Александър Периклиев Георгиев
Летопис за възрожденците Константин Дъновски и Атанас Георгиев
За родословието на учителя Петър Дънов
Редактор: Марта Александрова Георгиева
Графичен дизайн и корица: Тариф Раслен
Коректор: Веска Захова
Издателство „Бяло братство“, София, 2005
ISBN: 954-744-067-5
История
- —Добавяне
- —Корекции на бележки под линия
Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи
Съдбовен момент в живота на Константин Дъновски е срещата му с дядо Атанас Георгиев-Чорбаджи. Последният вижда в лицето на младия ентусиазиран момък свой надежден съратник в патриотичните си начинания и го спечелва завинаги. Всъщност срещата, задружното им сработване и сродяване е връзката, чрез която се обединяват силите на два духовно възвисени колоса, които стават стожери в борбата за верска и национална свобода на поробения български народ в целия Варненски край. Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци. Така например, когато Константин Дъновски се включва във възрожденската работа на варненци, Левски е едва десетгодишно невръстно дете, а Ботев още не се е родил.
Нека охарактеризираме духовния ръст на Атанас Георгиев-Чорбаджи, който по онова време е изразител на националните и верски борби на българите от Варна и Варненско. Сведения за Атанас Георгиев-Чорбаджи намираме в статията на свещеник иконом Иван К. Радов, негов приятел и сподвижник, отпечатана в списание „Памятник“, от които ще се ползваме по-долу, като дори запазим някои характерни за автора изрази.[1]
Според ръкопис на неизвестен автор, съхраняван във Варненското археологическо дружество, за рождената дата на Атанас Георгиев-Чорбаджи се сочи 1790 г. В съгласие със свещеник Иван К. Радов ние сме склонни да приемем като по-автентична 1805 г.