Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Допълнителна корекция
Диан Жон(2010)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://mazeto.net/

 

Издание:

Александър Периклиев Георгиев

Летопис за възрожденците Константин Дъновски и Атанас Георгиев

За родословието на учителя Петър Дънов

 

Редактор: Марта Александрова Георгиева

Графичен дизайн и корица: Тариф Раслен

Коректор: Веска Захова

Издателство „Бяло братство“, София, 2005

ISBN: 954-744-067-5

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекции на бележки под линия

Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи

Съдбовен момент в живота на Константин Дъновски е срещата му с дядо Атанас Георгиев-Чорбаджи. Последният вижда в лицето на младия ентусиазиран момък свой надежден съратник в патриотичните си начинания и го спечелва завинаги. Всъщност срещата, задружното им сработване и сродяване е връзката, чрез която се обединяват силите на два духовно възвисени колоса, които стават стожери в борбата за верска и национална свобода на поробения български народ в целия Варненски край. Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци. Така например, когато Константин Дъновски се включва във възрожденската работа на варненци, Левски е едва десетгодишно невръстно дете, а Ботев още не се е родил.

Нека охарактеризираме духовния ръст на Атанас Георгиев-Чорбаджи, който по онова време е изразител на националните и верски борби на българите от Варна и Варненско. Сведения за Атанас Георгиев-Чорбаджи намираме в статията на свещеник иконом Иван К. Радов, негов приятел и сподвижник, отпечатана в списание „Памятник“, от които ще се ползваме по-долу, като дори запазим някои характерни за автора изрази.[1]

Според ръкопис на неизвестен автор, съхраняван във Варненското археологическо дружество, за рождената дата на Атанас Георгиев-Чорбаджи се сочи 1790 г. В съгласие със свещеник Иван К. Радов ние сме склонни да приемем като по-автентична 1805 г.

Бележки

[1] Иконом Иван К. Радов, Атанас Чорбаджи-Хадърджаклията, сп. „Памятник“, 1895 г., кн. 6.