Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Naked Face, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Тодор Стоянов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 55гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Допълнителна корекция от Еми
Статия
По-долу е показана статията за Голо лице от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Голо лице | |
The Naked Face | |
Автор | Сидни Шелдън |
---|---|
Първо издание | 1970 г. САЩ |
Издателство | William Morrow |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
Страници | 320 |
Издателство в България | Коала (1993) |
Преводач | Тодор Стоянов |
ISBN | ISBN 954-530-009-4 |
Начало | AT TEN MINUTES before eleven in the morning, the sky exploded into a carnival of white confetti that instantly blanketed the city. |
Голо лице (на английски: The Naked Face) е първият роман на американския писател Сидни Шелдън, издаден през 1970 година. За романа, Сидни Шелдън получава награда „Едгар Алън По“. През 1984 г. романът е филмиран от режисьора Брайън Форбс, с участието на Роджър Мур, Род Стайгър, Елиът Гулд, Ан Арчър.
Сюжет
Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове....
Глава тринадесета
Двадесет минути по-късно Джад отключи вратата на кабинета си и пусна вътре Анджели и лейтенант Макгрийви. Очите на Анджели бяха зачервени и сълзяха. Гласът му беше дрезгав. Джад изпита за миг угризение на съвестта, че го беше измъкнал от леглото в това състояние. Макгрийви го поздрави с кратко и недружелюбно кимване.
— Разказах на лейтенант Макгрийви за телефонното обаждане на Муди — каза Анджели.
— Да-а. Да видим за какъв дявол става дума — изрече кисело Макгрийви.
Пет минути по-късно тримата препускаха през центъра към Уест Сайд в полицейска кола без опознавателни знаци. Анджели беше на кормилото. Слабият снеговалеж беше спрял и хилавите лъчи на слънцето от късния декемврийски следобед бяха пометени безжалостно от безмилостния фронт на буреносните облаци, нахлуващи откъм небето над Манхатън. В далечината се разнесе гръмотевичен тътен и миг след това блестящият меч на мълнията проряза здрача. Едри капки дъжд забарабаниха по предното стъкло. С напредването на колата през центъра на града небостъргачите започнаха да отстъпват място на дребни и захабени жилищни блокове, които сякаш се гушеха един в друг в опитите си да се спасят от ледения вятър.
Колата зави по Двадесет и трета улица, която водеше на запад към реката Хъдсън. Прекосиха обширен район от механични и ремонтни цехове и барове със съмнителна репутация, след което се заредиха цели квартали с гаражи, паркинги за тирове и транспортни компании. Още щом колата наближи ъгъла на Десето авеню, Макгрийви нареди на Анджели да спре до тротоара.
— Слизаме тук — обърна се Макгрийви към Джад. — Муди каза ли ви дали ще има някой с него?
— Не.
Макгрийви разкопча връхната си дреха, като премести служебния си револвер във външния джоб. Анджели последва примера му.
— Дръжте се зад нас — заповяда Макгрийви на Джад.
Тримата закрачиха в дъжда, като се мъчеха да крият лицата си в яките на палтата. След половин квартал стигнаха до едно порутено здание с избеляла фирма над вратата, на която пишеше:
Компания за производство на пакетирани месни продукти
„Файв Стар“
Нямаше и следа от леки коли или камиони, никакви светлини. Беше абсолютно мъртвило.
Двамата детективи приближиха вратата, като застанаха от двете й страни. Макгрийви натисна дръжката. Беше заключено. Огледа се за звънец, но такъв нямаше. Заслушаха се. Беше тихо, ако не се смяташе шумът на дъжда.
— Изглежда затворено — забеляза Анджели.
— И вероятно е така — отвърна Макгрийви. — В петък преди Коледа повечето компании приключват още по обед.
— Трябва да има транспортен вход.
Джад последва двамата детективи, които се насочиха предпазливо към края на сградата, като се опитваше да заобикаля локвите по пътя си. Стигнаха до транспортния вход и застанаха пред него. Беше безмълвно и пусто. Тръгнаха по него докато стигнат платформата.
— Хайде — обърна се Макгрийви към Джад. — Пей.
Джад се поколеба, изпитвайки ирационалното чувство, че предава Муди. После извика.
