Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Islands in the Stream, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Светослав Колев, 1972 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2010)
Издание:
Ърнест Хемингуей. Острови на течението.
Първо издание
Редактор: Илка Атанасова
Художник: Б. Икономов
Худ. редактор: П. Добрев
Технич. редактор: Н. Панайотов
Коректори: К. Цонкова, А. Байкушева
Издателство на Отечествения фронт, София, 1972
История
- —Добавяне
2
Той лежеше на пясъка и гледаше линията на прибоя. Беше намислил твърде сполучливо разрешение, когато видя, че Ара и Хенри се задават по брега. Зърна ги, отмести очи от тях и отново се загледа в морето. Беше се опитал да не мисли за нищо и да почива, но това се оказа невъзможно. Сега искаше да се отпусне поне, докато дойдат двамата, и да мисли само за вълните край рифа. Но нямаше време. Двамата пристигнаха прекалено бързо.
— Какво намери? — запита той Ара, който седна до сивото изхвърлено дърво. Хенри се отпусна до Ара.
— Намерих мъж. Млад мъж. Мъртъв.
— Германец — допълни Хенри. — Само по къси панталони, с много дълга коса, руса, излиняла от слънцето, проснат ничком на пясъка.
— Къде е прострелян?
— В кръста и в тила — обясни Ара. — Rematado[1]. Ето куршумите. Измих ги.
— М-да — каза Томас Хъдсън. — Имам четири като тях.
— „Лугер“, девет милиметра, нали? — попита Хенри. — Тоя калибър отговаря на нашия 38.
— Тия с черните върхове са от автомат — отговори Томас Хъдсън. — Благодаря, че си ги извадил, докторе.
— Ще се старая! — отвърна Ара. — Единият куршум беше преминал през врата и го намерих в пясъка. А другият го извади Хенри.
— Дребна работа — процеди Хенри. — Вятърът и слънцето са го почти изсушили. Все едно, че разрязах пай. Не е като изгорените трупове. Защо са го убили, Том?
— Не зная.
— Какво мислиш? — полюбопитствува Ара. — Дали не са дошли тук, за да правят ремонт?
— Не. Подводницата им е потънала.
— Да — потвърди Ара. — Отвлекли са го гемиите.
— Защо са убили моряка? — настоя Хенри. — Извинявай, че умът ми не сече като бръснач, Том. Но знаеш колко ми се иска да помогна, с каквото мога, и колко се радвам, че най-после ни паднаха в ръцете.
— Не са ни паднали в ръцете — поправи го Томас Хъдсън. — Но, бога ми, надушихме обещаваща следа.
— Пръднята им ли? — запита Хенри обнадежден.
— Не ми поменавай тая дума!
— Ама, Том, кой е убил моряка и защо?
— Семейни раздори — обясни Томас Хъдсън. — Виждал ли си да застрелят някого в гръбнака от нежност? Сетне оня, който го е застрелял, е проявил нова нежност, като го е дозастрелял във врата.
— Може би са били двама — подсказа Ара.
— Намерихте ли гилзите?
— Не — отговори Ара. — Търсих ги там, където би трябвало да паднат. Дори да са стреляли с автомат, пак шмайзерът не би ги изхвърлил по-далече, отколкото търсих.
— Навярно е същият методичен мръсник, който е прибрал и другите гилзи.
— Къде ли ще са отишли? — рече Ара. — Къде биха могли да отидат с лодките?
— Трябва да са отишли на юг — отвърна Томас Хъдсън.
— Знаеш дяволски добре, че не са могли да отидат на север.
— Ами ние?
— Опитвам се да мисля с техните глави — обясни Томас Хъдсън. — Нямам много факти, на които да се опра.
— Имаш мъртвите и отвлечените лодки — обади се Хенри. — Можеш да измислиш нещо, Том.
— И едно известно оръжие! А къде е потънала подводницата и колко души са? Разбъркай това, прибави, че миналата нощ не можахме да влезем във връзка с Гуантанамо, прибави и безбройните островчета на юг оттук, плюс, че трябва да заредим цистерните. Прибави накрая Питърс и сервирай!
— Всичко ще се оправи, Том.
— Дума да не става — пошегува се Томас Хъдсън. — Всичко ще се оправи и всичко ще се развали са близнаци в случая.
— Но ти си уверен, че ще ги пипнем, нали?
— Преуверен — потвърди Томас Хъдсън. — Сега върви и дай сигнал на Уили! Антонио да се залови с мидите. Да сготви чаудър. Ара ти ще пренесеш колкото се може повече вода през следващите три часа. Кажи на Антонио да побърза с моторите. Искам да се измъкна оттук, преди да се е стъмнило. Нямаше ли нещо на острова? Свине или птици?
— Нищо — отговори Ара. — Отвлекли са всичко.
— Тогава ще трябва да ги изядат. Те нямат фураж, нито лед. Но са германци и не си поплюват, в състояние са да ловят и костенурки, сега им е сезонът. Предполагам, че ще ги намерим на остров Лобос. Логично е да се допусне, че са се насочили към Лобос. Кажи на Уили да напълни хладилната шахта с миди. Ще налеем вода само за до следния остров.
Той позамълча и се замисли.
— Не, прощавайте. Сгреших. Ще наливате вода, докато залезе слънцето, а аз ще изведа яхтата, щом изгрее месецът. Ще изгубим сега три часа, но ще спестим сетне шест.
— Опита ли водата? — осведоми се Ара.
— Да — отвърна Томас Хъдсън. — Чиста е и е добра. Беше съвсем прав.
