Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Islands in the Stream, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Светослав Колев, 1972 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2010)
Издание:
Ърнест Хемингуей. Острови на течението.
Първо издание
Редактор: Илка Атанасова
Художник: Б. Икономов
Худ. редактор: П. Добрев
Технич. редактор: Н. Панайотов
Коректори: К. Цонкова, А. Байкушева
Издателство на Отечествения фронт, София, 1972
История
- —Добавяне
7
Те спуснаха котва откъм подветрената страна на Кайо Крус в пясъчното заливче между двата острова.
— Ще спуснем още една котва тук — нареди Томас Хъдсън на своя помощник. — Не ми харесва това дъно.
Помощникът сви рамене и се наведе над втората котва, а Томас Хъдсън изви яхтата с нос срещу отлива, наблюдавайки как тревата на брега се плъзга край борда. Сетне даде заден ход, докато втората котва се заби здраво. Корабът застана с нос към вятъра и струещото течение. Духаше силен вятър дори тук на този завет и Томас Хъдсън знаеше, че щом почне приливът, яхтата ще обърне широката си страна към вълните.
— Поврага! — извика той. — Остави я да се клати.
Но помощникът беше спуснал вече лодката с една кърмова котва. Томас Хъдсън ги видя как закрепиха малката данфортова котва така, че корабът да се задържи срещу вятъра, когато почне приливът.
— Защо не пуснеш още две-три котви? — подразни той помощника си. — Тогава може би ще го продадем като дяволски паяк.
Помощникът се засмя.
— Приближи лодката. Искам да сляза.
— Не, Том — противопостави се помощникът. — Ще отидат Ара и Уили. Ще ги отведа и после ще откарам друга група на Мегано. Да вземат ли ninos[1]?
— Не. Бъдете учени.
„Допускам да ми се налагат — замисли се Томас Хъдсън. — Това означава, че действително се нуждая от почивка. Лошото е, че нито съм изморен, нито ми се спи.“
— Антонио! — извика той.
— Заповядай! — отзова се помощникът му.
— Ще взема един гумен дюшек и две възглавници и ще изпия един голям коктейл.
— Какъв?
— Джин със сок от кокосови орехи, ангостура и сладък лимон.
— Един Томини — забеляза помощникът, доволен, че Томас Хъдсън пак е пропил.
— Двоен — Хенри подхвърли дюшека и се покатери с книга и списание.
— Тук си напълно на завет — каза той. — Искаш ли да повдигна някой брезент, за да се проветряваш?
— Откога съм заслужил такова внимание?
— Том, говорихме помежду си и всички сме единодушни, че се нуждаеш от почивка. Напрягаш се повече, отколкото може да издържи човешкият организъм. Вече надхвърляш мярката.
— Стига с тая дрисня! — ядоса се Томас Хъдсън.
— Може би си прав — съгласи се Хенри. — Аз твърдях, че си о’кей, че имаш сили за много повече и че ще издържиш. Но другите са разтревожени и ме убедиха. Ти можеш да ме разубедиш. Все пак отдъхни за малко, Том.
— Никога не съм се чувствувал по-добре. Плюя на всичко.
— Тъкмо затова. Ти няма да слезеш от мостика. Настояваш да управляваш непрестанно. Плюеш на всичко.
— О’кей! — каза Томас Хъдсън. — Ясна ми е картината, но тук още аз командувам.
— Не влагах никакъв умисъл, повярвай ми.
— Сипи му пепел! — успокои го Томас Хъдсън. — Ще си почина. Знаеш как се претърсва остров, нали?
— Предполагам.
— Провери какво има на Мегано!
— Зная си работата. Уили и Ара отидоха вече. Аз съм с втората група и чакаме да се върне Антонио с лодката.
— Как е Питърс?
— Човърка голямото радио цял следобед. Смята, че го е настроил великолепно.
— Ще бъде чудесно. Ако съм заспал, събуди ме, щом се върнете!
— Непременно, Том.
Хенри посегна надолу и пое нещо, което му бе подадено. Беше голяма чаша с лед и ръждива течност, увита в двойна книжна салфетка, закрепена с ластиче.
— Двойно Томини — рече Хенри. — Изпий го, почети и заспи. Можеш да сложиш чашата в някое от гнездата за гранати.
Томас Хъдсън отпи дълга глътка.
— Харесва ми — забеляза той.
— Винаги ти е харесвало. Всичко ще се оправи, Том.
— Трябва да изпипаме всичко дяволски добре.
— Засега си почини добре.
— Ще си почина.
Хенри слезе и Томас Хъдсън чу приближаващото се бръмчене на извънбордовия мотор. После то спря, чу се разговор и пърпоренето взе да се отдалечава. Томас Хъдсън изчака малко, като се вслушваше. После надигна коктейла и го плисна високо над борда, вятърът отнесе течността към кърмата. Той намести чашата в отвора на тройната стойка, който най прилегна, и се отпусна по корем на гумения дюшек, прегръщайки го с двете ръце.
„Допускам, че са имали ранени под навесите — каза си. — А може би са укривали и по-голям, брой хора. Не ми се вярва. Иначе щяха да нападнат Конфитес още първата нощ. Трябваше аз да сляза на брега. Занапред ще слизам аз. Но Ара и Хенри са превъзходни, а и Уили е много добър. Трябва да се постарая да бъда много добър. Постарай се довечера! — насърчи се сам. — И преследвай неумолимо, умело, безпогрешно и не ги изтървавай!“