— Муди!
Единственият му отговор беше стреснатото измяукване на гневен котарак, потърсил подслон от дъжда под платформата.
— Мистър Муди!
Върху горната част на платформата се намираше голяма плъзгаща врата от дърво, използвана за пренасянето на стоките от вътрешността на склада до мястото, където ги товареха на камионите. Платформата нямаше стъпала. Макгрийви повдигна ръце, хвана се за ръба и се прехвърли горе с учудваща лекота за мъж с неговото телосложение. Анджели го последва, а след него се покачи и Джад. Анджели доближи плъзгащата врата и я блъсна. Не беше заключена. Широката врата изрази протеста си с раздиращо ушите скърцане. Котаракът отвърна обнадежден на призива й, забравил очевидно дъжда. В склада цареше пълен мрак.
— Носиш ли фенерче? — запита Макгрийви Анджели.
— Не.
— По дяволите!
Започнаха да напредват внимателно инч по инч в мрака. Джад отново извика.
— Мистър Муди, аз съм, Джад Стивънс!
Единственият му отговор беше проскърцването на дъските, докато напредваха в мрака. Макгрийви се разрови из джобовете си и намери кутия кибрит. Запали клечка и я вдигна над себе си. Мъждукащото хилаво пламъче доста успешно ги убеди, че се намират в бездънна пещера. След няколко секунди клечката угасна.
— Намери дяволския му ключ за осветлението — каза Макгрийви. — Това беше последната ми клечка.
Джад чу как Анджели опипва стената в търсене на ключа. Продължи да се движи напред. Вече не виждаше другите двама.
— Муди! — извика той.
Чу гласа на Анджели от другия край на стаята.
— Ето го ключа.
Последва изщракване. Нищо не се промени.
— Изключили са главното захранване — отбеляза Макгрийви.
Джад се блъсна в една стена. Вдигна ръце да запази равновесие и пръстите му се сключиха около дръжка на врата. Натисна дръжката и дръпна вратата. Масивната плоча помръдна и отвътре го блъсна вълна леден въздух.
— Намерих една врата — извика той в мрака към тях.
Прекрачи прага и внимателно продължи напред. Чу вратата да се затваря зад него и сърцето му заблъска в гърдите. Невъзможно, та тук беше още по-тъмно отколкото в предишното помещение, сякаш мракът можеше да се степенува.
— Муди! Муди!
Плътна и непроницаема тишина. Муди трябваше да бъде някъде наблизо. На Джад му беше пределно ясно какво щеше да си помисли Макгрийви, ако се окажеше, че Муди го нямаше. Лъжливото овчарче, за кой ли вече път.
Той направи още една крачка напред и внезапно усети нечия студена плът да залепва върху лицето му. Отскочи в паника назад, целият настръхнал. Внезапно до сетивата му стигна тежкият дъх на кръв и смърт навред около него. Косата му се изправи от ужас и сърцето така го заблъска в гърдите, че едвам смогваше да си поеме дъх. Затърси с треперещи пръсти кибрит в джоба на палтото си, намери и драсна клечка. В мъждукащата й светлина огромно мъртво око се втренчи в него. Измина цяла секунда преди да осъзнае, че стои пред провисналото одрано тяло на едро теле. Миг преди да угасне пламъчето зърна множество тела на животни, провесени на куки и очертанията на някаква врата в далечния ъгъл на помещението. Сигурно беше врата на офис, където може би го очакваше Муди.
Джад тръгна през мастиления мрак към вратата. Още веднъж усети допира на мъртвата студена плът. Бързо отскочи встрани и продължи предпазливо пътя си към вратата на офиса.
— Муди!
Зачуди се защо ли още се бавят Анджели и Макгрийви. Движеше се покрай одраните животни с чувството, че участва в сцена от зловещо пиеса, написана от маниак, обладан от кошмари. Не можеше да си представи кой може да е авторът. Вече беше почти стигнал вратата, когато се сблъска с поредния провиснал труп.
Спря да си поеме дъх. Запали последната си клечка кибрит. Срещу него, забодено на куката за месо и озъбено в отвратителна усмивка, изплува лицето на мъртвия Норман З. Муди. Клечката угасна.