Фридрих Незнански
Кутията на Пандора (36)

35

На следващия ден подир убийството на генерал-лейтенант Сухов Биляш отива у Капитонов, за да предаде или продаде на някого чертежи, но го посрещат хората, които е очаквал да види. Той също е убит и е погребан в същото имение. Чантата с чертежите е прибрана от убиеца на Биляш. За най-голямо щастие на убийците на местопрестъплението се появява Ника Славина, най-удобно е на нея да се припише изчезването на чантата. Но онзи, за когото е била предназначена тази чанта, започва да преследва Ника, без да знае, че всичко това е номер…

 

 

Старши лейтенант Горелик леко открехна вратата:

— Не спите ли, Александър Борисович? Имате телефонограма, не е в най-официален вид, просто ви я преписах на листче.

Турецки даже не забеляза кога Горелик излезе от стаята, защото на листчето пишеше: „Анатолий Петрович Биляш до 1983 година е бил началник на специалната част на лагера за политически затворници в град Караул, Архангелска област.“

 

 

Това не може да е съвпадение, защото ТАКИВА съвпадения никога не стават в живота. Значи мога да продължа след последните изречения на предния текст: „Валерия Казимировна Зимарина е живяла по-рано в град Караул, Архангелска област, и се е познавала с Биляш от КГБ, който по същото време е на работа в същия град. Чантата е била предназначена за нея и тя лично започва да преследва Ника, защото не подозира, че това е номер на Красниковски, тя вярва, че Ника е позната на Бил и той й е дал чантата. Тя иска да изпревари своя възлюблен и да се възползва от облагите, ако първа пипне съдържанието на чантата.“

Много съм развълнуван от това откритие, колкото и да очаквах нещо подобно. Гони ме чувство за глад, то е от нерви, взимам от шкафчето сладките, които донесе майка ми, излапвам две и пия изстиналия си чай.

Не се съмнявам, че Валерия е организирала отвличането на Кеша. Може би не е имала намерение да убива Ана, но да се справиш с човек като Ана не е лесно, затова компаньонът й прилага „краен вариант“ — налице е тъй наречената ексцесия на изпълнителя. Ника, Кеша и Ана са потърпевши и жертви, те нямат нищо общо с Престъплението, но по злощастно стечение на обстоятелствата и по злата воля на участниците в Престъплението се оказват въвлечени в тяхната игра.

* * *

Ранното утро Константин Меркулов прекара в лекарска компания, тези дни сърцето пак му създаваше грижи и професорът от Боткинската болница го принуди да си направи кардиологични изследвания. Пред жена си и приятелите Меркулов разиграваше непукист: „Стига работа, да си поостана малко вкъщи.“ Но всеки път все по-трудно изкачваше стъпалата на учрежденията, които обикаляше в безуспешни опити да открие следите на убиеца на майка си — Мишка Киряк, или някогашния служител от тайните служби Михаил Кирилович Дробот.

Към единадесет часа в дома му нахълтаха Романова и Ирина и за секунди обърнаха от години привичната сфера на интересите му: всекидневните проблеми за откриване на нови пътища към Дробот изведнъж станаха маловажни и отстъпиха в далечното минало, част от което беше и самият Мишка Киряк. Сега, днес, се беше случило нещастие със стария му приятел Саша Турецки и със съвсем непознатото му дете на име Кеша. За Меркулов нещастието изглеждаше още по-голямо, защото нямаше никаква представа как да помогне.

— Виж какво, Константине. Доколкото разбирам от медицина, ти си в болнични, така ли? Е, гледай си боледуването. — Романова сви фунийка от вестник и я подаде на Меркулов. — Стига си тръскал върху покривката. У вас пепелници нямате ли?

— Мама ги прибра, за да му създаде неудобства за пушенето — обясни осемнадесетгодишната Лидочка, която слагаше на масата сервиза за кафе.

— Цяла армия съм ангажирала по този въпрос. Не говоря за пепелта, а за градската прокуратура и милицията. Крайно време беше, по дяволите, да въведем малко ред в собствената си къща. А на тебе ти поверявам Ирина, да посвирят тук с твоята Лидочка, докато измислим какво да правим със Сашка. Останалото не е твоя грижа. Московската криминална милиция покри Зимарин и Амелин, Чуркин и Красниковски. Следим всяка тяхна стъпка. Да ти призная честно, засега резултатът е нула. Артур Красниковски се държи съвсем нормално, седи си на „Петровка“, разследва една въоръжена банда. Валерия се е самоизолирала във вилата, разхожда се вътре гола, до нея не можем да припарим, телефона й не можем да подслушваме. Бившата ти секретарка…

— Клава?

— Да, май Клава беше. Тя е казала на Сашка, че Валерия си е купила пиано, искала да учи музика. Сашка предложи да й пратим някоя наша агентка за учителка, ама за нашите пианото е като китайска граматика…

Ирина влезе в стаята с чиния, пълна с палачинки, и заслушана в разговора, се спря на вратата.

— О, палачинки! От години не съм яла! — провикна се шефката на Московската криминална милиция. — Давай ги насам, Иришка. Ах, колко са пухкави! Кой направи този деликатес?!

Ирина излезе, без да отговори.

