Луис Ламур
Сребърният каньон (18)

Глава осемнадесета

Кий Чейпин тъкмо слизаше от коня си до верандата на къщата когато влетях в двора на Бокс М. Той тръгна към мен, и спря. Фокс крачеше срещу мен през двора с уинчестър в ръце.

— Изчезвай оттук, Бренан!

— Дошъл съм по работа.

— По работа! В хамбара и бараката те държат под обстрел, така че не мисли изобщо за револвера си.

— Не ме предизвиквай, Фокс. Няма да се хвана.

Конят ми тръгна към къщата и Фокс отстъпи крачка назад, поколеба се, после отново вдигна пушката. Усетих го, че се прицелва в гърба ми, въпреки че не го виждах, и прецених шансовете си, като не забравях онези насочени към мен дула от хамбара и бараката.

— Фокс! — Това беше гласът на Мойра, студен и равен. — Пусни господина да влезе.

Той бавно отпусна пушката и аз за миг дръпнах юздите.

— Радвам се, че тя те спря, Фокс. Добър мъж като теб не заслужава да умре.

Гласът ми беше искрен и той го улови, но озадаченият му поглед не слизаше от лицето му; обърна се и тръгна към бараката.

В очите на Мойра не прочетох „Добре дошъл“. Лицето й беше хладно и безстрастно.

— Нещо ти трябва ли?

— Това ли единственият ти поздрав?

Погледът й не отрази нито изненада, нито се промени.

— Имаш някаква причина да очакваш повече ли?

— Не, Мойра. Сигурно нямам.

Онези врязани около устата й черти леко се смекчиха, но тя просто остана в очакване без да сваля погледа си от мен.

— как е Канавал?

— Почива си.

— В съзнание ли е?

— Да… но не иска да вижда никого.

В този момент от прозореца на къщата се разнесе гласът му.

— Бренан, ти ли си? Влизай, човече!

Мойра се поколеба, и аз за миг си помислих, че тя ще откаже да ме приеме. И тогава тя отстъпи назад и аз влязох вътре. Тя ме последва, а после дойде и Чейпин.

Видът на Канавал направо ме разтърси. Беше изпит като мъртвец, с огромни очи хлътнали в бледото му лице. Ръката му трескаво разтърси моята.

— Внимавай с тоя малък дявол, Мат! Много е бърз! Прониза ме още преди да съм извадил револвера си. Като гърмяща змия е! Свива се на топка и след миг се е разгънал като пружина!

Улови ме за ръкава.

— Исках да ти кажа още нещо. Открих следи недалеч от къщата. На едър мъж който е носил тежък товар. Не са твои. Едър мъж… дребни стъпки.

В този момент всички си мислехме за едно и също нещо. Видях го в разтревожените очи на Мойра. Морган Парк имаше малко крака. Чейпин бавно изпусна въздуха от гърдите си.

— Бренан, тъкмо се канех да намина край теб когато си тръгна оттук. Имам съобщение за теб. Вчера пристигна в Силвър Рийф.

Съобщението представляваше телеграма, още неразпечатана. Скъсах плика и прочетох:

От няколко месеца нямам никакви вести от брат ми. Морган Парк отговаря на описанието на Парк Кантуел, търсен за убийство и присвояване на федерални фондове. Идвам при вас на запад.

Лио Д’Арси

Полковник от 12 кавалерийски полк

Подадох телеграмата на Чейпин без да произнеса и дума, който я прочете на глас. Лицето на Мойра съвсем побеля, но остана безмълвна.

— Спомням си за случая — произнесе Чейпин. — Парк Кантуел беше капитан от кавалерията. Открадна някъде към двадесет хиляди долара, и когато работата се разкри, уби командира си и изчезна. Заловиха го, после успя да се измъкне от затвора, като уби още двама души докато бягаше. За последен път се чу, че са го видели в Мексико преди пет или шест години.

— Няма ли някаква вероятност да е станала грешка?

— Не мисля.

Чейпин хвърли още един поглед към телеграмата.

— Ще ми я дадеш ли? Искам да я покажа на шерифа Тарп.

— Какво искат Парк и Букър? — запита Канавал.