— Благодаря — каза Ара. — Ще отида да повикам Уили. Доста отдавна се гмурка.
— Том — попита Хенри, — при тебе ли да остана или да пренасям вода, или да върша нещо друго?
— Пренасяй вода, докато капнеш от умора, и след това легни да поспиш. Ще ми бъдеш нужен довечера на мостика.
— Да ти донеса ли риза или пуловер? — предложи Хенри.
— Донеси ми риза и едно много леко одеяло — отговори Томас Хъдсън. — Сега мога да поспя на слънцето, а и пясъкът е сух. Но по-късно ще се захлади от вятъра.
— Не е ли пясъкът чудесен? Никога не съм виждал такъв сух и такъв ситен пясък.
— Вятърът го е брулил с години.
— Ще ги настигнем ли, Томи?
— Естествено — успокои го Томас Хъдсън. — Няма място за съмнение.
— Моля те, прости ми, че съм толкова глупав — извини се Хенри.
— Простено ти е било, още когато си се родил — рече Томас Хъдсън. — Ти си много храбър момък, Хенри, и аз те обичам и имам вяра в тебе. Съвсем не си глупав.
— Мислиш ли, че ще се стигне до сражение?
— Уверен съм. Ала не мисли за него. Мисли за подробностите. Мисли за всичко, което ти предстои да вършиш и за бодрия дух, който ни е нужен, преди да влезем в бой. А за сражението ще мисля аз.
— Ще се постарая да изпълня дълга си, колкото се може по-добре — обеща Хенри. — Как ми се иска да можехме да направим репетиция на сражението, за да се справя по-добре с ролята си.
Томас Хъдсън го успокои.
— Ще се справиш отлично. Не виждам начин да минем без сражение.
— Толкова отдавна го чакаме.
— За всичко трябва да се чака — отговори Томас Хъдсън. — А при преследването се чака още повече.
— Дремни малко — каза Хенри. — Напоследък никак не спиш.
— Ще дремна — съгласи се Томас Хъдсън.
— Къде предполагаш, че е потънала подводницата им, Том? — полюбопитствува Ара.
— Отвлекли са лодките и са избили тукашните жители, да речем, преди седмица. Трябва да е оная подводница, за която съобщиха от Камагуей. Доплавала е все пак до някъде наблизо, преди да потъне. При такъв вятър не са могли да използуват гумени лодки.
— Тогава подводницата трябва да е потънала на изток оттук.
— Естествено. И са се озовали в адска безизходица, когато е потънала — забеляза Томас Хъдсън.
— А от базата им ги е делял дълъг път — вметна Хенри.
— Сега обаче ги дели още по-дълъг път — подхвърли Ара.
— Чуден народ са немците — допълни Томас Хъдсън. — Всички са храбри, някои дори са дяволски възхитителни. А понякога се отдават на безподобни зверства.
— По-добре да се заловим за работа — предложи Ара. — Можем да разговаряме и довечера, докато сме на вахта, за да не ни се приспи. А ти почини малко, Том.
— Дремни малко — добави Хенри.
— Почивката отморява толкова, колкото и сънят.
— Не, не отморява — възрази Ара. Ти трябва да спиш, Том.
— Ще се опитам да дремна — обеща Томас Хъдсън. Ала когато двамата си отидоха, не можа да заспи.
„Защо е трябвало да вършат това изстъпление? — размисли се той. — Рано или късно ще ги настигнем. Местните жители можеха в най-добрия случай само да ни съобщят колцина са и как са въоръжени. Предполагам, че това е оправдало избиването — от немско гледище. Особено ако са имали към нещастниците отношение като към негри. Но тия деяния издават известна преднамереност. За да извършат подобна зверщина, трябва да са имали някакъв план и трябва да хранят някаква надежда, че ще бъдат прибрани. Навярно са изникнали разногласия върху плана, иначе не биха убили моряка. А може да е и екзекуция? Може да е потопил подводницата, когато е бил длъжен да се опита да се прибере в базата си.
Къде ще те изведат тия догадки? — запита се Томас Хъдсън. — Не можеш да градиш върху тях. Те са само вероятности. Но ако предположенията са верни, това означава, че подводницата е потънала близо до острова, при това е потънала бързо. Следователно, те не могат да разполагат с много оръжие. Навярно морякът не я е потопил и е станал жертва на лъжливи обвинения.
Не знаеш колко лодки са отвлекли, защото е възможно една или две от местните гемии да са излезли на лов за костенурки. Нищо не си в състояние да предприемеш, освен да си блъскаш главата и да претърсиш островчетата.
Ами представи си, че са пресекли Стария бахамски пролив и са се насочили към кубинския бряг? Как не се сети по-рано? Това ще бъде най-доброто разрешение за тях.
Ако успеят да се доберат, биха могли да отплуват за родината си от Хавана с някой испански кораб. В Кингстън се правят проверки. Но опасността не е голяма и зная мнозина, които са се промъкнали. Тоя проклет Питърс с разваленото му радио. ПЛО — не противолодъчна отбрана, а «пак линията отказва». След това получихме тая голяма станция, която се оказа не по силите му. Чудя се как я разбишка. Снощи не успя да влезе във връзка с Гуантанамо в нашия позивен час и ако не сполучи и довечера, ще трябва да разчитаме само на себе си. По дяволите! — каза си Томас Хъдсън. — Има и по-тежки положения от нашето. Сега поспи малко — насърчи се сам. Сега засега нищо по-разумно не можеш да извършиш.“
Той намести раменете си на пясъка и се унесе от рева на прибоя в рифа.