Робърт Шекли
Домът на боговете (39)

38

Два дни по-късно Артър се изненада немалко, когато на нощната му масичка кацна писмо. То гласеше:

Драги господин Фен,

Казвам се Скабър и съм божество. Агентът ви, господин Декстър, ме запозна с вашия случай и с това как са били нарушени вашите духовни права. Просто искам да знаете, че бих бил много щастлив да се боря на ваша страна. Като се сетя за несправедливостите, които са ви причинили, направо ми кипва. Ако искате да научите повече, поставете на прозореца на спалнята си запалена черна свещ и аз мигом ще дотърча.

Артър знаеше, че имаше много да се каже по въпроса за довеждането на още богове там, където вече гъмжеше от богове. Но беше в безизходица. Никакви по-свестни алтернативи не бяха изникнали, макар че всяка вечер той искаше и се надяваше да изникнат. Засега събитията не се развиваха в полза на пасивната страна. Това, разбира се, можеше всеки момент да се промени. Пасивната страна никога не се отказваше от надеждата светът да направи нещо хубаво за нея. А началото на това нещо можеше да бъде този бог с това дращещо име, желаещ да се бие за него.

„Да, ела да поговорим“ — помисли си Артър. Почти на мига, въздухът пред него се сгъсти и образува фигура.