— Лайъл каза, че Парк искал само пари, и то колкото може по-бързо. Въпросът е само как е възнамерявал да ги изкара…

До този момент Мойра не беше ме погледнала. Няколко пъти се бях опитвал да уловя погледа й, но тя упорито гледаше встрани. Нямаше значение дали вярваше, че имам или не пръст в убийството на баща й; тя очевидно не желаеше да има нищо общо с мен.

Дрезгавото дишане на Канавал беше единственият звук в спокойната стая. Вън сред мескитовите храсти някъде пееше цикада. Беше горещо и задушно…

Обърнах се обезкуражено към вратата. Канавал ме спря.

— Сега накъде?

Да се върна в Ту-Бар? Там нямах някаква належаща работа; важните неща сега за мен бяха навсякъде другаде. И изведнъж ми проблясна къде щях да отида. Имах да свърша една работа, която не търпеше отлагане, и която бях да длъжен да свърша, ако не исках да ми се повдига от собствения ми лик пред огледалото. Беше нещо, което не можех да поверя на никого другиго.

— Отивам да се видя с Морган Парк.

Мойра се извърна към мен Мойра се извърна към мен с недоизречен върху устните й протест.

— Недей… виждал съм го да убива мъж с голи ръце — запротестира Чейпин.

— Той няма да ме убие.

— Какво представлява всичко това? — Гласът на Мойра беше унищожителен. — Евтино и детинско желание за мъст? Или просто да се намираме на приказка? Нямаш никакво право да отиваш в града и да сееш неприятности! Повече от лекомислено е да се сбиваш с Морган Парк само защото някога те е бил!

— Защитаваш ли го? — запитах аз с неприятен глас. Аз самият се чувствах неприятно.

Чудех се, беше ли възможно действително да обича този мъж? Дали не съм бил сляп досега? И колкото повече мислех за това, толкова по-голям гняв ме обземаше.

— Не! Не го защитавам! Защитавам теб, защото присъствах на първата ви битка и разбрах, че ти ще имаш нужда от защита!

Едва ли можеше да намери по-точни думи, който да ме възпламенят повече.

Гледаше ме с разширени очи и побеляло лице. За миг очите ни се сблъскаха, после се обърнах и излязох от къщата, а вратата се затръшна след мен.

Бък усети настроението ми, и вече пристъпваше нетърпеливо още докато го водех за поводите, и потегли в галоп докато преметна крак през седлото.

Значи аз съм щял да имам нужда от защита, така ли било? Гневът буквално ме влудяваше и аз ругаех горчиво във вятъра докато конят ми препускаше напред. В душата ми царуваше единствено желанието да унищожавам и руша.

За мой късмет това се оказа печелившо, защото още след първия завой се врязах в бандата на Слейд.

Не бяха ме чули като яздех. Скалата която ни разделяше допреди миг и силният вятър бяха заглушили всички звуци. Внезапно бяха връхлетени от безумен ездач, който се вряза в редиците им и още докато смаяните конници да осъзнаят какво става конят ми се вряза между двама ездачи и ги изхвърли от седлата им. Бък изблъска с рамо коня на Слейд, а аз измъкнах револвера и замахнах с него. Халосах най-близкия конник по ухото и той полетя през глава от коня си сякаш поразен от мълния. Извъртях се и в следващия миг избих с изстрел револвера от ръката на друг ездач. Слейд бясно се мъчеше да укроти полуделия си кон и аз се пресегнах и го ударих между ушите с шапката си.

Конят му изцвили пронизително, подскочи на задните си крака и се втурна в бесен галоп, а Слейд панически се мъчеше да се закрепи на гърба му. Единият му крак се бе измушил от стремето при сблъсъка с коня ми и не можеше да го намери. Последната ми гледка от него беше как се скрива в един облак прах.

Всичко това се разигра само за няколко секунди. Предимството ми беше че ги бях връхлетял в бясно настроение и готов да убивам всичко и всеки.

Четвъртият ездач се мъчеше да се прицели в мен, но го беше страх да натисна спусъка, за да не засегне някой от дружките си в прашния хаос от мъже и коне. Пришпорих коня си и в същия миг и двамата стреляхме, но и двамата пропуснахме. Той се опита да укроти коня си. На Бък ситуацията изобщо не му се понрави и бясно се мъчеше да се измъкне от кълбото сплетени ездачи. Оставих го води сам, като стрелях бързо към мъжа в седлото. Изстрелът ми трябва да го беше засегнал в ухото, защото той изквича като нажилен от рояк пчели фермер, а след миг вече Бък ги поваляше в устрема си към пътя за града.