— Горкото момиче, Шура. Дойде си в отпуска — и толкова неприятности… А в тази история е въвлечена цялата върхушка на Градската прокуратура. Това е най-лошото.

— Какво му е толкова лошото, Константине? За тридесет години служба свикнах с нашата воня. В тази страна всички по-значителни престъпления се извършват не от бачкаторите, а от началниците.

— Щеш не щеш, налага се да уведомим генералния прокурор на Съюза, Шура. Сега е в Куба, прави тен при Фидел. Значи ще уведомим заместника му.

— Ти гледай само как да се подсигурим! За наше време това е прекален лукс. Мислех си за твоя генерален. Имаш ли гаранция, че не е свързан със Зимарин, с Амелин, с цялата паплач. Неговите предходници бяха замесени в афери за милиони… Единият със златото, другият с памука. И нишките от аферите водеха право към Кремъл. Извинявай, но изобщо не смятам да уведомявам когото и да било… Освен това понякога ми се струва, че цялата версия е много афиф, боклук работа.

— Винаги повече ме тревожат престъпниците. Със или без униформа. Като Бардин например.

— Имаме ли такива сведения?

— Анализирал съм фактите, представени ми от Белия дом на Елцин. Някаква мощна сила в страната прехвърля пари в западните банки, залива чуждестранните борси с тонове злато и прехвърля военни части към Москва и Питер. При мен идва един от Стария площад. Настоява, че щабът на компартията бил създал институция от тъй наречените „доверени лица“. Сред тях е и Бардин. Тъкмо те разхвърлят по скривалища партийното имущество.

— Плъхове. Бягат от потъващия кораб — каза Романова.

Жените — Ирина, съпругата на Меркулов Олга, заварената му дъщеря Лида — приготвиха всичко в кухнята и компанията седна на палачинки със сладко и чай. Когато късната закуска приключи и Меркулови пристъпиха към разтребване на масата, Ирина се обърна към Романова:

— Александра Ивановна, имам една идея — започна тя нерешително, но внезапно заговори бързо, сякаш се страхуваше, че ще бъде прекъсната и няма да може да се доизкаже. — Аз мога да опитам… да отида при тази… Валерия Зимарина. Имам диплома от консерваторията, мога да давам уроци по пиано, аз и давам де… освен това съм артистична, по сценично майсторство винаги съм имала отличен… Разполагам с всичко необходимо за уроци… записи за начинаещи… Валерия не ме познава, Зимарин също… ще отида в тяхната вила, нека Клава ме препоръча. Ще се опитам да разбера всичко за Кеша…

В стаята настъпи мълчание. Ирина поглеждаше ту към Меркулов, ту към Романова — чакаше решението. Най-накрая шефката се произнесе:

— Нямам право да подлагам на опасност живота ти, Ирина. Но иначе идеята не е лоша.

— Отвратителна идея — твърдо заяви Меркулов, — всяка работа и още повече от този род трябва да се върши от професионалисти, а не от аматьори. Любителите имат навика да се провалят и да провалят цялата работа много по-често от професионалистите.

— Но и тези професионалисти, когато са започвали за първи път, фактически са били аматьори — обади се Ирина.

— Съвсем уместна забележка — съгласи се Романова, но веднага добави: — Макар че лично аз на никой начинаещ не бих възложила да участва в такава операция. Там е вълча яма, за тях човешкият живот не струва и копейка. За тази работа актьорското майсторство и записите не стигат, необходима е професионална ловкост и физическа сила. Така че да приемем идеята за негодна.

Ирина понечи още веднъж да защити хрумването си, каза, че управлявала емоциите си благодарение на автотренинга и това я правело дори по-полезна от опитния агент, но иззвъняването на телефона прекъсна опитите й. Това позвъняване беше първо от последвалите безброй подир него и всички бяха едно от друго по-безсмислени и по-безполезни.

Пръв се обади Грязнов и докладва, че след като лично шефката на московските фантета е оглавила операцията, оперативните работници май открили следа. По всички правила на криминалистиката покрили цяла шайка рекетири, специализирани в отвличане на деца от благородни фирмаджийски семейства. Милицията открила един пансион в Подмосковието. Там мафиотите криели откраднатите дечица. Намерили пет. Невероятно, но факт: децата не бързали да се прибират. Харесало им в пансиона с другите деца. Кеша не бил в групата.

Второ обаждане:

— Някакъв тип преди време се лепнал за Ника, крънкал й пари. Проучихме го: алкохолик, нещастник, няма нищо общо с отвличането на детето — докладва Вася Монахов.

И отново Грязнов: отчет за посещението му в нощен вертеп, доста посещаван от скъпи гости от братските арабски страни. Гостите проявявали интерес и към женския, но и към мъжкия пол. Но със случая „Кеша“ всичко това нямаше нищо общо.

Позвъняване на Монахов. Момчетата от тамошната криминална милиция предали по телекса, че в каютата на капитан Мартинчик в град Бердянск висял афиш отпреди тридесет години с певицата Лолита Торес. Но този образ никак не се връзваше не само с жената, която беше сложила белезници на Ника Славина, но и със самата Валерия в нормалния й вид.

Романова се ядоса на подчинените си и нареди двамата да се явят у Меркулов, чийто апартамент след половин час се превърна в оперативен щаб.