Оставих го да тича на воля, докато през това време презареждах пушката си, като с всеки изминат миг се чувствах по-добре, готов за всичко. След малко градът се изправи пред мен и аз препуснах но централната му улица и рязко дръпнах поводите, като го оставих на коняра да го изтрие и успокои.

На Кати О’Хара й беше потребен само един поглед, за да разбере че бях настроен само за бой.

— Морган Парк е в града — предупреди ме тя. — В салона е.

Това ми беше всичко, което исках да знам. Обърнах се и тръгнах по улицата. Схватката допълнително ме бе натегнала като струна и бях готов на всичко. Исках мъжа, който ме беше ударил без предупреждение, страшно много го исках. Трябваше да го направя, ако не исках после да живея с изгарящия срам и унижение.

Морган Парк действително беше там. Дотук всичко се нареждаше добре. Седеше на една маса с Джейк Букър. Явно след смъртта на Макларън и обезвреждането на Канавал вече считаха, че са в безопасност, щом си позволяваха да ги виждат заедно на публични места.

Не губих и секунда.

— Букър — произнесох аз, — ти си един дяволски хитър мошеник и тарикат, но освен това съм чувал, че играеш на едро и си много умен. Затова ти се чудя как си се хванал на едно хоро с един крадец и убиец.

Това ги свари абсолютно неподготвени, и преди още да се съвземат и да предприемат каквото и да било, сграбчих масата за ъгъла, изблъсках я встрани и после шибнах с шапката си Морган Парк по бузата.

Той скочи от стола си с нечленоразделен рев и аз го посрещнах с един ляв който разцепи устните му. Кръвта шурна от разбитата му уста и аз замахнах с дясната ръка, като вложих всичката сила, която имах.

Ударът ми се стовари върху брадата му и той замря като вкопан на място.

Примига няколко пъти и се втурна. Съмнявах дали някога му беше хрумвала мисълта, че може да бъде пребит като куче. Размаха огромните си юмруци. Единият от тях успя да ме халоса в главата и сребърни камбанки зазвучаха в ушите ми. Другият замахна към корема ми, но аз успях да блокирам удара му. Извъртях се и стоварих един десен прав който го отхвърли в плота на бара.

Изправи се със скок и аз го изблъсках с едно ляво кроше докато стъпваше на краката си. Ударът ми изплющя върху лицето му и алена ивица цъфна върху разбитата му страна. Замахна с двете си ръце и аз усетих онзи стар метален привкус в устата си докато се гмурках под удара му замахвайки на свой ред с двата си юмрука.

Той замахна отдясно и аз отново се гмурнах като в същото време му стоварих един ляв прав в ребрата, после се извъртях и му стоварих и десния си юмрук на същото място. Той изръмжа и аз се опитах да отстъпя назад, но той беше феноменално бърз и силен. Хвърли се върху мен и аз му стоварих един измъчен удар в лицето преди да влезем в клинч. Ръцете му ме обхванаха, но аз заврях глава под брадичката му и извих гръбнак. Това го спря, и ние се вкопчихме един в друг. Смъкна ръцете си по-надолу и ме подхвърли нагоре, докато в същото време успях да му стоваря един съкрушителен удар в лицето.

В момента, в който ме пусна, успях да го сграбча за косите с дясната си ръка и той изрева. Стоварихме се на пода и двамата; търкаляхме се здраво, докато в един момент успях да се изправя преди него.

Около нас се беше събрала голяма тълпа, но макар и да крещяха с цяло гърло, не чувах нищо. Влязох в близък бой, за да избягна огромните му пестници, но той ме намери с един десен прав в главата, и после с ляво кроше. Притисна към плота на бара и сграбчи една бутилка. Замахна към главата ми, но аз се гмурнах под удара му и го изблъсках в гърдите. Той политна надолу, а инерцията ми ме подхвърли покрай него.

Изправи се със скок и в същия момент го намерих. Ударът ми го отблъсна половин крачка назад, той залитна и рухна на пода. Скочих върху раменете му и забих шпорите в бедрата му. Той изпищя в агония и се подхвърли целия от пода. Полетях през главата му, като се приземих на четири крака, и той ме изрита претъркулвайки се към мен.

Скочихме на крака и закръжихме един около друг. И двамата вече бяхме напълно изтощени. Гневът, който ме бе заслепявял, вече го нямаше. Това беше битка на живот и смърт и аз можех да победя само ако използвах всяка частица опит и хитрина които бях научил до този момент.

Ризата му беше цялата в дантели. Никога не го блях виждал разсъблечен до този момент. Имаше гръден кош и рамене на гигант. Връхлетя върху мен и аз го намерих с ляв прав, след което закръжихме един около друг замахвайки диво с юмруци в близък бой. Предимството му в ръст и сила се компенсираше от моят бързина.

Кръжах около него, финтирах, и когато той замахна, аз му забих един десен прав в корема. Миг по-късно го повторих. После му стоварих един ляв във вече разнебитената физиономия, и когато ръцете му се вдигнаха нагоре, стоварих сдвоения си юмрук в тялото му. Сипех непрестанни удари в стомаха му. Той забави темпото, опитвайки се да се съвземе, но аз му стоварих едно ляво кроше и го подпрях в слънчевия възел с един десен прав. Той изръмжа и за пръв път от началото на схватката коленете му се подгънаха. Застанал широко разкрачен, засипах с удари главата и тялото му с колкото сила имах. Той се опита да ме сграбчи и за миг се разкри нацяло. Мигновено отскочих встрани стоварих с всичка сила десния си юмрук в лицето му.

Юмрукът ми го улучи право в брадичката докато пристъпваше към мен. Той застина на място, олюля се и после падна, стоварвайки се върху въртящите се врати и претъркулвайки се върху стъпалата на пред бара, където остана да лежи проснат.

Дръпнах се от вратата, поех чашата с уиски, която някой ми подаде, и я изгълтах на един дъх. Сърцето ми биеше като парен локомотив, а цялото ми тяло блестеше от пот и кръв. Дъхът ми изскачаше на едри пресекулки и аз залитнах, подпирайки се на бара, за да не падна.

Някой изрева предупреждение зад мен и аз се извърнах. Морган Парк бе застанал изправен пред мен с широко разкрачени стъпала. Замахна и ме удари в момента на обръщането ми. Ударът му се стовари върху челюстта му и изпитах усещането сякаш някой ме беше халосал с тъпата страна на брадва. Залитнах и се стоварих по гръб върху плота на бара с зашеметена глава и докато се борех да запазя съзнание не спирах да се удивлявам как беше възможно толкова едър мъж като него да има толкова малки стъпала.

Повтори удара си и аз политнах към пода, после се опита да ме изрита в главата с онези негови смъртоносни островърхи ботуши. В последния миг успях да извия глава и това ме спаси; ботушът му само ме бръсна по черепа.

Сега беше моят ред да се търкалям на пода в безсъзнание. И в този момент някой ме заля с кофа вода. Седнах на пода и се свестих. Мойра бе застанала пред мен с кофа в ръка.

Бях прекалено зашеметен за да се чудя допълнително как се озовала тук, но в този момент някой произнесе:

— Ето го!

Парка бе застанал пред мен с ръце върху бедрата си, хилейки ми се мръсно през разбитите си устни.

Втурнахме се един към друг и как съм успял си остана тайна за мен. И двамата вече бяхме порядъчно разнебитени. Но аз бях длъжен да пребия Морган Парк или да го убия с голи ръце.

Бихме се в близък бой, след което изведнъж рязко се дръпнах назад и когато се втурна към мен, аз му стоварих един десен ъперкът. Той залитна, и аз отново го ударих.

— Спрете, побъркани глупаци! Спрете или ще хвърля и двама ви в затвора!

Шерифът Уил Тарп беше застанал на вратата с насочен срещу нас револвер. Студените му сини очи не издаваха дори и най-малък намек, че се шегува.

Около него се бяха събрали поне двадесет души. Кий Чейпин беше сред тях… и Боди Милър.

Парк отстъпи заднишком вратата, после се извърна. Изглеждаше като мъртвешки пиян.

Цял час след това плисках лицето си в гореща вода.

После отидох в конюшнята и пропълзях плевника над конюшнята, като си взеха едно одеяло и пушката. С револверите си не се разделях дори и за секунда.

Отвън някой се раздвижи и промърмори по улицата. Под мен конете пристъпваха от крак на крак и хрупаха зобта си. Пребитите ми мускули постепенно се разхлабиха, а юмруците ми се отпуснаха и аз заспах.